08-04-2003

ГУЛАГ обрече на анонимност мнозина от най-великите умове на Съветския съюз. Това е историята на Михайло Кравчук, чийто принос в изобретяването на компютъра е все още недооценен.

През 1937 година, в разгара на Големия терор, организиран от Сталин, Джон Атанасов, син на български емигрант в Америка, открива трудовете на украинския математик Михаило Кравчук, посветени на диференциалните уравнения. Атанасов е изключително заинтригуван.

Кравчук става известен на Запад с публикуваната си във френско специализирано издание нова теорема, в която фигурират т. нар. впоследствие «полиноми на Кравчук». Трудът, на който попада Атанасов, предлага нови методи (по-кратък път) за намиране на приблизителни решения на диференциални уравнения. Атанасов поставя тази идея в основата на изчисленията, върху които работи.

Пет години по-късно, през 1942 година, е изобретен електронният компютър.

Изглежда, че още през 1937 година българинът се опитва да привлече Кравчук в съвместен проект. Ентусиазиран след прочита на споменатия труд, Атанасов се обръща към библиотеката на университета в Айова, където работи, с молба да бъдат набавени всички монографии на Кравчук, публикувани в периода 1932 – 1936, както и бъдещи публикации. По неизвестни причини публикациите никога не пристигат.

Атанасов решава да се свърже лично с украинския учен. «В работата си намирам изключително полезни публикациите Ви, посветени на диференциалните уравнения», пише той през септември 1937. «Бих желал да получа копия от всички Ваши трудове, с които разполагате. Особено ме интересуват публикациите Ви в украински издания, тъй като те са най-недостъпни за мен.»

Отговор, разбира се, няма. Два месеца по-късно, през ноември 1937, Атанасов решава да потърси съдействието на Украинската асоциация за културни връзки, за да установи дали писмото му е стигнало до проф. Кравчук и на какво се дължи липсата на отговор: «Ако която и да е организация в Киев е готова да ми изпрати копия от две от монографиите на Кравчук, аз лично или чрез университетската библиотека ще платя за тях.»

Унищоженият ум

Кравчук има повече от уважителна причина да не отговори на писмото от Атанасов, ако изобщо дори го е получил.  През септември, дни след като Атанасов пише въпросното писмо, 'Комунист', цетралният вестник на съветска Украйна, излиза с водеща статия, озаглавена «Академикът Кравчук рекламира врагове на народа». Кравчук си е позволил да даде положителна резцензия на работата на наскоро разконспирирани от НКВД 'врагове на народа'.

Няколко месеца по-късно, през февруари 1938, Кравчук е арестуван по обвинение в национализъм и шпионска дейност и на 30-минутно съдебно заседание без адвокати, свидетели или съдебни заседатели, е осъден на 20 години трудов лагер в Сибир и 5 години заточение. Кравчук оцелява едва 4 години.

Не е известно дали писмото на Атанасов е било използвано като ‘улика’ по време на 'съдебната процедура'. Факт е, че по това време НКВД лови 'вражески агенти', като преглежда всяка кореспонденция от чужбина и следи дейността на Украинската асоциация за културни връзки. 

В интерес на истината, и без писмото на Атанасов, миналото и произходът на Кравчук го правят идеален кандидат за поста 'националист и шпионин' по времето на Сталин. Известен с научните си публикации на френски, италиански и руски, той има твърде много контакти в чужбина. Дори само това е достатъчно, за да бъде арестуван по време на Големия терор. На всичкото отгоре Кравчук произхожда от семейство с полска, еврейска, немска, а не само руска и украинска кръв.

Освен това той продължава да пише и преподава на украински в период на засилена русификация. Подозират го в прекалено тесни връзки с украинските му колеги отвъд границата (днешна западна Украйна, тогава част от Полша): комисия, спретната от Академията на науките, установява, че контактите му с математиците Микола Чайковски и Володимир Левитски са си чисто и просто подпомагане на шпиони.

Но това не е всичко. Кравчук е обвинен в популяризиране пред чужденци на националистично ориентирани версии на украинската история. Става дума за това, че запитан от италиански при посещението му в Украйна, Кравчук препоръчва немската версия на История на Украйна от Михайло Хрушевски – книга, която е написана от националист и то на език, различен от онзи на 'другарите Ленин и Сталин, гении на човечеството', заключава гореупоменатата комисия. 

Бездруго вероятен кандидат за ГУЛАГ, Кравчук се поставя в още по-опасно положение като пише писмо на Сталин (според дневника на Володимир Вернадски, известен геохимик и основател на украинската Академия на науките. Във всеки случай след въпросното писмо Кравчук е удостоен с 'посещение' от агент на НКДВ.) 

Твърде смел или твърде безразсъден, Кравчук се държи достойно и при най-тежки обстоятелства. Изтезаван и предизвикан със заплахата, че цялото му семейство ще бъде арестувано, той подписва 'признания', от които обаче се отказва след делото. По време на процеса е бил принуждаван да даде показания срещу други украински интелектуалци, обвинени в създаването на нелегална организация (Союз Визволенна Украины), но той отказва.

Жестът е върнат от осем водещити математици, които отказват да свидетелстват срещу своя колега, а някои от тях дори се осмеляват да се изкажат в негова защита.

Към края на Големия терор огромна част от украинската интелигенция е или изпратена в лагерите, или екзекутирана. В това число над 80% от писателите (напр. известните поети и приятели на Кравчук Микола Зеров и Дмитро Загул). За Кравчук, човек с вроден порок на сърцето, копането на злато в перманентно заледената земя на Сибир е непосилно. Той умира няколко месеца преди да навърши 50 години.

Колективна амнезия

С малки изключения, до частичната му реабилитация през 1956, името на Кравчук е изтрито от съветските печатни издания. Научните му трудове са скрити в специалните архиви на КГБ, а на бившите му студенти е подсказано, че не е желателно да продължават изследванията си в поетата от него посока. 

Самият Атанасов също се сблъсква с проблеми. До съдебното решение от 1973, за първи компютър се счита по-късното изобретение на други американски учени. Едва тогава на Атанасов и компютъра му (реконструиран за $300 хиляди долара) е отделено почетно място в постоянната изложба, посветена на Века на информацията в музея за американска история Смитсониън. 

Атанасов не споменава Кравчук сред математиците, на които се позовава в разработката си. Публикациите, посветени на изобретения от него компютър, известен като 'Атанасов-Бери' (Клифърд Бери е студент в университета в Айова), също премълчават приноса му. Изглежда, че случайно попадналите ми писма за първи път хвърлят светлина по въпроса.

Украинският математик е жертва на дълга амнезия и от двете страни на желязната завеса. А може би и жертва на манталитета от времената на Студената война? Преди 1980-те западни математици рядко цитират трудовете му. Един от полиномите, открити от него, дори е наречен на името на негов германски колега. Духът на Студената война се е промъкнал дори в Холивуд. В първата сцена на филма «Красив ум», Соломон Лефшец, декан на катедрата по математика в Принстънския университет, е представен като 'воин на Студената война'. Това е твърде далеч от действителността: по същото време Лефшец, завеждащ и математическия отдел на университетското издателство, превежда и готви за публикация книга, чиито автори са двама бивши украински колеги на Кравчук.

През последните години нещата постепенно започват да си идват на мястото: украински журналисти започнаха да публикуват биографични справки за Кравчук. За него писа и Нина Вирченко – също математик и бивш обитател на ГУЛАГ. Въпреки тежкото финансово състояние на украинската Академия на науките, трудовете на Кравчук бяха преиздадени на английски. На международната конференция, организирана от Вирченко в негова чест през май 2002, бяха представени почти 500 монографии от математици от 18 страни.

Михайло Кравчук не е знаел за приноса си към изобретяването на компютъра. Дори и да беше доживял до този момент, едва ли би счел участието си за значително. В писмо до съпругата си, изпратено от лагера, той споменава, че най-накрая е успял да докаже теорема, занимавала го 20 години. Трудът му е конфискуван, по-нататъшната му съдба – неизвестна. Може да е бил унищожен, а може и да е допринесъл за някое друго модерно изобретение. Но поне компютърът, пред който седите в момента, е далечно свидетелство за погубените умения и нереализирания потенциал на поколението, унищожено от Сталин.

.............

* Игра на думи със заглавието на филма «Красив ум»: Krawchuk’s Mind като A Beautiful Mind

** Иван Качановски е изследовател на периода на Големия терор в СССР в Центъра "Клуге" при Библиотеката на американския Конгрес