26-03-2003

Грани.Ру: Анна, вие и Вашите колеги от Human Rights Watch в качеството на наблюдатели на референдума ли бяхте в Чечения?

Анна Нейстат: Не, интересуваше ни общата ситуация в Чечения и Ингушетия, в която се състои референдумът. Друга цел на пътуването ни беше събирането на информация за меморандум, който смятаме да представим в Комисията за правата на човека на ООН. Комисията ще обсъжда резолюция за Чечения в първата десетдневка на април.

Навсякъде ли успяхте да отидете, където искахте?

-  Наблюдавахме референдума от Ингушетия. Не бяхме в Грозни. Не защото не искахме, а защото малко преди заминаването си за Северен Кавказ получих юбилейния си десети отказ на молбата за официално разрешение за влизане в Чечения.

Вашите впечатления от референдума?

-  В Ингушетия всичко мина доста спокойно. Изборната активност беше съвсем ниска. По наши данни са гласували около 5 000 души от петдесетте хиляди регестрирани бежанци. Организирано гласуваха в две избирателни секции, където довеждаха хора от палатъчните лагери. Бяха взети безпрецедентни мерки за сигурност, но хората предпочетоха да не гласуват.

Ние имаме няколко свидетелства, че хората са били принуждавани за участие в референдума. Разказаха ни как са отивали да си получат обещаната хуманитарна помощ, а заедно с хляба са им давали бланка за заявление, с което е трябвало да потвърдят желанието си за участие във референдума. Ако откажат, ги заплашвали да им отнемат хляба. Но ние чухме за това от няколко души, възможно е явлението да не е било масово.

Докато бяхме в Ингушетия, не ни бяха създавани никакви трудности. Наистина, в неделя, в деня на гласуването, придвижването беше малко по-трудно от обичайното поради мерките за безопасност. На всеки 30 метра на улицата стояха милиционери, имаше много постове на КАТ и на милицията.

Само от Ингушетия ли имате впечатления?

- Не е точно така. Да, ние не бяхме в Грозни, но получавахме информация от тези, които бяха там и бяха видели нещата с очите си. Става дума за правозащитници, журналисти, за всички наши помощници, работещи в региона. Всички те твърдяха за много ниска активност на гласоподавателите. Нещо повече, в събота и неделя в Грозни е имало много инциденти, за които нищо не се съобщава в медиите. Имало е нощни обстрели на избирателните участъци. Имало е два взрива на фугасни снаряди, в резултат на един от тях са загинали няколко военослужащи и поне едно цивилно лице, няколко души били ранени. Разговаряхме със свидетел на този инцидент. Тоест референдумът е станал в много напрегната обстановка. Освен това говорихме с хора, гласували във Ведено, където според държавните медии е имало най-висока активност. По наши данни там на един избирател са се падали пет военослужащи – щеш, не щеш, ще гласуваш.

Иначе казано всички тези бодри официални заявления за небивала активност на населението на републиката не са нищо повече от дезинформация? И Кремъл представя желаното за действително?

-  Руските власти се опитват да представят референдума в Чечения като начало на мирното уреждане на конфликта. А вниманието на руската и чужда общественост се отклонява от реалните проблеми, които продължават да съществуват в Чечения. Политиката на руските власти към Чечения е абсолютно лицемерие. Но в последните години то прехвърли всички граници.

* Анна Нейстат е ръководител на московското бюро на Human Rights Watch

Публикацията подготви Борислав Скочев