|
|
На 12
април след продължителна подготовка и агитация московчани
проведоха митинг “Заедно да прекратим чеченската война!”. В
13-милионния град желаещите да се спре кръвопролитието в
Чеченската република се оказаха 600 души. Затова пък три дни
по-рано центърът на Москва беше задръстен от 80 000 манифестанти,
гневно протестиращи срещу войната в Ирак. Те решително настояваха
да се прекрати убийството на мирни жители, доктор Рошал да бъде
допуснат до ранените деца и въобще – американците да си ходят
отвъд океана…
Тези
два митинга красноречиво демонстрират лицемерието и кръвожадността
на руската власт и руското общество, заразено от вируса на
шовинизма. Двата протеста обясняват защо Чечения упорито не иска
да бъде в състава на Руската федерация. Чеченците не желаят да
бъдат граждани на страна, чиято армия от години ги унищожава с
мълчаливото съгласие на руските инженери, учители, балерини,
студенти, фермери, домакини и детски лекари с избирателна милост.
На чеченците не им се иска да бъдат граждани на страна, поддържаща
тиранични режими – дали ще е Сърбия, Ирак, Иран, Северна Корея или
“Острова на Свободата” Куба. В града-люлка на Октомврийската
революция, в Ленинградския държавен университет, славещ се и днес
със своя реакционен дух, Путин протестира срещу “износа на
капиталистическа демокрация”. За какво ли може да се преговаря с
държавен лидер, все още мислещ със съветските щампи. Той няма
понятие, че или има демокрация, или тя липсва. Но няма
капиталистическа демокрация, социалистическа реколта,
комунистически морал.
Преведе Борислав Скочев |
