|
|
Петербургската среща на лидерите
на Русия, Франция и Германия
(първоначално се планираше и участието
на генералния секретар на ООН) трябваше
да изглежда като още един опит да бъде възстановен разрушения от
иракската криза световен ред и да се демонстрира, че след войната
всичко трябва да се върне по местата си. Впрочем още от самото
начало наблюдателите гледаха доста скептично на възможните
резултати от тази среща. Беше невъзможно да се отгатне как след
толкова успешна за американците война, противниците на свалянето
на Садам Хюсейн ще убедят Вашингтон и Лондон, че правите са били
именно те, че предложеният от тях механизъм на въздействие
(или бездействие?)
спрямо опасни режими подобни на садамовския е по-добър, отколкото
изрязването на тумора. Формалната коалиция на бездействието можеше
да има някакви надежди само заради позицията на Лондон – Тони
Блеър преди белфастката си среща с Джордж Буш се изказваше за
необходимостта от участие на международната общност в
стабилизирането на ситуацията в постсадамовския Ирак. Наистина,
след Белфаст тези заявления на Блеър вече не звучаха така убедено.
При всички случаи срещата на високо равнище в
Петербург е среща на загубилите. Някой загуби повече – като Ширак,
някой – по-малко, като Путин, но няма как да се говори за успех на
френската, руската или германската дипломация. По-естествено е да
се говори, че на тези дипломации им липсва съвременен и
реалистичен механизъм за реакция на нови предизвикателства. Същото
се отнася и до ООН – въобще не е ясно как организацията ще
възстанови загубения си авторитет и ще докаже, че може ефективно
да влияе върху международната ситуация и занапред.
Ясно е и това, че победителите американци нямат
намерение твърде да щадят самолюбието на тези, които те искаха да
видят като съюзници, но не ги видяха. Огласеното точно преди
пристигането на Ширак и Шрьодер в Русия предложение да бъдат
опростени иракските дългове и така Москва, Париж и Берлин да
вземат някакво участие във възстановяването на Ирак си е
издевателско. Нали Русия много се надяваше и да си получи
дълговете, и нейни фирми да участват в разработката на иракските
нефтени находища. А сега на фона на падащите цени на нефта и
предчувствието за почти неизбежна икономическа криза в страната,
на Владимир Путин му предлагат да прави благородни жестове! За
френския и немския лидер да не говорим, те определение са длъжни
да изглеждат по-благородни, отколкото бомбардиралите Ирак
американци, а пък сега от Вашингтон им предлагат да не си взимат
обратно парите, похарчени от Садам за закупуване и производство на
оръжие и за строителството на екстравагантни дворци. Ясно е, че
такова отвъдокеанско благородство може само да вбеси. Не е
случайно, че в отговор на империалистите неуморния Първи канал
показа репортаж за ужасяващите загуби на автозавода в Горки, който
е трябвало в края на март да изнесе в Ирак таксита “Волга”, а пък
такъв лош късмет… Очевидно таксиджиите в Багдад няма да карат
“Волга” или “Пежо”, а днешната вечеря в Петербург ще бъде не само
среща на загубилите политици, но и на хора, до немай къде
раздразнени от предложение, което едва ли има как да отхвърлят.
Преведе
Борислав Скочев |
