Г-жо Михайлова, казахте, че сте втрещена как убийството на Илия Павлов измества дневния ред на държавата. Какви са според вас последствията от разстрела на шефа на "MG-корпорация"?

- За мен е абсолютно необясним фактът, че Илия Павлов бе погребан с почести и по начин, по който се погребва едва ли не министър председател. Това събужда логичния въпрос кой реално управлява в България. За 12 години не съм виждала подобно нещо. Спомнете си, че само преди няколко седмици почина председателят на Конституционния съд Христо Данов, който далеч не беше изпратен по този начин. В моите представи той не е заслужил по-малко уважение.

Това, което се случи с шефа на "Мултигруп" показва, че има огромно разминаване между оценките на политиците и обикновените граждани. България в момента има много сериозни проблеми с управлението, чувство на несигурност във връзка с организираната престъпност, нарастващо безпокойство заради кризата в Ирак, а в един момент целият този дневен ред беше подменен от разстрела на шефа на "Мултигруп".

Намекнахте също, че "определени личности" се намесват в работата на ключови институции. Кого имате предвид?

- У нас се установи практика на обслужване на интересите на определени групировки и личности. Това е видно вече за инвеститорите, за дипломатите, за всички. Говорят го хората на улицата. Достатъчно е да споменем прецедентите, по които се приемат закони за един човек, за една сделка. Грубо и арогантно се погазват законите и конституцията. Беше отнето правото на съда да контролира най-крупните приватизационни сделки. Това буди недоумение не само в страната, но и сред чуждестранните ни партньори. Нещо повече - темата за срастването на определени корпоративни интереси с държавни институции се коментира много широко и извън България, защото има опит за подмяна на легитимната власт с властта на сивата икономика.

Според Бойко Борисов трябва да се търсят паралели между убийствата на Илия Павлов и на сръбския премиер Зоран Джинджич. Според вас има връзка между двете покушения?

- Като политик мога да кажа, че не виждам връзка между покушенията над един министър председател и над шеф на икономическа групировка. Много странен паралел. Познавах Зоран Джинджич от години. Мога да ви уверя, че той беше човекът, който се опита да реформира сериозно своята страна, като се изправи срещу организираната престъпност и предаде Милошевич на съда в Хага. Опита се да отвоюва държавата от мафията. Както се потвърждава и от първите коментари в цял свят, отговорът на мафията не закъсня. Въпросът днес е: способна ли е демокрацията да защити реформаторите, или който се опита да утвърди реда и закона, става мишена. Като лидер на СДС, а и преди, винаги съм била убедена, че ако България иска да има бъдеще, законът трябва да бъдат над всички. Желанието да се постави под съмнение необходимостта от спазване на закона е първата крачка към хаоса и анархията.

Смятате ли, че тероризмът на Балканите се активизира преди предстоящата война в Ирак?

- Тероризмът се е активизирал навсякъде. В България кризата в Ирак често се коментира в контекста на това кое е за мир и кой е за война. Тази теза е спекулативна, защото няма здравомислещ човек, който да е за войната. Различаваме се по разбирането за това какво е войната и какво е мирът. Само преди няколко дни бях в САЩ и видях уникалните мерки за сигурност. Проверките по летищата, охраните по офисите.

Вас провериха ли ви?

- Да, проверяваха всички. Има психоза по отношение на тероризма в САЩ и тя е обяснима. Това, което видях там, не е мир. САЩ реално са във война. Всяка страна може да стане мишена на тероризма, това е невидима и зловеща война, която взима невинни жертви. Затова СДС подкрепи решението на парламента за подкрепа на антитерористичната коалиция и за натиск над Садам Хюсеин да се разоръжи. Целта на втората резолюция на Съвета за сигурност на ООН е същият – по-силен натиск над Садам – и е доказателство, че цивилизованият свят няма да направи компромис. Впрочем, тази резолюция не е втора, а поредната. 12 години Садам Хюсеин не се съобразява с правилата в света.

Ще обясните ли просто по какво точно се различава позицията на СДС за Ирак от тази на правителството?

- СДС обвинява правителството в неумение да формулира и аргументира ясно позицията си. Това, което се реши в Народното събрание, не се превърна в обществено защитима политика. Министър председателят не дойде да даде разяснение на депутатите, правителството не осъществи достатъчно активен диалог с хората, за да защити решението така, както ние го направихме навремето при войната в Косово. Силната политика на правителството на ОДС тогава не бяха само решенията в подкрепа на НАТО, а доблестта и куража да отидем при хората, да ги убедим, че не грешим. От 17 процента в началото на кризата подкрепата надхвърли 50 процента. Точно обратното се случва в момента. Има абсолютен дефицит на лидерство, на хора, които да излязат и да поемат отговорността за непопулярните решения. Премиерът на практика е безмълвен. Той намери време да излезе пред медиите по повод на убийството на шефа на Мултигруп, но нямаше същата мотивация да да говори заради ситуацията с Ирак. Външният министър пък замина за Япония. Вероятно от практична гледна точка тези неща имат съответното обяснение със заетостта на този или онзи. В същото време президентът се превръща в опозиция на парламента. А България не е нито монархия, нито президентска република. Тук решенията на Народното събрание са задължителни за всички. Затова СДС поиска свикването на Консултативния съвет по национална сигурност. За да чуем позицията на президента, аргументите на министър-председателя, да чуем ДПС наистина ли смята, че сме избързали с подкрепата за втората резолюция и да разберем в крайна сметка какво е становището на БСП.

Защо казахте, че подозирате външния министър Соломон Паси в неясни договорки със сина на Моамар Кадафи Сейф ал Ислам?

- Има неяснота за мотивите, които са накарали сина на Кадафи да изпрати писмо, в което се обвързва загрижеността на България за съдбата на медиците със загрижеността на либийското правителство относно позицията на нашата държава за Ирак. Независимо от заявлението на външния министър, тази неяснота остава.

Предстоят ви тежки решения във връзка с предстоящите местни избори. Как възприема СДС кандидатът за столичен кмет Стефан Софиянски - като партньор или като противник?

- Очевидно като политически опонент. Изборите са състезание, в което всяка партия чрез своя кандидат прави заявка за стила и вида политика, която ще провежда. Затова заявих, че СДС ще издигне свой кандидат в София. Бихме искали чрез него да покажем модела на едно бъдещо управление на СДС след парламентарни избори.

Вероятно ефектът от обявяването на вашия кандидат ще е голям, но имате ли вече такъв или още го търсите?

- Имаме няколко варианта за кандидат-кмет на София. Подготовката ни за местните избори е много сериозна и отдавна започна. Разбира се кръгът на кандидатите се стеснява.

Ако СДС не успее да се консолидира около една личност, ще последвате ли примера на Георги Първанов от президентския вот да поемете лично отговорността и сама да се кандидатирате за поста?

- Има голяма разлика между избори за президент и за кмет. Само малка софийска партия може да кандидатира лидера си за кмет на София. Голяма партия като СДС кандидатира лидера си за министър председател. Аз съм се врекла да направя възможното, за възстановя доверието и да върна СДС във властта.