|
Като четете
арабската преса, оставате с впечатлението, че целият
aрабски
свят е разярен от нахлуването на САЩ в Ирак и в някаква степен
това е вярно.
Но има нещо, което не
четете:
под гнева има също и
злонамерено, скептично любопитство
—
любопитство ще направят ли
наистина американците това, което казват - дали ще построят
по-добър свободен Ирак
.
Тъй като не са
способни да го опишат,
много араби
предчувстват, че инвазията на САЩ в Ирак е нещо, което те никога
преди не са виждали
— революционната страна
на американската сила.
Нека обясня: за арабите
американската култура винаги е била революционна
— от дънките до
"Спасители на плажа",
но американската сила от
студената война бе използвана само да пази статуквото,
да се пазят арабските
крале и автократи.
Когато след края
на студената война Америка поддържаше и прославяше надигането на
демокрацията от Източна Европа, арабският свят беше изключен.
В този регион,
поради желанието на
Америка за стегнато снабдяване с петрол и сигурен Израел,
Америка продължаваше да
поддържа арабското статукво, както и всяка арабска държава, която
го подкрепя.
Наистина, войната в
Залива просто целеше да изтегли Садам Хюсеин от Кувейт, да
възстанови кувейтската монархия и притока
на петрол.
След като това стана,
Садам беше оставен на мира.
И ето защо
втората война в Залива е такъв шок за арабската система,
сравним с инвазията на
Наполеон в Египет и Шестдневната война
от 1967. Но различните
хора сa
шокирани
по различен начин.
Да започнем с
това, че има шок сред арабските либерали,
все още слабо малцинство,
които не могат да
повярват, че Америка най-сетне ще използва революционната си сила
в aрабския
свят.
Те не вярват в американския
успех, защото смятат, че Ирак е твърде голям, за да се игнорира,
и следователно
истинският избор там би разтърсил целия арабски регион.
Вторият е шокът
на арабите
от
мълчаливото мнозинство.
Те разбират, че това е
революционната страна на силата на САЩ,
но я виждат през
собствения си разказ,
според когото САЩ
преобръща статуквото, но не за да подобри арабския свят,
а за да го срути, така
че той да се подчини
на исканията на Америка и Израел.
Това е доминиращата теза
в арабските медии:
тази война е просто
друга версия на империализма и колониализма.
Ал Джазира използва
същите термини за действията на САЩ в Ирак, каквито за израелските
действия на Западния бряг
—
Ирак е под “окупацията” на САЩ, а убитите иракчани са “мъченици”.
Както Реймунд
Сток,
дългогодишен жител на
Кайро и биограф на Нагиб Мафуз,
отбелязва,
"xората
тук, особено дърдорковците, които гледат арабските сателитни
канали,
са много по-добре
дезинформирани, отколкото мислите.
Арабските медии
обикновено им казват това, което те искат да чуят и им показват
онова, което те искат да видят.
Има един разказ, който е
дълбоко внедрен,
и никакво количество
репортажи от мястото на събитието от другата страна не може да го
промени.
Само един различен Ирак
може да го направи."
Но има трето
схващане:
египетските власти,
които са инстинктивнo
проамерикански, са шокирани, че отборът на Буш ще използва
революционната си сила, за да построи наново Ирак.
За египетските власти
това е глупава мисия, защото за тях Ирак е изначално разделена,
племенна страна, която може да бъде управлявана само с железен
юмрук.
Чия гледна точка
ще се оправдае, зависи от това какво ще стане
в
Ирак,
но, повярвайте ми, всички
следят събитията с внимание.
Днес бях на лекция по
американистика университета в Кайро.
Преподавателят Мохамед
Камел обобщи настроенията:
"През
1975 Ричард Никсън отиде
в Египет и правителството докара огромни тълпи да го посрещнат.
Някои американци се
подиграваха на Никсън за това и той се защити с думите:
‘Можете
да накарате хората да излязат да посрещнат чужд лидер,
но не можете да ги
накарате да се усмихват.’
Може би иракчаните ще
престанат в крайна сметка да ви се съпротивяват.
Но това няма да направи
тази война законна.
Това, което трябва да
направи САЩ, е да накара иракчани да се усмихват.
Ако го направите, хората
ще сметнат това за успех."
Много зависи от
тази усмивка,
добави г-н Камел,
защото това е първата “aрабо-aмериканска
война” Не става въпрос за арабите и израелците.
Става въпрос за Америка,
навлизаща
в aрабския
свят —
не само със силата на културата
си,
но и със своите идеали.
Това е война за това,
което Америка отстоява.
"Ако то даде обратен
резултат,"
заключи г-н Камел,
"ако не си изпълните
обещанието, настина ще бъде голям удар.
Хората не просто ще
кажат, че политиката ви е лоша,
а че идеите ви са
фалшиви,
че вие в действителност
не им вярвате или не знаете как да ги приложите."
Накратко, трябва
да завършим мира по-добре, отколкото започнахме войната.
Преведе
Вероника Бикова |