|
|
| Цели пет години
продължили съдебните прения за съдбата на завещанието,
оставено от Алфред Нобел. Той се разпоредил с милиарда долари,
които бил заработил през живота си, да се учреди фонд, от
чиито лихви да се дават всяка година по пет награди за
най-забележителните постижения в три области на науката:
медицина и физиология, физика и химия, а също за дейност в
полза на мира и за литература. Сторил го в края на ноември
преди 104 години, като положил подписа си под завещанието,
което шведското правителство приело за деяние на смахнат
чудак. И се наложило обезнаследеният му племенник
(Нобел не е имал деца)
да заяви специално на аудиенция при краля: "Не бихме искали никой да
смята, че нашето семейство е присвоило чужди пари."
|
 |
С което се сложил край на дълго проточилия се
съдебен спор. Да, отказали се от онзи милиард долара по курса от
1896 и при онези цени. В полза на науката, мира и литературата.
За затлаченото от марксистки брътвежи съзнание това
звучи странно, но в оная част на света горе-долу по същото време
този тип мислене и действие не бил необичаен. Бащата и синът
Карлсберг например съвместно дефинирали как синът да бъде
обезнаследен от баща си, като с парите на фамилията се основе
фондация. И му ударили лют спор: бащата искал повече пари да
отиват за наука, понеже сам бил микробиолог, колега и приятел с
Луи Пастьор. А парите били изкарани със съучастието на
небезизвестния парижанин.
|
 |
Бащата Карлсберг задигнал щам от дрожди на
светлата пилзенска бира при посещението си в чешкия град, като
го прекарал почти като едно семе на копринена буба по
неизвестната средновековна контрабандна пътечка на коприната.
Семето на копринената буба го били скрили в кока на някаква
азиатска дама. Дрождите Карлсберг пренесъл в цилиндъра си.
Щом се озовал в Копенхаген, със задоволство
установил, че щамът е жизнен. И писал за това на Пастьор. Той
не чакал втора покана, ами взел първия дилижанс, за да види
как изглеждат дрождите на светлото пиво. За тъмното знаел. Ама
виж, за светлото... Не след дълго двамата микробиолози успели
да създадат технология за производство на бира, каквато се пие
и до днес по света, най-много - в Китай.
Това не е реклама на бирата "Карлсберг", а
разказ за това как в Северна Европа е протичала индустриалната
революция и какво е било участието на учените в нея. |
| Микробиологът, предприемачът и филантропът
Якобсен Карлсберг - бащата на скулптора |
Та ставаше дума за обезнаследяването на сина
Карлсберг. Лютият спор се разгърнал, понеже младият искал повече
пари да отиват за изкуствата - падал си по скулптурата. Накрая
някакси се разбрали и сега тази фондация продължава всяка година
да харчи повече пари за наука и изкуства, отколкото Кралство Дания
от държавния си бюджет.
Подобна е и прелюбопитната история за Нобеловото
наследство, която накратко припомнихме за онези, които не я знаят
или са я позабравили. В първото десетилетие на ХХ век общата
парична сума от петте ежегодни Нобелови награди надхвърляла
годишния бюджет на всички лаборатории в Кембридж и Оксфорд, взети
заедно.
Сещаме се за тия неща, понеже от 60 години насам в
България се разправят разни работи за първоначалното натрупване,
за Хенри Морган пирата и за бандитите от Дивия запад, които си
изпрали крадените пари и ги превърнали в капитал. В този
марксически сюжет липсват действителните участници в събитията -
хилядите изобретатели и автори на всякакъв тип иновации. Няма ги
Едисън, Бел, Гудиар, Джей Пи Морган, Хенри Форд... Имената на
стотици от тях днес срещаме като фирми на водещи световни компании
с традиции във всички области на индустрията. Защо ли са нарекли
така компаниите?
Ами защото са ги основали изобретателите -
истинските герои на индустриалната революция, които ги няма нито в
"буржоазно-капиталистическия", нито във "феодалния строй" от
марксистката брътвежология. Основали са ги с парите, изкарани от
изобретателство.
 |
Та и Нобел бил такъв. Регистрирал неколкостотин
патента - не само на динамита!, капитализирани в един милиард
долара. Най-големият изобретател в тогавашна Швеция естествено
бил най-богатият човек в кралството. Това не предизвиквало
почуда. Не се разпоредил с наследството си по стандартния
начин, но и почудата от нестандартното му завещание траела
само пет години. |
| Нобеловият медал |
И
през 1901 връчили първите Нобелови награди. |
Още
инфо:
Nobel e-Museum
The Nobel Prize Internet Archive
The Nobel Channel
|
