|
|
 |
Медицина
Обоняние за
здраве
Първата обявена тази година Нобелова премия
беше за медицина. Тя бе присъдена на 4 октомври на
американските изследователи Ричард Аксел от Медицинския
институт „Хауърд Хюз” в Ню Йорк и Линда Бак от онкологичния
център „Фред Хатчинсън” в Сиатъл за работата им по изучаването
на човешкото обоняние. |
Публикация с резултатите от труда им излезе през
1991. Аксел и Бак са установили как хората запомнят миризмите,
което може да бъде използвано при диагностицирането на цял куп
заболявания.
|
Химия:
За
“целувката на
смъртта”
Американецът
Ъруин Роуз (Irwin
Rose)
и израелците Аарон Цихановер (Aaron
Ciechanover)
и Аврам Хершко (Avram
Hershko)
са тазгодишните носители на Нобеловата награда за химия,
съобщи шведската Кралска академия на науките.
Тримата биохимици си поделят наградата от 1,36 млн. долара за
откриването на т.нар. протеинова “целувка на смъртта”.
|
 |
Откритието им спомага за по-доброто разбиране на човешката имунна
система.
Зад
ефектното наименование се крие молекулата “убикитин” (ubiquitin),
изпълняваща функцията на
отличителен знак, чрез който се дамгосват повредени или мутирали
протеини. Тя същевременно е и транспортно средство, чрез което
белязаните биват извозвани до бунищата на клетката, т.нар.
протеазоми, за да бъдат разрушени чрез щателно разфасоване с цел
рециклиране.
Функционирането на тази санитарна система във вътрешността на
клетката е описано от тримата в две фундаментални за биохимията
статии, излезли през 1980. Самата молекула убикитин е открита пет
години по-рано и би трябвало да се нарече “повсеместна” (от
латински “навсякъде”),
защото се среща къде ли не в човешкото тяло. Никой обаче не можел
да обясни в какво се състоят професионалните й задължения, докато
не се появяват статиите на награденото трио. Откритието на
Роуз, Цихановер и Хершко
впоследствие вдъхновява нов подем в търсенето на
методи за лечение на рака.
|
 |
Литература
За
"Учителят по пиано"
Авангардната австрийска писателка и драматуржка
Елфриде Йелинек (Elfriede Jelinek) е известна предимно с
политическата си проза, в която се възправя срещу
закостенелите социални норми и сексуалното насилие. Сега тя
получи Нобелова награда за литература. Поне в Съединените щати
тя е може би най-популярна с романа си от 1988 "Учителят по
пиано", послужил за основа на шумно рекламирания, но скандален
едноименен филм. От Шведската академия приветстват Йелинек
"заради богатата симфония от гласове в романите и пиесите й,
които са плод на необикновен езиков усет и разкриват абсурда
на възприетите от обществото предразсъдъци и тяхната
съмнителна валидност". Цитират се най-известните й
произведения, издадени на немски, английски и френски, сред
които има романи, пиеси и поезия. |
Макар
и горда с получената награда, 58-годишната Йелинек заявява от дома
си във Виена, че "планира да изчезне", вместо да приеме публичната
роля, която наградата й отрежда. "Няма да пътувам за Стокхолм, тъй
като не съм в разположение на духа да понасям подобни церемонии" -
непреклонна е тя. "За съжаление страдам от социофобия".
Йелинек е иконоборческа фигура, чиито произведения са фокусирани
върху злоупотребите, властта и подчинението. "Темата на Йелинек е
човешкото страдание, причинено от антисемитизма, ксенофобията и
католицизма с всичките му отрицателни черти", пояснява Маргрете
Ламб-Фафелбергер (Margarete Lamb-Faffelberger), председателстваща
отдела по чужди езици и литература в "Lafayette College" в Истън.
 |
Не за мир – за опазването на Черния континент
Носител на Нобеловата награда за мир тази година е Уангери
Матай (Wangari Maathai). Тя получи високото отличие
заради големия си принос за устойчивото развитие, демокрацията
и мира.
В
продължение на повече от три десетилетия Матай работи за
опазването на околната среда в Африка и подобряването на
качеството на живот на жените. Въпреки това съобщението от
комисията за присъждане на Нобеловите награди я есварило
напълно неподготвена.
"Разтресох
се и заплаках от радост" - споделя тя пред ABC
News.
"Все още съм много развълнувана и щастлива, че тази вест ме
застигна тук, в Ниери, където е домът ми,
откъдето
се виждат кенийските планините..." |
Уангери Матай е известна като "Жената-дърво на Кения", а понякога
и като "Майка на Земята". В стремежа си да се пребори с
опустошителното за африканския начин на живот обезлесяване,
оглавяваното от нея "Зелено движение" е засадило 30 милиона
дървета.
Половината от африканските гори са изсечени.
Континентът е подложен на опустошение от минната индустрия,
корабостроенето и други промишлени отрасли, а и хората се нуждаят
от гориво. Матай вярва, че опазването на околната среда е условие
за запазването на мира.
"Когато виждаме, че сами изчерпваме собствените си ресурси, че те
застрашително намаляват, трябва да се борим за тях" - категорична
е тя. "Често причина за войните е борбата за установяване на
контрол над природните ресурси" - напомня Матай. |
