03-04-2003

В България всичко е "Булгартабак". В някакъв смисъл партиите също са под знака на тази метафора. По всичко личи, че СДС не е изключение на общия абсурден фон. Знаменитото "проветряване" се оказа плитко и сантиментално преувеличение. Никой не е проветрен, мирише си на "Шанел 5". А имаше известни надежди за по-свеж въздух, за продишване. Нали, надеждата си отива последна.

През годините на нашия нещастен преход нормални и прилични хора инвестираха политическо доверие в СДС въпреки явните недостатъци и безобразия на част от неговия елит. Какво ли не преживяхме - Емил Кошлуков, Стефан Гайтанджиев, Румен Воденичаров, Петко Симеонов, Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев, Антоан Николов (него още преживяваме)....

СДС беше надежда за справедливост в България.

Такава е истината. Тази надежда създаде СДС като кауза, а не прословутата приватизация и свързаните с нея криминални шансове. СДС е за "обикновените хора", за "онези от митингите", а не тези хора - за тази партия. Това на вниманието на нейните лидери. Казано другояче - Надежда Михайлова е за хората на СДС, а не хората на СДС за Надежда Михайлова. Това изглеждаше разбрано на последната конференция. Плака се дори. Приехме, че сълзите имат политическо значение. После се породиха съмнения, приглушени раздразнения, апатия.

Днес много хора се питат какво собствено означава абревиатурата СДС. Има ли тази абревиатура нещо общо с паметта за СДС. С каузата. С принципите. С границите.

Допустимо ли е и как може да се обясни на членовете и симпатизантите на СДС следния глупав и невероятно нагъл факт:

Шефът на дирекция информация и анализи на СДС Панайот Денев избрал да стане член на Обществения съвет на телевизията на Петър Манджуков Балкан Българска телевизия. При това с личното одобрение на лидера на СДС Надежда Михайлова. Това научих от информация във в. "24 часа" преди няколко дни, а след това лично от Панайот Денев и не можах да повярвам. А след като повярвах, не можах да спестя тези редове.

Ще си позволя да припомня фактите, които самата Надежда Михайлова е оповестявала официално, включително и от представителната трибуна на Народното събрание: Собственикът на в. "Дума" Петър Манджуков е търговец на оръжие, чийто лиценз бе отнет от правителството на СДС, на което лидерът Михайлова беше член. Обвиненията тогава бяха ембаргов износ, а източници от разузнаването го свързваха и с руското ГРУ.

Скандалният бизнесмен стана основен спонсор на кампанията на президента Георги Първанов, който от своя страна му се отблагодари с най-високото държавно отличие - орден "Стара Планина". Тогава депутатите от СДС официално попитаха в парламента министъра на правосъдието Антон Станков на какви основания е предложил Манджуков за награда, като припомниха основни факти от неговата бизнес - биография.

В политическия речник на самата Надежда Михайлова Петър Манджуков постепенно измести Чорни и Ершов като

илюстрация на "сенчест бизнес".

Тя си послужи с неговото име и когато пак през сълзи трябваше да обяснява, защо спира в. "Демокрация". Ето какво е казала на 25.06.2002г.:

"Изборът е ясен - да взема пари от хора, които мислят, че така купуват СДС, и утре ще се налага да ги награждаваме с ордени - така както направи БСП със спонсора Манджуков, или заедно да очертаем границата на компромиса, отвъд която никога повече да не прекрачваме".

Именно за границата става дума. Отвъд която нямаме право да говорим за политика, а за политически промискуитет, за дълбок цинизъм и разпродажба на стойности.

Два факта са извън всякакво съмнение. Че Панайот Денев, директорът на дирекция "Информация и анализ" на "проветрената" партия е член на обществения съвет на манджуковата телевизия и че лидерът на СДС знае това и няма нищо против. Какво става с границите? Със симпатизантите? С каузата?

Пет месеца преди местните и може би парламентарните избори - всички, които принадлежат на СДС, ще трябва да се замислят отново за допустимото, недопустимото, за лоялността и предателствата. Не говоренето за тези неща, а подлото смълчаване са същинския политически риск за партията на модерна България. Най-важните битки тепърва предстоят.

P.S. Тъй като СДС няма партиен орган, предлагам Панайот Денев да оглави в. "Дума", чийто главен редактор наскоро беше сменен от собственика на вестника Петър Манджуков.

Из интервюто на Панайот Денев пред "Медиапул"

Знае ли ръководството на СДС за тази покана към вас, как реагира, имате ли одобрението му?

Аз информирах председателя на СДС госпожа Надежда Михайлова за тази покана...

Как смятате - ще ви забранят или ще ви поощрят от СДС за това участие?

Смятам, че нещата няма да бъдат поставени по този начин, тъй като аз съм поканен там - или поне така ми се струва, че съм поканен не като служител на партийната централа на СДС, а като Панайот Денев - човек с над 30 годишен професионален опит в журналистиката.

Вие казвате, че очакванията от "Балкан българска телевизия" са това да бъде партийно ориентирана телевизия. Трябва ли в България да съществуват партийно ориентирани медии?

В никакъв случай. И точно за това аз твърдя, че СДС трябва да присъства във всички медии по този начин и те няма да бъдат партийно ориентирани. Когато една медия се опита и успее обективно да съобщи посланията на СДС по актуални и принципни въпроси, аз няма да нарека тази телевизия партийна. Щом тя е коректна към посланията на СДС, значи тя е в наша услуга, а не ни е никакъв враг.

Но в същото време собствениците винаги слагат отпечатък върху политиката и политическата ориентация на медията. Не смятате ли, че и този път така ще се получи?

Не мога да го твърдя предварително. Телевизията е съвсем нова, тя няма все още изградена стабилна програмната схема. Гледал съм няколко пъти техните новини. Намирам, че са едни професионално и чисто направени новинарски емисии.

Прочетете цялото интервю в "Медиапул"