04-04-2003

Г-н Славов, въпросът за суспендирането на дипломатическите отношения с Ирак и изгонването на иракските дипломати отново стана актуален. Каква е вашата позиция?

­ Преди всичко бих казал, че този въпрос не е преставал да бъде актуален през последните дни и ако трябва да се преценява кога е бил точният момент за реакция на Министерството на външните работи, на Министерския съвет, на Президента ­ това са институциите, които следва да имат становище, бих посочил дните непосредствено след изявленията на временно управляващия посолството на Ирак в София Яхия Махди. Нещо, което беше категорично посочено от заместник-председателя на СДС г-н Владимир Кисьов. Разбира се, някои биха оспорили такова решение с аргумента, че България пресилва смисъла на казаното от иракския дипломат. Напомням, че тогава все още го нямаше американското искане за суспендиране на дипломатическите отношения с Ирак от страна на България, но казаното от г-н Махди даваше достатъчно основание поне за неговото екстрадиране от София. В крайна сметка ставаше дума за директна заплаха по отношение на българската национална сигурност. Бих направил една може би малко груба аналогия с официалните реакции след скандалното изказване на вече бившия заместник областен управител на Пазарджик. Подобни факти не бива дори и час да се оставят без последствия. Когато недвусмислено става дума за сигурността на страната, реакцията трябва да бъде незабавна и категорична. Тук няма място за колебание и тънки сметки.

Какви биха били предимствата, но и какви биха били рисковете за България при решение в едната или в другата посока?

­ При положение че България е част от антитерористичната коалиция и Коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак, тя на практика е направила своя избор. Оттук нататък са изключени всякакви колебания, да не говорим за шикалкавене около някакви неясни икономически или политически интереси в бъдещето. Това е въпрос и на морал, и на демонстрация на защита на общочовешките демократични ценности. Един доказано тираничен и жесток режим като този на Садам Хюсеин трябва да си отиде. В този смисъл представителите на такъв режим не би трябвало да се радват на радушен прием в една демократична държава, каквато България има претенции да е. Още повече, както вече стана дума, самото поведение на тези представители е достатъчен повод да бъдат поканени да напуснат пределите на страната.
Що се отнася до рисковете, тук не става дума за "докарване" пред водещата в света държава ­ САЩ, а за отстояване на една вече заявена първоначално морална позиция, която неминуемо ще се отрази благоприятно на страната и в политическо, и в икономическо отношение. Нека не забравяме, че след войната и Ирак ще бъде друг.

Как оценявате отговора на министър-председателя Сакскобургготски на американското искане, от една страна, и реакциите на опозиционните партии, от друга?

­ Не бих искал да коментирам позицията на министър-председателя ­ той би трябвало най-добре да е запознат със случая и да вземе съответното решение в интерес на държавата. Впрочем достатъчно се написа и коментира в медиите по този повод и всеки може да си направи изводите. Когато някой е избран от народа да управлява държавата, той трябва да се е научил и да носи съответната отговорност. Имаме примера на Иван Костов и Петър Стоянов от косовската криза. По-любопитно за мен беше как ще реагира опозицията в лицето на СДС и се радвам, че тази реакция беше и точна, и навременна. Може само да се съжалява, че управляващите политически сили, а това за мен са не само НДСВ и ДПС, но и БСП, за пореден път постъпиха по вече познатия от последното десетилетие неособено достоен начин. Би ми се искало да поразсъждаваме малко повече по темата, но поради ограниченото време ще отбележа само, че поведението на управляващите беше ориентирано в една посока преди визитата на президента Путин у нас, и в друга ­ след неговото отпътуване.

Може ли дипломацията да помогне по някакъв начин за по-бързото приключване на конфликта, или нейният ред ще дойде по-късно?

­ Дипломацията беше преди това. Няма да изреждаме всички опити на международната демократична общност от 13 години насам за безкръвното решаване на проблема с Ирак и със Садам Хюсеин. Всички знаем резултата от тези упражнения. Тяхна алтернатива остана това, което се случва в момента. Но за да имам яснота, ще си позволя да цитирам част от написаното от големите руски дисиденти Елена Бонер и Владимир Буковски в откритото им писмо до президента на САЩ Джордж Буш:

“Нашият собствен опит под терора на не по-малко чудовищния режим на Съветския съюз ни научи, че свободата е едно от малкото неща в този свят, за които си струва да се сражаваш и да умреш. И колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Защото подобни режими, както историята отново и отново показва, не ни оставят друга възможност, освен да им се противопоставим и да ги унищожим, понеже тяхната природа е да бъдат едновременно тиранични вътре и агресивни навън.”

Подписвам се под тези думи.