|
|
Парижките левичари и фенската политическа левица раждат отровни
плодове. Освен Хо Ши Мин, още два примера: Пол Пот и Иенг Сари -
палачите на камбоджанския народ. Фанатични, безогледни и
примитивни строители на “развито социалистическо общество” в
родината си. Хладнокръвно и съзнателно причинили насилствената
смърт на два милиона души от седем милионното население. Къде са
формирали своята убеденост в левичарските утопии? Къде са стигнали
да убеждението, че тираничното насилие над собствения си народ е
допустимо и абсолютно ненаказуемо в съвременния свят? Къде са
добили увереност, че каквото и да направят в собствената си
страна, ако държат народа си в страх и подчинение, нищо лошо няма
да им се случи!
Те са
живели и формирали своите възгледи в Сартъровия Париж! Те са
членове на Френската комунистическа партия! Там са плащали своя
членски внос. Там са водили политическите дискусии, които са
формирали възгледите им! Това е интересно и е добре
професионалните историци и психолози да проследят дългия път на
извращението на човешката душа под въздействието на левичарските
утопии. Сигурно Пол Пот и Иенг Сари са пристигнали в Париж като
нормални младежи. Видели са едно уредено общество. Видели са висок
стандарт на живот. Имали са достъп до всички плодове на
цивилизацията. Имали са възможността да се образоват и когато се
върнат в своята родина, да донесат добрия пример на цивилизацията
и човешкия напредък. Имали са уникалната възможност да бъдат
полезни на своя народ.
Но не!
Под влияние на заобикалящите ги парижки левичари,
социалистическите утопии са започнали бавно да проникват в
съзнанието и душата. Както вирусът на спин, те разрушават
интелектуалната имунна система. Защитните функции на “чувството за
добро” започват да отслабват. Постепенно диктатурата и
престъпленията към своя народ стават допустими, необходими,
желани. Обкръжението им внушава, че тези престъпления са
ненаказуеми! За Сталин са чували нещо. Но ето, Сартър се връща от
СССР и хвали всичко... Значи, няма страшно! И тях така ще ги
хвалят! Стига да са като Сталин...
Това е
един дълъг път на духовна и морална деградация под влияние на
левичарските утопии и безотговорни приказки. Ако не се
съпротивляваш, ако не се опираш на мисленето, на здравия разум и
нравствения инстинкт, напълно е възможно да извървиш дълия път на
падението, превръщайки се от нормален човек в организатор на
геноцид срещу своя народ. Трябва да се даде ИМЕ на този тип
нравствено и морално пропадане. Първият ярък пример на човек,
изминал цялата тази пътека, е Хо Ши Мин. Затова е справедливо,
този дълъг път на морално и нравствено падение под влиянието на
френските леви интелектуалци да се нарича:
ПЪТЕКАТА НА ХО ШИ МИН.
Пол
Пот и Иенг Сари я извървяха докрай. Пътеката на Хо Ши Мин е дълга
и трудна. Не всички стигат до края. Много хора са направили само
първата миниатюрна крача. Познават се по това, че стават
безчувствени към Истината, Разума и Морала, стават индиферентни,
когато правителства извършват терор и геноцид към собствения си
народ или към други покорени народи. Изпитват раздразнение към
страни, където левичарските утопии и приказки нямат почва и където
хората се занимават главно с това да работят.
“Пътеката на Хо Ши Мин” е рожба на парижката левичарска
интелигенция. Софийската марширува по нея в унес. |
