31-03-2003

Пресконференция в Международния пресцентър, Вашингтон, САЩ, 5 март 2003

С участието на Пола Добриянски, заместник-държавен секретар на САЩ по глобалните въпроси, Таня Гили, Зайнаб Ал-Сувайдж, Маха Алатар и Езра Наама.

Водещ: Добър ден и добре дошли в международния пресцентър във Вашингтон. Радваме се, че сте тук, за тази, мисля, много важна пресконференция днес, и имаме няколко специални гости.

Първо, бих желал да представя, от ляво, Пола Добриянски, която е заместник-държавен секретар на САЩ по глобалните въпроси. И с нея на сцената, за да говорят за човешките права в Ирак, са Таня Гили, Зайнаб Ал-Суайдж, Маха Алатар и Езра Наама.

Г-жа Добриянски има думата, и след това жените, които днес са с нас. След това ще ви дадем думата за въпроси и отговори. Много ви благодаря.

Госпожо...

Зам.-министър Добриянски: Благодаря. Добър ден и добре дошли. Аз съм Пола Добриянски, заместник-държавен секретар по глобалните въпроси. Първо искам да благодаря на Международния пресцентър за домакинството на днешното събитие, наречено “Жени за Свободен Ирак”, с участието на една група, чиято цел е да говори свободно за страданията на всички иракски граждани под бруталния режим на Садам Хюсеин и да изрази тяхното силно желание да бъдат свободни.

Днес с нас е Таня Гили от “Жени за свободен Ирак”, която със своите колежки сега ще се изкаже и след това ще поставите вашите въпроси. Искам да ви съобщя, че днес те имаха вече много продуктивна среща със съветничката по националната сигурност Кондолиса Райс, зам. Министъра на отбраната Пол Улфовиц, и символичният посланикът на свободен Ирак  Залмай Хализад. Щастлива съм, че съм заедно с тях тук днес. Искам да кажа няколко думи.

Ние уважаваме страните, които се различават от нас. В същото време, вярваме, че демокрацията и човешките права не са само за някои народи, а за всички народи. Те са универсални принципи, предназначени за всеки мъж, жена и дете. Два дни след международния ден на жените 8 март, ние отбелязваме по-специално борбата за правата на жените по света.

През десетилетията Садам не само тероризираше народа си, а съсипа цялата страна. Той лиши народа на Ирак от свободата, която той заслужава. Той използва и изнасилването като брутално средство за изтезание. Той трови собствения си народ. Той е заплаха за съседите на Ирак и за световния мир и стабилност.

Държавният департамент издаде брошурата “Ирак – народ с вързана уста”, която документира тези чудовищни нарушения на правата на човека. Потъпкването на свободите от режима на Садам Хюсеин изисква промяна. Ние искаме да помогнем на иракчани да овободят родината си и да положат основите за по-добро демократично общество, общество, основано на иракските традиции и култура, но и зачитащо основните, универсални принципи на свободата.

Ние сме в критична точка в отношенията си със Садам Хюсеин. Както и да тръгнат нещата, ясно е, че иракските жени ще играят критична роля в изграждането на бъдещото иракско общество. Те ще допринесат с умения и знания, необходими за възвръщането на Ирак на неговото истинско място в региона и света.

Президентът Буш подчерта, че САЩ и нашата коалиция са готови да помогнат на гражданите на свободен Ирак. Но САЩ няма да диктуват какво ще бъде бъдещото иракско правителство. Това решение ще вземе иракския народ. Моята искрена надежда е, че иракския народ скоро ще има система на управление, която уважава човешките права, върховенството на закона и своите - прозрачни и стабилни - институции; нещо, което липсва на страната под диктата на Садам Хюсеин.

Благодаря ви. Сега ми позволете да представя Таня Гили.

Г-жа Гили: Благодаря ви. Първо, бих искала да ви благодаря за възможността да говоря от името на “Жени за свободен Ирак”. Ще започна нашето изявление:

"Ние сме жени, които избягахме от Ирак, за да избегнем преследване от Садам Хюсеин. Обединихме се, за да говорим за страданията на иракчани под режима на Садам Хюсеин и тяхното желание да бъдат освободени.

Ние сме от всякакви религиозни и етнически групи в Ирак. Имаме араби, имаме шиити, сунити, кюрди, асирийци, християни и такива, които имат туркоманска кръв. И искаме да се уверим, че иракските гласове ще бъдат чути в световния дебат по въпроса за войната в Ирак.

Всеки човек в Ирак живее в страх. Няма никаква свобода на словото и религията. Терор, убийства и етнически чистки са инструментите, които използва режимът, за да остане на власт. Тези условия не могат да бъдат отречени. Ние самите сме ги видели и споделяме опита си с вас с надеждата, че ще ни помогнете да освободим народа на Ирак.

Бяхме удостоени с честта и възможността да се срещнем днес с вицепрезидента г. Чейни, депутатката в Конгреса г-жа Прайс, д-р Кондолиса Райс, д-р Улфовиц и д-р Хализад относно посланието, което изразихме през президента Буш в писмо миналата седмица.

Това послание изразява нашата подкрепа на принципите на управлението на президента Буш и обяснява условията, при които живеят иракчани. Възхищаваме се от решението на американското правителство да разоръжи Садам Хюсеин и неговото обещание за освобождаване на иракския народ..

Само правителството на САЩ и неговите съюзници могат да помогнат на иракчани да се освободят от Садам. Много иракчани в миналото загубиха живота си, и много ще го загубят в бъдеще, ако Садам не бъде спрян. Цената на бездействието и умиротворяването ще бъде много висока и за народа на Америка, и за Ирак, и дори за Близкия Изток.

Знаем от личен опит, че Садам не може да бъде обуздан и винаги ще бъде заплаха за света. Ние също искаме да кажем на американския народ, че иракчани ще им помогнат да освободят Ирак. През 1991 г. те откликнаха на зова на Америка да въстанат против Садам след войната в залива. Но без американска помощ това въстание бе  потушено. Някои от нас участвахме в това въстание, като рискувахме живота си и загубихме свои близки.

Когато САЩ сега ни се притекат на помощ, иракският народ не само че ще бъде благодарен, ние ще им помогнем. Чакаме с нетърпение деня, когато с помощта на американците и останалите страни с добра воля Ирак ще заеме мястото си сред свободни страни в света, като страна, която се основава на върховенството на закона и равните права на всички граждани, където жените участват пълноценно в обществото и техните права са уважавани и защитавани.

Молим американското правителство да остане ангажирано с този процес на създаване на свобода и демокрация за иракския народ и да ни осигури срещу евентуална военна намеса на други съседни страни с цел да попречат на нашето желание да живеем в свободен, плуралистичен, демократичен и федерален Ирак.

Ние не се съмняваме, че иракския народ, като всички народи, е способен да управлява сам себе си по този начин. Благодарни на всички американци, които са готови да рискуват живота и състоянието си, за да свалят Садам. Надяваме се, те знаят, че иракският народ е готов широко да допринесе с всичко, което може, за тази задача. Нашите молитви са с американския народ и с иракския народ".  --“Жени за свободен Ирак”.

Водещ: Готови сме за вашите въпроси.

Въпрос: Аз съм д-р Еден Наби от Assyrian Star. В какъв смисъл в бъдещ Ирак положението на  етническите малцинства ще бъде по-различно, отколкото в миналото? От 1977 г., асирийците бяха елиминирани при преброяванията в Ирак и зачеркнати като малцинство. И по-късно в кюрдските райони е имало опити асирийците да бъдат изкарани християнски кюрди. Може ли да се даде гаранция на асирийската общност и диаспора, че тази политика няма да продължи? 

Г-жа Гили: Мисля, че асирийското малцинство не е единственото малцинство, пострадало от режима на Садам Хюсеин. Още веднъж: говоря от името на шиитите, на кюрдите, на туркоманите и на асирийците, които са загубили своята идентичност, които не могат да използват културните си права и да упражняват религиозните си права.

Определено мисля, вярвам с все сърце, че веднъж щом Садам си отиде, а ние всички сме страдали, мисля, че всички ще си протегнем ръце и ще започнем да строим по-добър Ирак.

Въпрос: Имам въпрос. И аз мисля, че този въпрос се поставя днес и за други малцинства. Този въпрос се поставя днес от други хора, що се отнася до малцинствата, защото аз съм от малко малцинство. Как ще се отнася новото правителство, новата демокрация в Ирак с тези малцинства? И отговорът беше, че ние трябва, всяка иракска група трябва, да има свое право и да упражнява своята религия, да развиват своята култура, да носят своите имена, каквото искат да правят. Това, което искаме, е да имаме наистина тази свобода, която дълго липсваше в Ирак, дълги години. Благодаря.

Въпрос: Аз съм Aмал Шмуни от в. Ал Ануар, Ливан. Каква е ролята ви като жени в бъдещето на Ирак – реална роля в политиката и местното самоуправление? Каква ще бъде ролята ви там?

Г-жа Ал-Суайдж: Надяваме, че ролята ни в Ирак ще бъде същата, както и на мъжете. Ние държим на родината си и се надяваме нашите членки да се върнат в няе да строят новото гражданско общество, да създават съдилища, да правят политика, да строят училища. Надявам се, ще имаме свободен печат, ще постигнем свобода и демокрация у нас.

Въпрос: Като социални работници, не като политици?

Г-жа Гили: Всъщност и двете.

Г-жа Наама: Всъщност и двете. Ние можем да участваме и в парламента. Защо не? Имам предвид, че сме половината от обществото в Ирак, така че…

Г-жа Гили: Повече от половината. (смях)

Г-жа Наама: Повече от половината. 65% от населението на Ирак са жени. Но, ако мога, да добавя още нещо. Ние и сега имаме примера в Ирак/Кюрдистан, кюрдския експеримент, където имаме жени парламентаристки, жени съдии, жени министри, и се надяваме, че това ще бъде направено и в останалия Ирак.

И, вярвайте ми, както седим тук и говирим всичко това, че само веднъж Ирак да се освободи, ще вдигнем глас за правата си.

Зам.-министър Добриянски: Може би да споделите с нас още нещо?

Г-жа Гили: Сигурно. Мисля, имам предвид накрая, иракските жени ще трябва да решат какво да правят с живота си. Не мисля, че някой трябва да го прави вместо тях. Това засяга нас, жените, седящи тук, това засяга всички иракски жени, и наше задължение е като жени, които са имали привилегията да научат за демокрацията, която съществува в Европа и САЩ , да занесем малко от нея у нас и да покажем на нашите жени, че могат да направят повече, защото те са едни от най-добре образованите жени в Близкия изток.

За нещастие, поради бруталността на режима, те не са били способни да допринесат за доброто на Ирак. И мисля, че с идващата промяна, аз мисля, че те ще допринесат, и аз отново мисля, че те трябва да решат да го направят. Никой не може да го направи вместо тях. Трябва да се изстъпим и да кажем, този път ще го направим!

Г-жа Наама: Мога ли да споделя опит? Мисля, че имате предвид ролята на жените и т.н. Точно сега Садам тероризира жени, иракски жени. Той използва за претекст изневярата. Той използва претекста, че жената била невярна на своя мъж, и сега позволява убийството й “в името на честта” - нещо, което наистина от дълго време го нямаше в иракското общество, и аз съм сигурна, тези жени могат да ме поправят, ако греша. Но веднъж Садам да си отиде, аз вярвам, че това отново ще изчезне от нашето общество.

Жени – вие имате лекари, които са били обезглавявани и главите им са били набивани на кол, за да ги гледат. И те обвинени в “престъпления срещу честта”. Така че веднъж Садам да си отиде, аз вярвам, че това ще изчезне. Той използва и изнасилването като начин на терор. Вие знаете, когато той иска хората да говорят, той би довел майките им, сестрите им, съпругите им, и тези жени ще бъдат изнасилени пред очите им – знаете, пред съпруга им. Извинявам се. Това е част от дълъг разговор, за това е трудно да се говори.

Имаме един пример на това през 1991 г., когато избухна въстанието срещу режима на Садам Хюсеин, когато иракските мъже и жени бяха заедно, за да освободят Ирак, в онези времена. И ние помогнахме колкото можахме. Носехме оръжие. Помагахме в болниците. Ние – мога да ви разкажа личния си опит, че ние, аз, влязох вътре в един затвор в града, който освободихме. Ние освободихме 15 от 18-те провинции в Ирак. И ние влязохме в затвора и го отворихме. Затворът беше пълен не само с мъже, мъже, жени и, а също и деца.

Затворниците не бяха само иракчани, а също и хора от различни националности в Близкия Изток и в Европа, вие знаете. И ние – те ни разведоха – да видим помещенията за изтезания. И там видяхме месомелачки за хора. Видяхме химически басейни, в които се разтварят хора. Видяхме помещения специално за полови изтезания.

Много жени влязоха в този затвор в Ирак, когато са били по на 14-15 години. Излизаха с деца на възраст две, три, четири години, поради изнасилванията, които стават всеки ден в тези затвори.

Така че арабските мъже и жени чакат минутата, когато ще бъдат освободени, да бъдат – да се освободят от този брутален режим, и да живеят в свободна и демократична страна.

Водещ: Добре. Давайте.

Г-жа Лангли: По въпроса за жените, в северната част на Ирак продължават отвличанията на млади момичета, които не са мюсюлманки, а християнки, и няма никакво наказание за това. Такива случаи са били документирани през 2000 г. и ние имаме документация за тях. Няма никаква помощ за тези хора. Това са млади момичета по на 12 г., които са отвличани. Нещо което исторически е отминало, но и днес продължава, в северен Ирак, а не бива. Какво знаете за това и какво може да бъде направено?

Г-жа Гили: Към мен ли се обръщате? Въпросът е –

Г-жа Лангли: Към всеки, който знае за Северен Ирак.

Г-жа Гили: Аз в момента нямам информация за това и и за мен наистина е изненада, че говорите за това.

Г-жа Лангли: Имаме нужда от уебсайт.

Г-жа Гили: Това е добре. Всъщност би било добре, защото ако нещо такова се случва, очевидно трябва да го спрем. Но християнското малцинство, асирийците, в момента са членове на кюрдския парламент, доколкото знам, и мисля, че знаете, тяхната роля е много голяма в освобождаването на Ирак и в установяването на демокрацията. И аз мисля, че ако в Ирак имаме федерална система, правата на всички малцинства ще бъдат защитени, независимо от какво малцинство сте.

Г-жа Лангли: Аз ще бъда доволна, че мога да ви дам такъв сайт и специфична информация за тази практика, която продължава.

Г-жа Гили: Сигурно.

Водещ: Нещо повече? Някой друг?

Въпрос: Здравейте, казвам се Джулия Сейбъл. От радио Свободна Азия. В речта ви досега, преходът от свалянетона Саддам до демокрацията изглежда една лесна крачка, и аз се питам, тъй като вие знаете много повече за иракското общество, доколко това наистина ще бъде лесно? От пресата съм чула много скептични неща, че това няма да стане лесно и бързо и че в момента обществото е силно разделено, ако може да отговорите на това. Благодаря.

Г-жа Алатар: Иракчани чакат минутата да се освободят от Садам. Те са страдали повече от 34 години. И освен терора, убийствата и изчезването на хора, войната продължава в страната повече от 30 години. И е време тя да бъде спряна. И иракчани чакат минутата, когато ще могат да управляват собствената си страна и да се освободят от Садам.

През 1991, когато избухна въстанието, ние, иракчани, въстанахме срещу правителството, срещу режима. Ние освободихме 15 от 18-те провинции в Ирак, но имахме нужда от помощ. Садам се върна, събра военните си части и уби всички, повечето хора там. И така, имаме връзки с Ирак, имаме роднини в Ирак, всеки чака минутата, в която ще е свободен.

Г-жа Гили: Аз също бих искала да кажа, че знам, че много хора мислят, че иракчани няма да бъдат способни да се справят с демокрацията. Мисля, че всички сме чували това преди. И не мисля, че е приемливо да се вярва на това, ние като свободно живеещи хора, хуманисти, както всеки тук, в тази част на Европа. И искаме да работим заедно с всички, и също и със САЩ, за установяване на демокрацията. Това няма да бъде лесно. Никой не е казал, че ще бъде лесно.

Но нямаме друг начин да вървим към демокрация. Няма друг начин. И на света е имало много други места, където хората са започвали да строят демокрация от нищо; Германия е такава. Япония е такава.

САЩ помогнаха много на тези страни да установят демокрация и се надявам, че те ще направят същото и за нас. Ние ще зависим от помощта на САЩ да вървим към демокрация и да установим система, в която хората да имат живот, свобода и стремеж към щастие, както във всяка страна.

Така че се надявам хората да повярват в иракчани като общество. Ние имаме дълга традиция и нямаме исторически случай на гражданска война помежду ни. Не виждам да се бием скоро. Ние се обичаме и аз мисля, че ще постигнем много при демокрацията.

Г-жа Даруийш: Мога ли и аз да отговоря? Казвам се Тамара Даруийш и се гордея, че съм американска от иракски произход, и произходът ми отразява многообразието на Ирак. Аз съм половин кюрдка, половин арабка, а майка ми, която е арабка, има също и турска кръв.

И аз често съм се сблъсквала с този въпрос: Ирак е толкова фрагментарен, има толкова много различни малцинства. Мисля, че в това е силата на Ирак, това ще укрепи демокрацията в Ирак, защото има толкова много различни гласове. И ако погледнете тук днес, тук има много различни жени с различен произход, различна етническа принадлежност, различен религиозен произход. И ние сме тук и работим заедно.

Мисля, че това наистина е важно, защото мисля че има едно недоразумение, особено в западните медии, че тъй като не сме западноевропейци, не сме задължително християни, че ние не сме способни да имаме демокрация и не сме предназначени за нея. Мисля, че това не само че е погрешно, а направо расистко, на този предразсъдък трябва решително да се възрази. Мисля, че искаме демокрация –имаме желание да работим за това. Никой не казва, че това ще бъде лесен преход. Но мисля, че е дошло времето, и ни подейства ободряващо, че когато говорихме с вицепрезидента Чейни и с д-р Кондолиса Райс, те също се подразниха от този предразсъдък.

Те подчертаха, че ако има военни действия в Ирак, че ще има не мяна на режим на един диктатор с друг, а истинска промяна за демокрация. Мисля, че сега Ирак има нужда именно от това. И мисля, че от това иракчаните са отчаяни. Няма какво повече да кажа.

Г-жа Ал-Суайдж: Това е въпросът, иракчани са уморени от война и от терора, в който живеят 30 години под режима на Садам. Така че хората, те нямат търпение, с всички малцинства, всички етноси, всички различни религии, нямат търпение да устроят своята родина. И второ, искам да кажа, че в Ирак ние имаме един вид световна цивилизация, и сме образовали хората си достатъчно, за да могат да строят страната си, имаме и високи технологии. Така че можем да управляваме нашата страна и да изградим демокрацията. Благодаря ви.

Водещ: Някой друг?

Въпрос: Сауаки от в. “Токио Шимбун”. Имам въпрос към госпожата в средата. Говорихте за въстанието през 1991 г. Но въстанието не успя. И се каза, че САЩ реално не ви помогна, а по-скоро остави Садам Хюсеин да смаже въстанието. Сега как чувствате този факт?

Г-жа Ал-Суайдж: Бяхме много разгневени и се чувствахме предадени. Но сега е време американското правителство да си изпълни обещанието. Време е доверието на иракския народ да бъде възстановено. Иракският народ още вярва на американското правителство и вярва, че Америка и нейните съюзници могат да им помогнат да се освободят от Садам Хюсеин и да сменят режима.

Г-жа Наама: Мога ли нещо да добавя към това? Казвам се Езра, баща ми е бивш генерал в иракската армия. Живеехме в южен Ирак и той участва във въстанието срещу Садам Хюсеин, след като беше загубил двамата си братя, убити по неизвестна причина, и други членове на семейството, и т.н.

Минахме през много трудности и ние, хората от юга, знам, че много говорим за хората на север, но иракският народ като цяло живее трудно и не искам да ви занимавам със себе си, но напуснах Ирак, когато бях на 10 години, бягахме от един град в друг и виждахме обесени хора на улиците или брутално убити пред очите на роднините си, само защото бяха замесени във въстанието и не са имали възможност да избягат.

Много съм щастлива, че имах възможност да избягам, но избягахме в съседна държава, Саудитска Арабия, и не го направихме навреме. Американските войски си бяха отишли, така че трябваше да останем на саудитската граница без храна и подслон, докато не решихме да отидем в лагера Рафа. Рафа беше лагер, който ни даде донякъде и сигурност, но и много трудности.

Получихме убежище в САЩ през 1992 г., и сме тук оттогава, и усетихме какво е демокрация и свобода, имаме права, каквито не бихме имали у дома. Аз мисля, искам да кажа, че ние искаме да благодарим на президента Буш и на военните части, които са там, в пустинята. Сега живея в Сан Диего, и много военни напуснаха Сан Диего, и ние сме много близки със семействата на моряците, които заминаха да се борят за нас. Затова аз само искам да ви кажа “благодаря” за това, че помагате на моя народ и че отивате да освободите моята страна. Така че ви благодаря.

Водещ: Някой друг?

Г-жа Гили: Аз бих искала да кажа, че американският народ ще разбере, че това не е само война. Това е акт на освобождение. Това е акт на спасяване на живот, може би милиони животи. И мисля, че те ще разберат този път, че това не е само война, в която ще бъдат хвърляни бомби. Това е война, след която човешкият живот ще бъде напълно променен и аз мисля, че за американското правителство демократичен Ирак ще бъде предимство. Това е справедливо – един тиранин по-малко, и за целия свят. Светът ще бъде свободен от един тиранин, и това ще е добре не само за иракския народ. Разбира се, бих искала да видя моя иракски народ свободен, но също бих искала да видя и моя американски народ свободен от заплахата, която този ужасен човек представлява.

Ние също видяхме 11 септември. Ние не искаме друг ден като него. Искаме да имаме свободен свят, не само свободен Ирак, и аз се надявам американския народ да се чувства като част от свободно, глобално, голямо село. Не е, това не е честно – ние не живеем сами – никой не е сам в своя ъгъл – ние сме свързани.

И ако освободите Ирак, вие също освобождавате бъдещите си деца. Надявам се, че и вие мислите така...

Въпрос: Аз съм Алиша Лангли от в. “Washington File”. Дали някой би могъл да разкаже нещо повече за срещата ви с д-р Райс, вицепрезидента Чейни и другите? Кажете ни колко време продължи и какви коментари и въпроси им поставихте и какви коментари те имаха за вас?

Г-жа Гили: Първата ни среща беше с д-р Кондолиса Райс. Срещата продължи повече от час. Ние сме група основно от иракчани. Имахме въпроси главно относно това каква сигурност, какви гаранции за сигурност имаме, и вие знаете, ако Ирак бъде освободен, ще ни помогнат ли те да построим демократичен Ирак? Говорихме също за бъдещето на Ирак, как ще се устрои демокрацията там и дали няколкото малцинства в Ирак, няколкото етноса в Ирак ще бъдат в едно и също правителство. Срещнахме се и с вицепрезидента Дик Чейни след това, и тази среща продължи около 20-25 минути. И той изслуша нашето безпокойство. Той сподели с нас мнението на американското правителство за настоящия режим в Ирак и говори, вие знаете, за загрижеността на американското правителство за иракчани и за нарушаването на човешките права в Ирак. Ние като иракчани сме много различни, и няколко въпроса за хуманитарната помощ, която ще бъде отпусната на Ирак по време на войната или веднага след войната и в преходния период след войната, докато страната стане стабилна. Това са повечето неща, за които говорихме.

Г-жа Наама: Ние също им разказахме, всеки от нас им разказа своята история, нашата лична история и те много съчувстваха. Те показаха много съчувствие, нещо, което оценяваме, и вицепрезидента Дик Чейни, и д-р Райс. И те много съчувстваха на нашето безпокойство за това какво ще се случи след войната. Те много съчувстваха на това, което става по време на войната, и отговориха на всички въпроси много прецизно. И мисля, че това беше много, много полезна среща.

Водещ: Добре. Времето ни изтече. От името на Международния прецентър аз искам да благодаря на тези смели жени за това, че дойдоха тук да споделят с нас и с и междуанродните медии своя опит. Благодаря ви много и успех на всички.

Публикацията подготви Вероника Бикова