|
|
Статията
Дилмана:
ХГенчо, във връзка
със структурата на Гражданското общество често съм си мислела за
някои набиващи се в очите разлики между западните и особено
северно-западните страни и нашата. Когато дойдох тук, веднага ми
направи впечатление колко много хора работят като доброволци в най
различни сфери. Например, гръбнакът на сектора за социални грижи
са доброволците, които се грижат за възрастни хора, инвалиди и
психически болни хора - сменят им спалното бельо, готвят им, водят
ги на разходки, на музей, общуват с тях.
Пожарната също се
състои основно от добре обучени доброволци.
И т.н. - да не
изреждам, списъкът е много дълъг- например, за всяко тежко
заболяване има организация от доброволци, която помага на
изпадналите в беда и семействата им.
Понеже хГенчо
спомена за гетата, за престъпността и за средата, спомних се , че
преди време гледах един филм, май "Зелена карта" се казваше, с
Жерар Депардьо и Анди Макдауъл. Анди Макдауъл играеше ролята на
лудо влюбена в работата си архитектка-озелениетелка. Та във филма
имаше интересен епизод - Анди разказваше, че когато в тези
квартали (гета), населени с бедни хора, се вложат средства за
озеленяване и разхубавяване на средата, това веднага действало
благотворно и насилието намалявало.
Та който друго не
може, да сади дръвчета - пак е от полза. И още каква!
хГенчо
Дилмана, както
винаги, много точно и вярно!
Гражданското
общество ми е любима тема, лесно се увличам и неусетно се
навързват дълги текстове. По същество, гражданското общество -
това са онези структури, които позволяват да се появи и формира,
опази и развие общественото мнение. Това последното е най-важната
функция, еманацията на гражданското общество. Обществено мнение не
се създава по партийно поръчение или чрез ОФ мероприятия. За това
е нужна сложна, стимулираща въображението и творчеството, среда.
Най-благоприятни са неформалните, местни, общински, доброволни
сдружения и инициативи, обединяващи хора с близък светоглед, вяра,
интереси.
Изникналите от
почвата, от общините, сдружения и асоциации на гражданите, са
впечатлявали още Токвил със своята виталност и многообразие. Но
той веднага прави две забележки: Развитието на индустрията и
конкуренцията води до тясна специализация и оттам до отчуждаване,
а порасналото благосъстояние създава нови интереси, отдалечава от
community life.
Нищо подобно, много американци, и по възрастни, помнещи това
време, и по млади, са ми казвали – 50-те и 60-те са годините на
разцвета на американския community life. Днес изглежда този дух на
общност спада - това е често чувано мнение. Въпреки, че има много
хора, семейства, цели общности, които упорито, доблестно се
придържат към него.
Има обаче един нов
феномен, който не може да замени общината или църквата, но с
лекота създава многобройни връзки и отношения - Интернет. Как той
ще се впише в гражданското общество на Америка, не се наемам да
съдя.
Но ето, че стигаме и до България, където Мрежата вече е една от
малкото действащи структури на гражданското общество. Мелница на
идеи, където се изработва и формира обществено мнение, където се
води борба с манипулациите на ченгесарската антисистема, където
свестни хора успяват да се свържат в общност.
Венци
Дилмана, така е било
и в България. Кой е карал насила или срещу заплащане о. Паисий
Хилендарски да събира материали и да напише "История
славяноболгарская"? Кой е карал о. Стойко (Софроний Врачански) да
я преписва и разпространява? Кой е карал о. Матей да обикаля и
разпространява книжнина?
Имали сме спонтанно
възникнали сдружения по професии, по интереси, читалища, имали сме
местно самоуправление, много по-добро отколкото при комунизма и от
сегашното.
Българската академия на науките възниква като Българско книжовно
дружество през 1869 в Браила, когато българска държавност няма.
Църковните борби и извоюването на църковна независимост се дължат
пак инициатива "отдолу" и на дългогодишна упорита борба.
Значи можем, не сме толкова калпави, колкото ни внушават
другарчетата.
Оттам трябва да се тръгне. Впрочем, ние вече тръгнахме.
Ивайло
хГенчо,
поздравления!
Искам да добавя нещо, което може би подразбирате, но мисля, че е
хубаво да се каже в прав текст - за формирането на гражданско
общество много голямо, да не кажа определящо, значение има
възпитанието - в семейството, в училище, на улицата. По време на
социализма в училище и на улицата човек можеше да научи някой и
друг лозунг, но не и как и какви ценности да отстоява и затова
семейството се явяваше единствената среда, в която можеше да се
даде възпитанието, нужно на хората, за да градят истинско
гражданско общество.
Подчертавам това поради факта, че и сега много семействата
продължават да възпитават децата си в същите социалистически
псевдо-ценности като: "Трай си, докато отмине бурята!", "Учи,
мама, за да не работиш!" и т.н. Мисля, че едно от нещата, които
обществото ни трябва да преодолее е пре-възпитаването на тези
"деца".
хГенчо
Венци, напълно
разделям вашето мнение за значението на епохата на Възраждането.
България сама, тихо, скромно, незабелязано, но дълбоко е променила
обществото си през ХІХ в. Стремителното развитие на държавата след
освобождението, на нейните институции, куража, с който отстоява
независимостта си; имунитета на българите към тоталитарните идеи
на ХХ век,
(може
да се каже, че болшевизма на българска почва се дължеше на
традиционно русофилство),
спасението на евреите - всичко това има корени в този
забележителен период. Мисля, че може много да почерпим днес от
опита на дедите си - не като рецепти, но като дух, като най-общи
модели, съгласни с националния характер. Съгласно поговорката,
там където е текло, пак ще тече.
Ивайло, съгласен съм
с вас. В САЩ семейството по естествен начин продължава навън, в
community life. Неслучайно тук къщите нямат огради, рядко спускат
завеси на прозорците, вратите в традиционнити общини са стояли и
стоят отворени, сякаш показвайки, че къщата не крие тайни. Животът
е протичал в много по висока степен в църквата, в общината. Тук
хората естествено, спонтанно споделят много повече от нас, даже и
срамните неща. Много често казват - това е дълг към общината.
Мисля, че вярната дума за такъв начин на живот е съборен.
В България е
обратно. Традиционният живот на българите е затворен, скрит зад
дебелите зидове на къщата, семейните дела се пазят в тайна. За
това има добри исторически причини, разбира се. Но тази особеност
има своите недостатъци - хората лесно се разединяват през трудните
времена, не разчитат на съседа и общината за оцеляването си.
Тоталитарната власт непогрешимо ги усеща тези особености. В
България тя разби самите основи на традиционния живот, струва ми
се даже, че характера на селските и провинциалните семейства се
промени най-силно. И все пак, семейството си остана единственото
място, заради своя консерватизъм вероятно, което запази някаква
искра от автономност. Наред с улицата, която, по други причини,
винаги е опозиция на надутия и скован официозен живот, но опозиция
стихийна и насмешлива.
Дилмана, и аз точно
така усещам, причините и следствията в историята и обществения
живот са много тясно, компактно преплетени, повече даже, отколкото
сме склонни да си мислим. Това е особено лесно да се каже в
навечерието на ТАЗИ война, която проявява от дълго време удържани,
но много мощни исторически сили. Що се отнася до надарените и
талантливите, те имат голяма роля да създават, вдъхновяват,
развиват гражданското общество; и обратно, гражданското общество
стимулира, създава среда и атмосфера, за да се прояви, да се
развие и запази талантът. Гражданското общество е най-добрият
известен начин да се оползотворява енергията и талантът на
нацията. Тоталитарната държава, мачкайки гражданското общество,
унищожи живота на много хиляди надарени и талантливи хора,
унищожи по-добрата, творческа България. Затова обществената
позиция и активност на надарените и способни хора е нещо повече от
техен граждански дълг - то е и разбран инстинкт за съхранение.
Статията |
