Cъoтечественици, събитията в Ирак навлязоха в последните си решителни дни.

Повече от десетилетие САЩ и други държави полагаха скромни и доблестни усилия да разоръжат иракския режим без война. Този режим обеща да разкрие и унищожи всички свои оръжия за масово поразяване като условие за прекратяване на войната в Персийския залив през 1991 г. 

Оттогава светът преживя 12 години дипломатически усилия. Приехме повече от дузина резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Изпратихме стотици оръжейни инспектори да наблюдават разоръжаването на Ирак.

Нашата добра воля не срещна взаимност. Иракският режим използва дипломатическите ни усилия като претекст да печели време и предимства. Той наруши всички, без изключение, резолюции на Съвета за сигурност, изискващи пълно разоръжаване.

Години наред оръжейните инспектори на ООН биваха заплашвани от иракските представители, подслушвани с електронни средства и системно мамени. Мирните усилия да се разоръжи иракският режим пропадаха отново и отново, защото нямаме работа с миролюбиви хора.

Разузнавателните сведения, събрани от нашето и други правителства, не оставят съмнение, че иракският режим продължава да притежава и укрива някои от най-смъртоносните оръжия изобретявани някога. Този режим вече е използвал оръжия за масово поразяване срещу съседите на Ирак и срещу иракския народ.

Режимът има традиции в необузданата агресия в Близкия изток. Той храни дълбока омраза към Америка и нашите приятели и е подпомагал, обучавал и укривал терористи, включително функционери на Ал Кайда. Опасността е явна: чрез употреба на химическо, биологическо, или един ден – и ядрено оръжие, получено с помощта на Ирак, терористите могат да изпълнат заявените си амбиции и да убият стотици хиляди невинни хора в нашата или в която и да е друга страна.

САЩ и други страни не са направили нищо, за да заслужат или предизвикат тази заплаха, но ще направим всичко, за да я отстраним. Вместо да се носим по течението към бедствието, ще поемем курс към сигурността.

Преди да настъпи денят на ужаса, преди да стане твърде късно да действаме, тази опасност ще бъде премахната.

САЩ има суверенното право да използва сила за осигуряване на националната си сигурност. Този дълг се пада на мен, като главнокомандващ, посредством клетвата, която съм положил, и която ще изпълня. Като призна заплахата за нашата страна, Конгресът на САЩ гласува единодушно миналата година подкрепа за употребата на сила срещу Ирак.

Америка се опита да работи с ООН за противодействие на заплахата, защото искахме да разрешим проблема с мирни средства. Ние вярваме в мисията на ООН.

Една от причините за основаването на ООН след Втората световна война  беше да се оказва активна и изпреварваща съпротива на агресивните диктатори, преди те да могат да нападнат невинни и да унищожат мира.

В случая с Ирак Съветът за сигурност предприе действия още в началото на 90-те години. Съгласно резолюции 678 и 687, и двете още в сила, САЩ и нашите съюзници имат право да употребят сила за унищожаване на иракските оръжия за масово поразяване. То не е въпрос на право, то е въпрос на желание.

Миналият септември отидох в Общото събрание на ООН и призовах държавите от цял свят да се обединят и да турят край на тази опасност. На 8 номври Съветът за сигурност единодушно прие резолюция 1441, с която констатира, че Ирак се намира във фактическо нарушение на задълженията си, и заплаши със сериозни последствия, ако Ирак не се разоръжи напълно и незабавно.

Днес никоя страна не би могла да претендира, че Ирак се е разоръжил. И той няма да се разоръжи, докато Садам Хюсеин е на власт.

През последните четири и половина месеца САЩ и съюзниците ни работеха в Съвета за сигурност за осигуряване изпълнението на отколешните му изсквания. Въпреки това някои постоянни членове на Съвета за сигурност заявиха публично, че ще наложат вето на всяка резолюция, която задължава Ирак да се разоръжи. Тези правителства споделят нашата оценка за опасността, но не и решимостта да й се противопоставим.

Много страни, обаче, притежават решителност и смелост за действие срещу тази заплаха за мира, и в момента се събира широка коалиция, която ще наложи справедливите искания на света.

Съветът за сигурност на ООН не бе на висотата на отговорността си. Така че ние ще се издигнем на висотата на своята отговорност. През последните дни някои правителства в Близкия изток изпълниха своята роля. Те предадоха публични и частни послания, призоваващи диктатора да напусне Ирак, за да може разоръжаването да се извърши по мирен път.

Засега той отказва.

Настъпи краят  на десетилетните  измами и жестокости. Садам Хюсеин и неговите синове трябва да напуснат Ирак в рамките на 48 часа. Отказът им да направят това ще доведе до военен конфликт, който ще започнем в избрано от нас време.

За своята собствена безопасност всички чужди граждани, вкючително журналисти и нспектори, трябва незабавно да напуснат Ирак.

Много иракци ме слушат днес по радиото и имам послание за тях: ако бъдем принудени да започнем военна кампания тя ще бъде насочена срещу беззаконните управници на страната ви, а не срещу вас.

Когато нашата коалиция ги свали от власт, ще ви снабдим с необходимата ви прехрана и лекарства. Ще разбием машината на терора и ще ви помогнем да построите нов Ирак – благоденстващ и свободен.

В свободен Ирак няма да има вече агресивни войни срещу вашите съседи, няма да има фабрики за отрови, нито екзекуции на дисиденти, нито изтезания и изнасилвания.

Тиранът скоро ще си отиде. Денят на освобождението ви е близък.

Твърде късно е за Садам Хюсеин да остане на власт. Но не е твърде късно за иракските въоръжени сили да действат по съвест и да защитят страната си, като позволят мирното навлизане на силите на коалцията, за да премахнат оръжията за масово поразяване. Нашите войски ще дадат на иракските военни части ясни указания за действията, които да предприемат, за да избегнат нападение и унищожение.

Призовавам всички служители на иракските въоръжени сили и разузнавателни служби: ако започне война, не се сражавайте за умиращия режим, който не струва вашия живот. И нека всички иракски военнослужащи и цивилни служители чуят добре това предупреждение: в евентуалния конфликт съдбата ви ще зависи от собствените ви действия. Не разрушавайте нефтените кладенци, източник на богатство, принадлежащо на иракския народ. Не изпълнявайте заповедите да използвате оръжия за масово поразяване срещу никого, включителни иракския народ. Военните престъпления ще бъдат преследвани, военопрестъпниците ще бъдат наказани, и да се каже “само изпълнявах заповеди” няма да е оправдание. Ако Садам Хюсеин избере конфронтацията, американският народ може да бъде уверен, че са били взети всички мерки да се избегне войната и че ще бъдат взети всички мерки тя да бъде спечелена.

Американците разбират цената на конфликта, защото сме я плащали в миналото. Във война сигурна е само саможертвата. Въпреки това, единственият начин да се намалят вредите и времетраенето на войната е да се приложи цялата сила и мощ на нашите въоръжени сили, и ние сме готови за това. Ако Садам Хюсеин се опита на запази властта си, той ще остане наш смъртен враг до край.

В отчаянието си, той и терористични групи могат да се опитат да извършат терористични операции срещу американския народ и нашите приятели. Тези нападения не са неизбежни. Но те са възможни.

И самият този факт подчертава основанието, че ние не можем да живеем в страх от изнудване. Теристичната заплаха за Америка и света ще бъде намалена в момента, в който Садам Хюсеин бъде разоръжен. Правителството ни е нащрек срещу тези опасности. Заедно с приготовленията ни за победа в Ирак вземаме по-нанатъшни мерки за защита на страната ни.

Пред последните дни американските власти експулсираха от страната определени лица, свързани с иракските разузнавателни служби.

Наред с другите мерки, дадох указания за затягане сигурността на летищата и за засилване патрулите на бреговата охрана на големите пристанища. Министерството на вътрешната сигурност работи в тясно сътрудничество в губернаторите на щати за засилване въоръжената охрана на най-важните обекти в цяла Америка.

Ако враговете нападнат родината ни, те ще се опитат да отклонят вниманието ни с паника и да ослабят духа ни със страх. Но няма да успеят.

Никакви техни действия не могат да променят курса или да разклатят решимостта на нашата страна. Ние сме миролюбив народ, но не сме крехки. И няма да се уплашим от насилници и убийци.

Ако враговете се осмелят да ни нападнат, те и помагачите им ще се сблъскат със страшни последици.

Ние действаме сега, защото рисковете от бездействието ще бъдат много по-големи. След година, след пет, способността на Ирак на нанася вреди на всички свободни страни ще е многократно по-голяма. С тези способности Садам Хюсеин и терористичните му съюзници могат да изберат момента за смъртоносен конфликт, когато са най-силни. Предппочитаме да срещнем тази опасност сега, так, където е възникнала, преди да се е появила внезапно в нашето небе инашите градове.

Делото на мира изисква всички свободни страни да признаят новите неопровержими реалности. През 20 век, някои избраха да умиротворяват диктатори убийци, чиито заплахи бяха оставени да се разрастнат в геноцид и глобална война.

През този век, когато зли хора планират терор с химически, биологически и ядрени оръжия, политиката на умиротворяване може да доведе до разрушение, никога невиждано на тази земя. Терористите и терористичните държави не предупреждават кавалерски за тези заплахи с официални декларации.

И да се отговаря на такива врагове след като са нанесли първия удар не е самоотбрана. А самоубийство. Сигурността на света изисква незабавно разоръжаване на Садам Хюсеин.

Налагайки справедливите искания на света, ние отдаваме своето и на най-изконните ценности на нашата родина. За разлика от Садам Хюсеин, ние вярваме, че иракският народ заслужава и е способен на човешка  на свобода и, когато диктаторът си отиде, той ще даде пример на целия Близък изток на жизнена и миролюбива независима страна.

САЩ и другите страни ще работят за напредъка на свободата и мира в този регион. Целта ни няма да бъде постигната за един ден, но един ден ще бъде постигната. Силата и привлекателността на човешката свобода се чувстват от всяко живо същество и във сяка страна, а няй-голямата сила на свободата е на побеждава омразата и насилието и да насочва творческите дарби на хората за мирни цели. Това бъдеще избираме.

Свободните страни имат дълг да защитават народите като се обединяват срещу насилниците и днес, като сме правили и по-рано. Америка и съюзниците ни приемат тази отговорност.

Лека вечер, и нека Бог продължава да благославя Америка.

Публикацията подготви Вероника Бикова