|
Съвет за сигурност на ООН
27 януари 2003
Д-р Ханс Бликс, изпълнителен председател на
Комисията на ООН по наблюдението, контрола и инспекциите
Ще започна с припомнянето, че инспекциите като част
от процеса на разоръжаване в Ирак започнаха през 1991, веднага
след войната в Залива. Те продължиха
8 години
–
до декември 1998, когато инспекторите бяха
отзовани. След това близо 4 години не е имало никакви инспекции.
Те бяха подновени едва в края на ноември миналата година.
Докато
основната
цел на инспекциите
беше
да потвърдят процеса на разоръжаване, акцентите и подходът в
последвалите резолюции, приети от Съвета през годините, варираха.
През 1991 резолюция 687 (1991), приета единодушно
като част от съглашението за спиране на огъня след войната в
Залива, имаше 5 главни елемента. Първите три свързани
–
с разоръжаването. Те призовават към:
Деклариране от
страна
Ирак
на
неговите програми за оръжие за масово унищожение и ракети с дълъг
обсег;
Проверка на достоверността на декларацията от
Специалната комисия на ООН по наблюдението, контрола и инспекциите
(УНСКОМ) и Международната агенция по атомна енергия (МААЕ);
Осъществяване на контрол от тези организации върху
унищожаването или елиминирането на обявените извън закона програми
и предмети.
След завършване на разоръжаването:
Съветът би имал пълномощията за започне вдигането
на санкциите (икономическите ограничения); и
инспектиращите организации биха се оттеглили за
дълготрайно наблюдение и контрол.
Резолюция 687 (1991), както и последвалите
резолюции, изискваха
сътрудничество от Ирак, но то често бе отказвано или давано с
нежелание. За разлика от Южна Африка, която сама реши да елиминира
ядреното си оръжие и да покани инспектори като начин на създаване
на доверие в нейното разоръжаване, Ирак изглежда, че не е приел
истински – дори
и
днес – разоръжаването, което беше изисквано от него,
и което е необходимо, за да бъде спечелено доверието на света и да
се живее в мир.
Както знаем, операцията
“обяви
и докажи”,
която
бе предписанa
с
резолюция 687 (1991), често се
превръщаше
в игра
на
криеница.
Вместо само да проверяват правдивостта на заявленията и да
предоставят доказателства, двете инспектиращи организации полагаха
усилия, за да направят
схема
на програмите и да търсят доказателствата
чрез проверки, събеседвания, семинари и разследвания съвместно с
доставчиците и разузнавателните организации. В резултат от това
разоръжаването не приключи за толкова
кратко
време, колкото се очакваше. Санкциите останаха
в сила
и
нанесоха
сериозни
вреди,
докато Ирак не прие програмата “Петрол срещу храни” и поетапното
развитие на програмата смекчи ефекта от санкциите.
Независимо от това прилагането на резолюция 687
(1991) доведе до сериозни резултати в разоръжаването. Беше
признато, че по силата на тази резолюция
са
унищожени повече оръжия за масово унищожение, отколкото по време
на войната в Залива: големи количества химическо оръжие бяха
унищожени под наблюдението на УНСКОМ преди 1994 Независимо от
твърденията на Ирак – без никакви доказателства – че той е
унищожил цялото биологическо оръжие
едностранно
през 1991, ясно е, че УНСКОМ унищожи много обекти за биологично
оръжие през 1996. Много ядрени инфраструктури също бяха разрушени
и
ядрени
материали
– изнесени
от Ирак от МААЕ.
Един от трите важни въпроса пред нас днес е колко
може да
е
останало
недекларирано и
непокътнато от преди
1991 и, възможно,
и
след това; какво е незаконно произведено или
произвеждано след 1998 когато инспекторите напуснаха; как може да
бъде забранено всяко оръжие за масово унищожение да бъде
произвеждано или съхранявано в бъдеще.
През декември 1999 – една година след оттеглянето
на инспекторите от Ирак – беше приета от Съвета резолюция 1284
(1999) с 4 възражения. Допълваща основните резолюции от 1991 и
следващите години, тя предложи на Ирак в течение на конкретен
период от време
да докладва за напредъка си по
най-важните
оставащи
задачи по разоръжаването,
и
остави възможност
не за
отмяна,
a
за преустановяване на санкциите.
Близо три години, Ирак отказа да приеме каквито и
да било инспекции на УНМОВИК. Едва след призива на Генералния
секретар и арабските държави и натиска на САЩ и други страни
членки, Ирак декларира на 16 септември миналата година, че той
отново безусловно ще приеме инспекциите.
Резолюция 1441 (2002) беше приета на 8 ноември
миналата година и
с
най-силни изрази
потвърди
нареждането
Ирак да сътрудничи. Тя изискваше сътрудничеството
да бъде незабавно, безусловно и активно. Резолюцията съдържаше
много положения, които бяха
разглеждани
като
засилване
на режима
на
инспекциите. Единодушието, с което тя беше приета,
беше
мощен сигнал, че Съветът е на едно и също мнение да даде
възможност на Ирак за мирно разоръжаване посредством инспекциите.
УНМОВИК споделя важността, почувствана от Съвета,
да се
използват
инспекциите
като начин за постигане за определено време истинско разоръжаване
на Ирак. Резолюциите посочват
и
зона, свободна от оръжие за масово унищожение,
като крайна цел.
Като спомагателно тяло към Съвета, УНМОВИК си дава
сметка и оценява вниманието, което Съветът посвети на инспекциите
в Ирак. Независимо, че днешното
актуализиране е предвидено
в резолюция 1441 (2002), Съветът може и трябва да
ни кани
за допълнителни брифинги, когато
реши.
Един беше
вече
проведен на 19 януари,
друг
такъв
брифинг
бе
предварително насрочен
за 14 февруари.
Сега се връщам на ключовото изискване за
сътрудничество и отговора на Ирак на това. Може да се каже, че
сътрудничеството е свързано и със същността, и с процеса. От нашия
опит
досега
изглежда,
че Ирак
по
принцип
е
решил
да осигури сътрудничество в процеса,
по
отношение на
достъпа.
Необходимо е подобно
решение за осигуряване на сътрудничество по същество,
за да бъде доведена задачата за разоръжаване до завършване чрез
мирния процес на инспекциите до
край.
Първа
малка
крачка би била да се приеме
предвиденото от
резолюциите законодателство.
Първо ще разгледам сътрудничеството на процеса.
Сътрудничество на процеса
То засяга процедурите, механизмите,
инфраструктурата и практическото уреждане на работата на
инспекторите и
осигуряването
на истинско,
подлежащо на проверка
разоръжаване.
Проверката
не
се
основава
на доверие, а може да доведе до доверие, ако е
успешна,
но
независимо от това има мяра на взаимно доверие още в самото начало
на провеждане на операцията по инспекцията.
Като цяло Ирак сътрудничеше
досега
доста добре
с
УНМОВИК
в тази
област.
Най-важното, което трябваше да се направи,
бе
да бъде осигурен достъпът до всички места, които искаме да
проверяваме,
и с едно изключение това беше
направено.
По-нататък имахме голяма помощ в изграждането на инфраструктурата
на нашата служба в Багдад и
полева
служба в Мосул.
Условията
за нашите самолети и хеликоптери бяха добри.
Създаде се нормална работна среда.
Нашите проверки включваха университети, военни
бази, президентски
резиденции
и лични жилища. Проверки също се извършваха в петък, мюсюлманският
почивен ден,
на Коледа и
Нова
година.
Тези проверки бяха проведени по същия начин, както
и
всички останали проверки. Ние се стремяхме да бъдем
и ефективни, и коректни.
В актуализираната информация съм длъжен да
отбележа
няколко проблема. Първо, свързани с двата типа въздушни операции.
Тъй като
сега имаме техническата възможност да изпратим
U-2
самолет,
предоставен
на наше разположение за
въздушни снимки
и
наблюдение
по време на проверките,
бяхме информирали Ирак, че планираме да направим това,
но
Ирак отказа да гарантира тяхната сигурност, докато
не
бъдат изпълнени ред
условия. Тъй като тези условия излизаха извън това, което е
уговорено от резолюция 1441 (2002) и което беше практикувано от
УНСКОМ и Ирак в миналото, ние отбелязахме че Ирак не се съобразява
с нашите искания.
Надявам
се
това отношение да бъде променено.
Друг проблем на въздушните операции – който беше
решен по време на нашите скорошни разговори в Багдад – засягащ
хеликоптерите, летящи в зоните,
забранени за полети.
Ирак настояваше да изпрати свои собствени хеликоптери да
придружават нашите. Това постави
проблема за сигурността. Проблемът беше решен с предложение от
наша страна да вземем придружаващи
иракски
наблюдатели
в нашите хеликоптери,
нещо
практикувано от УНСКОМ в миналото.
Длъжен
съм
да отбележа някои последни
тревожни
инциденти и
провокации от страна на Ирак.
Например, известно време бяха
отправяни
публични
обвинения,
че
въпросите, задавани от
инспекторите,
имали
разузнавателен характер.
Въпреки, че не мога да отговарям за всеки въпрос, поставен от
инспекторите,
Ирак знае,
че те
не служат за разузнавателни цели и не следва да отправя такива
обвинения.
В редица
случаи демонстрациите се провеждаха пред нашите офиси и в
обектите на инспекция.
Веднъж след екскурзия с цел запознаване на 5 инспектори в джамия
последва неоправдано публично избухване на негодувание.
Инспекторите отидоха без каквито и да било
знаци
на ООН
и бяха топло посрещнати, с което се характеризира нормалното
иракско отношение към чужденците. Те си свалиха обувките и бяха
разведени наоколо. Те задаваха напълно невинни въпроси и
си
отидоха
с поканата да дойдат пак.
Малко след това ние получихме протест от иракското
правителство за посещението без предупреждение и за въпросите,
които не са свързани с оръжието за масово унищожение.
В
действителност нямаше такива.
Демонстрации и избухвания от този тип не могат
да се случат в Ирак без инициативата или подкрепата на властите.
Ние трябва да се запитаме какви биха могли да бъдат мотивите за
тези събития. Те не улесняват достатъчно трудната работа, в която
се опитваме да бъдем ефективни, професионални и в същото време
коректни. Когато
нашите иракски
колеги
имат оплаквания, те биха могли да ги изразят по по-спокоен и не
толкова неприятен начин.
Сътрудничество по същество
Реалното
сътрудничество изисква преди всичко Ирак
или
да декларира всичките си програми за оръжие за масово унищожение,
или
да представи
материалите
и дейностите за елиминиране,
или да предостави доказателства, подкрепящи заключението, че нищо
забранено
не е останало.
Параграф 9 от резолюция 1441 (2002) посочва, че
това сътрудничество
трябва
да
бъде “активно”. Не е достатъчно да отвориш вратите.
Инспекциите
не са игра на “хвани,
ако можеш”.
Напротив,
както отбелязах, това е процес на
проверка
с цел създаване на доверие. Той
не е построен на основата на доверие.
Напротив,
той
е предназначен да доведе до доверие, ако е налице и отвореност към
инспекторите,
и действия,
насочени към представянето на предметите
за унищожение или достоверни доказателства за отсъствието на
такива
предмети.
Декларацията от 7 декември
На
7 декември 2002 Ирак представи
декларацията
с обем
12,000
страници
като отговор на параграф 3 от резолюция 1441 (2002) и в
срок, установен
от Съвета.
По
отношение
на ракетите и биотехнологиите, декларацията съдържа много
нови
материали и информация, отнасяща се до периода след 1998 и
до днес.
Това е позитивно.
Можеше да се очаква,
че
докато
подготвяше
декларацията, Ирак се
е
опитал да отговори, проясни и предостави подкрепящи доказателства,
свързани с много отворени
въпроси
за разоръжаване,
с които
иракската страна би следвало да е запозната от
документ
на УНСКОМ
S/1999/94
от януари1999 и т.нар. доклад
на Аморим
от март 1999 (S/1999/356).
Това са въпроси, които УНМОВИК, правителствата и независимите
коментатори често са цитирали.
Макар че
УНМОВИК е приготвила свой собствен
списък
на “неразрешените
проблеми в областта
на разоръжаването”
и “нерешените
ключови задачи по разоръжаването”
като
отчет по
изискванията
на резолюция 1284 (1999), ние
считаме, че е професионално обосновано изброяването на проблемите
в двата доклада като неразрешени. Тези доклади не съдържат
твърдението за наличие на
оръжие за масово унищожение в Ирак, но не изключват такава
възможност. Те посочват липсата на доказателства и
последователност,
което предизвиква
определени въпроси,
които трябва да
бъдат
разрешени,
за да бъдат затворени досиетата по въоръжаването и установено
доверие.
Те заслужават да бъдат взети сериозно от Ирак, а не
да бъдат отхвърлени като зложелателни машинации на УНСКОМ. За
съжаление декларацията от 12,000
страници,
повечето от които са повторение на предишни документи, не съдържа
никакви нови доказателства, които биха елиминирали
тези
въпроси
или
намалили
техния брой. Дори писмото на Ирак, изпратено като отговор на
обсъжданията
ни в Багдад с
председателя
на Съвета за сигурност от 24 януари,
не води до разрешаване на този проблем.
Ще дам някои примери за проблеми и въпроси, на
които трябва да се отговори и ще се насоча първо към сектора на
химическото оръжие.
Химическо оръжие
Агентът на нервно-паралитично действие
VX
е един от най-токсичните някога развити.
Ирак е декларирал, че е
създал
само няколко тона
VX
в рамките на експеримент
и че количеството е
било
малко, а продуктът нестабилен. В последствие беше казано,
че този
химикал не е бил използван като оръжие.
Ирак
заяви,
че малкото останали количества след войната в Залива,
са били напълно унищожени през лятото на 1991.
Обаче
УНМОВИК имаше информация, която противоречи на този
отчет.
Има индикации, че Ирак работи върху проблема за
“чистотата”
и
“стабилността”
и че е постигнато повече от декларираното.
В
действителност
дори
в
един
от
документите,
предоставени
от Ирак,
се
посочва, че
чистотата на агента,
поне в лабораторното производство,
е по-висок от декларираното.
Има и други индикации, че агентът е бил
използван като оръжие.
Освен това
има въпроси, на които трябва да се отговори, засягащи съдбата на
химичните прекурсори на
VX,
за които Ирак заяви, че са загубени по време на войната в Залива
или са напълно унищожени от Ирак.
Искам сега да се насоча към т.нар. “документ
на военно-въздушните сили”,
който съм обсъждал със Съвета преди. Този оригинален документ беше
намерен от инспектор на
УНСКОМ
в сейфа на щаба на иракските военно-въздушни сили
през 1998, а след това иззет от иракски наблюдатели. Той съдържа
описание на разноски за бомби, включително химически бомби, от
Ирак в Ирано-иракската война. Аз съм окуражен от факта, че сега
Ирак осигури документа на УНМОВИК.
Документът показва, че 13,000 химически бомби са
били
хвърлени
от иракските въздушни сили през 1983 и 1988, докато Ирак беше
декларирал, че през този период
са били
изразходвани
19,500 бомби.
Следователно, има разминаване в размер
нa
6,500 бомби. Количеството на химическия агент в тези бомби би било
около 1,000 тона. В отсъствие на доказателства за обратното,
трябва да приемем,
че тези количества не са били
отчетени.
На
откриването на бойни глави
на химически ракети с диаметър 122 мм в бункер
в склад, намиращ се
170
км
югозападно от Багдад,
беше
дадена
широка публичност.
Това беше относително нов бункер и следователно ракетите са били
преместени там в последните няколко години, във време, когато Ирак
не би трябвало да има такива бойни припаси.
Проверката на тези ракети още продължава. Ирак
декларира, че те са били
игнорирани през
1991
и че те
са влизали в съставa
на една партида от
2,000
ракети,
които са били съхранявани там по време на войната в Залива.
Може би
е така.
А може и това да е върхът на айсберга.
Откриването на малко ракети не разрешава, а само поставя въпроса
за няколкото хиляди химични ракети, които не са отчетени.
Откриването на ракетите показва, че Ирак трябва да
прави повече усилия,
за
да уверява, че неговата декларация понастоящем е прецизна. По
време на последните ми разговори в Багдад, Ирак декларира, че ще
прояви
повече усилия в тази насока и беше
създал
Комитет за проверка. От тогава беше докладвано, че са намерени още
4 химичeски
ракети
в един склад в Ал Таджи.
Бих могъл по-нататък да спомена, че инспекторите са
намерили на друго място лабораторно количество
тиодигликол
–
прекурсор на
ипритa.
Докато говоря за химическите
проблеми,
трябва да спомена
един
въпрос,
за който докладвах на 19 декември 2002,
относно
оборудването на гражданския химически завод в Ал Фалуджах.
Ирак декларира, че
e
ремонтирал химическото оборудване,
по-рано разрушенo
под наблюдението на
УНСКОМ,
и гo
e
инсталирал във
Фалуджах
за производство на хлорин и феноли. Ние проверихме
това
оборудване и му извършваме подробен преглед.
След неговото приключване
ще решим дали това или другo
оборудване,
откритo
в Ирак, трябва да бъде унищоженo.
Биологично оръжие
Бях споменал
проблема за антракса
пред Съвета при предишен случай и ще се върна на него, защото е
важен.
Ирак декларира, че
e
произвел
около 8,500 от това
биологичнo
оръжие,
което
увери,
че е
било
напълно унищожено
през лятото на 1991. Ирак предостави малко доказателства за това
производство и никакви убедителни доказателства за неговото
унищожаване.
Има силни индикации, че Ирак произвежда повече
антракс, отколкото декларира.
И че поне част от него е останала след декларираната дата на
унищожаване.
То може още да съществува. Дори ако бъде открито и унищожено под
наблюдението на
УНМОВИК
или другояче,
трябва да бъдат предоставени убедителни доказателства, че то е
било унищожено през 1991.
Както докладвах пред Съвета на 19 декември миналата
година, Ирак не е декларирал значителни количества,
около
650кг.
бактериални култури,
за които в доклада на Ирак до комисията Аморим
през февруари 1999
бе
признато,
че са били внесени.
Ирак отново изпрати документа на комисията Аморим като
част от декларацията
си
от 7 декември 2002,
но
таблицата за вноса на тези култури не бе включена.
Отсъствието на тaзи
таблица изглежда умишлено,
защото страниците на наново представения документ са номерирани.
В писмо от 24
януари
до председателя на Съвета иракският външен министър
заяви,
че
всички
внесени количества на бактериални култури са декларирани.
Това не е доказателство.
Oтбелязвам,
че
количеството въпросни култури
би билo
достатъчнo
например за производството на 5000 литра концентриран антракс.
Ракети
Сега
преминавам
към ракетите. Има значителни въпроси относно това дали Ирак
притежава ракети тип СКЪД след войната в Залива. Ирак декларира
употребата на редица ракети СКЪД
за
учебни цели
в развитието на система за
противоракетна
отбрана през 80-те. Още не е приведена никаква техническа
информация за тази програма или данни за употребата на такива
ракети.
През
последните 4 години
имаше
някои разработки в ракетната техника,
но те ни бяха представени от Ирак като незабранени.
Опитваме се да съставим ясна представа за тях чрез проверки и
разговори на място.
По-специално
се
открояват
два проекта. Те са
зa
развитие на ракетa
с течно гориво,
нареченa
Ал Самуд
2, и нa
ракета
с
твърдо гориво,
наречена
Ал
Фатах.
И двете ракети сa
били изпробвани на разстояние, надвишаващо
разрешеното от 150км.,
Ал Самуд
2 са били изпробвани на максимално
разстояние
от 183км.
и
Ал
Фатах – на
161 км. Един от двата типа ракети вече е бил доставен на
иракските
въоръжени сили,
въпреки
твърденията,
че били още във фаза на разработка.
Диаметърът на
ракетата Ал Самуд бе увеличен
от по-ранната версия до настоящата - 760
мм.
Тази модификация беше извършена
въпреки
писмото на Изпълнителния председател на УНСКОМ от 1994, настояващо
Ирак да намали диаметъра на ракетата най-малко
до
600мм.
Нещо повече, писмо на Изпълнителния председател на УНСКОМ от 1997
забранява използването на
двигатели, предназначени за
някои
ракети
земя-въздух,
в балистични ракети.
През последната ми среща в Багдад ни бяха изложени
тези две програми. Беше ни съобщено, че окончателният
обсег
за двете системи ще бъде по-малък от максимално позволения
oт
150 км.
Ако се съди по данните, с които разполагаме,
тези ракети могат да представляват
пример
за забранени системи.
Надхвърлянето на
150-те
километра при изпитанията
e
значителнo,
но има нужда да бъдат направени още някои технически
анализи,
преди да достигнем до заключение по този въпрос.
Междувременно
поискахме Ирак да спре
изпитанията
на двете ракети.
Освен това
Ирак
e
подновил
инфраструктурата на своето производство на ракети. По-специално,
Ирак
възстанови известен брой леярни,
които предварително
бяха
унищожени под наблюдението на
УНСКОМ.
Те са били използвани за производството на ракети с
твърдо
гориво.
За каквато и система от ракети да са предназначени тези
леярни,
те биха били способни да произвеждат
двигатели за обсег,
значително по-голям от 150км.
Също
във
връзка
с тези ракети и
свързани с тях разработки
е вносът през последните няколко години
на различни стоки,
независимо от санкциите, включително
до
декември 2002
Сред тях се откроява
вносът на 380
ракетни
двигатели,
които могат да бъдат използвани за
Ал
Самуд
2.
Ирак декларира
и
неотдавнaшен
внос на химикали, използвани за
ракетно
гориво,
изпитателно оборудване,
навигационни и контролни системи.
Те могат да са за забранени цели.
Засега
не може да се определи. Това, което е ясно, е че са нелегално
внесени в Ирак, че Ирак или някои компании в Ирак
нарушават забраните
на няколко резолюции.
Г-н Президент,
Засегнах
някои от онези въпроси нa
разоръжаването, които остават
открити
и имат нужда от отговори, за да може да бъдат затворени досиетата
им и за да бъде възстановено доверието
към
Ирак. Какви са средствата, с които Ирак разполага за отговор на
въпросите?
Посочих
някои по време на моето
изложение на проблемите.
Позволете ми да бъда малко по-систематичен. Нашите иракски колеги
обичат да
казват,
че нямат никакво забранено оръжие и че ако няма представено
доказателство за обратното, те ще се ползват от презумпцията за
невинност, считайки се невиновни. УНМОВИК, от своя страна, не се
ръководи от презумпцията, че в Ирак има забранени оръжия и
дейности, но ние – както мисля, че всеки друг от инспекторите в
периода 1991-1998. – не можем
да се ръководим
от обратното, че в Ирак не съществуват такива оръжия и дейности.
Презумпциите не разрешават проблема. Това могат да направят само
прозрачни доказателства. Нека бъда по-конкретен.
Откриване на предмети и дейности
Информация, предоставена от страни-членки, ни
съобщава за движение и укриване на ракети, химичeски
оръжия и подвижни
лаборатории
за производство на биологично оръжие. Със сигурност ще
проследим всички достоверни улики,
които ни се предоставят,
и ще докладваме какво можем да намерим, както и за всеки отказ за
достъп.
Засега сме докладвали за неотдавнашното откриване
на празни
122
милиметрови
бойни глави за химически
оръжия. Ирак
заяви,
че
е създал комисия, която ще търси други бойни глави.
Добре.
Защо да не разширим търсенето и към други изделия,
като резултатите и унищожаването на откритото се декларират под
наш надзор?
Откриване на
документи
Когато
искахме
от
нашите иракски
партньори
да представят повече доказателства, твърде често срещахме
отговора, че няма повече документи.
Съобщава ни се,
всички съществуващи съответни документи са били
представени. Всички документи, свързани с биологичното оръжие са
били унищожени заедно с оръжието.
Въпреки това в Ирак има пълни архиви на
правителството и различни отдели, институции и механизми. Той би
трябвало да има бюджетни документи,
искания
за финансиране
и доклади как тези
средства
са били използвани. Той също би трябвало да има кредитни писма и
разплащателни
сметки, доклади за производството и загубите на материали.
В
отговор на последното искане на УНМОВИК за много специфични
документи, единственият нов документ, който Ирак осигури, беше
справка от
193 страници, в които Ирак декларира,
че е
включен целият внос в периода от 1983 до 1990
от Отдела за
внос на техники и научни материали,
компетентно ведомство по
програмата за биологично оръжие. Потенциално той би могъл да
проясни някои отворени въпроси.
Скорошна проверка откри в дома на учен кутия с
3,000 страници документи, повечето от които свързани с
лазерно
обогатяване на уран,
което поражда съмнение,
че такива документи може да са укрити по частни домове.
Това предположение беше отречено от иракска страна, която
твърди,
че изследователският екип често може да отнася в домовете си
документи.
На нас
обаче ни е трудно да не предположим, че
случаят
може да
не
е изолиран и че такова местоположение
на документи
е
добре
обмислено
с цел затрудняване на откриването им.
Всеки по-нататъшен признак за
укриване на документи би бил сериозен. Иракското правителство само
пое задължението по време на последните ни разговори да насърчава
хората си и
да даде достъп и до
частни
обекти.
Не може да има скривалища за забранени предмети,
дейности и документи. Отказът за достъп до каквото и да било място
ще бъдe
много сериознo
нарушение.
Намиране на лица, които могат да дават достоверна
информация: списък на личния състав
Когато Ирак настоява, че реални доказателства под
формата на документи не са достъпни, той би могъл поне да намери
хора – инженери, учени и
ръководители,
да свидетелстват
за
своя
опит. Много оръжейни програми са предвижвани и управлявани от
хора.
събеседванията
с хора, които са работили в такива програми в миналото, биха могли
да запълнят белите петна в нашите знания и
открития.
Полезно би било също да научим, че сега те работят в мирни
сектори. Ето защо УНМОВИК поиска списък на такива хора, съгласно
резолюция 1441.
Около
400 имена за всички биологически и химически оръжейни програми ,
както и за техните ракетни програми бяха осигурени от иракска
страна. Това не може да се сравнява с над 3500-те
имена на хора в онези минали оръжейни програми,
с
които УНСКОМ
провеждаше събеседвания
през 90-те или
за които
знаеше от документи или други източници. По време на последната ми
среща в Багдад иракската страна пое задължението да осигури
списъка и някакви 80 допълнителни имена бяха осигурени.
Информация чрез
достоверни
събеседвания
В миналото повечето ценна информация идваше от
събеседвания.
Имаше също така случаи, когато интервюираните бяха явно сплашвани
от присъствието и прекъсванията
на събеседването от
иракските власти.
С това
се обяснява даването
на право на УНМОВИК и МААЕ
в
резолюция 1441 да провеждат
лично
събеседване
“според
местоположението”
по наш избор – в Багдад или дори в чужбина.
Към
днешна дата 11 души
бяха
поканени
за събеседване
в Багдад. Отговорите бяха неизменно, че хората могат да говорят
само
и
на всяка цена в присъствието на иракски власти. Това може да се
дължи на искането на поканените да имат доказателство, че те не са
казали нищо, което властите не искат да кажат. По време на
последните ни разговори в Багдад иракската страна пое задължението
да окуражи хората да приемат
събеседване
“насаме”, което означава сами с нас. Независимо от това
образецът
не се промени. Въпреки това ние се надяваме, че с бъдещото
окуражаване от властите
компетентни
ще приемат лични
събеседвания
в Багдад или в чужбина.
(С
незначителни с съкращения)
|
