09-04-2003

Въпросът за отношението на религията към войната е твърде широк, но все пак ще представя вкратце една християнска гледна точка - без да претендирам, че всички християни я споделят.

Християнството е миролюбиво по дух, но реалистично учение. То не си затваря очите за реалността и силата на злото в този свят (за разлика от източните религии, например) и в никакъв случай не може да толерира бездействието пред лицето на злото. Безумен родител е онзи, който стои със скръстени ръце, когато някой малтретира детето му; висша безотговорност на едно общество е да не преследва и наказва престъпниците; безразличието към пороците и злините на други хора поради криво разбрано миролюбие и "толерантност" е в пълно противоречие с християнската любов. Институцията на държавата с нейните силови структури (армия, полиция) е призвана да обуздава вътрешното (престъпност) и външното (враждебна държава) зло. Подчертавам, да го обуздава, защото пълното изкореняване на злото не е по силите на човека или на човешка организация. (Човекът го носи в самото си сърце; Христос е дошъл на света именно, за да победи злото в нас - а ще го премахне окончателно при Второто си пришествие.) Затова християнството от самата си поява е положително настроено към държавата и към армията.

"В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете... Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.  

Евангелие от Лука, 3 глава

Йоан Кръстител не казва, че носенето на военна служба е грях пред Бога, а предупреждава срещу злоупотребите с нея.

"Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху този, който върши зло."

Послание на ап. Павел към римляните, 13 глава

Мисля, че този пасаж не се нуждае от коментар.

"И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител ."

Първо послание на ап. Павел към Тимотей, 2 глава

Ап. Павел увещава вярващите да се молят за управниците, защото те трябва да се грижат за спокойствието на гражданите - включително с военни или полицейски сили. Това е писано по време, когато Римската империя е водела постоянни войни по своите граници. (И още нещо интересно: император е бил Нерон, известен с кървави злодеяния и организирал първите мащабни гонения срещу самите християни.)

И така, християнството не отхвърля войната по принцип, доколкото тя е част от функциите на държавата в тъжната реалност на един грешен и зъл свят. В реалния живот много пъти се избира не между доброто и злото, а между по-малкото и по-голямото зло. И в някои случаи войната е по-малкото зло. Можем  да я оприличим на животоспасяваща операция - пролива се кръв, боли много, но ако се бездейства, пациентът ще умре.

Случаят с Ирак безспорно е такъв, защото античовешките престъпление на Садам нямат чет. А че американците имат свои икономически интереси, спор няма. Всяка държава има свои интереси и е естествено да ги защитава. (Впрочем, Русия и Франция са против САЩ не от миролюбие, а от загриженост за своите концесии в Ирак, щедро предоставени им от диктатора.) Но тук имаме съвпадение на американските интереси със световната необходимост от глобална сигурност и с основното право на един народ да живее свободно.

А пропагандната песен на европейската левица "Петрол, петрол" малко започна да ми поомръзва. Не бива да се опростяват толкова много, до профанизиране, съображенията на една велика сила, особено на американците. Само държава като Русия може да бъде толкова късогледа, че неистово да ламти за природни ресурси, без да си дава сметка за другите страни на своята политика. Ако САЩ толкова искаха петрола на Ирак, щяха да отстранят Садам още през 1991 - тогава това беше въпрос на няколко дена, при минимални жертви. Но и светът беше доста по-различен. За американците и изобщо за всички страни с пазарна ориентация сега е много по-важна международната сигурност и смазването на терористичните мрежи, отколкото единия нефт.