В българската столица тези дни текат спекулации и се раждат една след друга теории за съзаклятия, откакто миналия петък до седалището на концерна си в краен квартал на София с един куршум в сърцето бе застрелян от неизвестен  извършител Илия Павлов, вероятно най-богатият човек в страната.

Председателят на парламента Герджиков и други български политици се опитаха да омаловажат убийството като резултат от конфликт между конкуренти делови интереси, но никой в България не вярва, че само заради икономически спор е трябвало да бъде заплатено с живота на 42-годишния бизнесмен, бивш борец и сътрудник на комунистическитe тайни служби. Бляскавата му и непрозрачна биография е твърде тясно свързана с политическото развитие на България през първото посткомунистическо десетилетие и в последно време бяха твърде ясно проявени признаците, че магнатът е на път да си възвърне влиянието, което бе изгубил преди изборите през лятото на 2001, когато управляваше дясното правителство на премиера Костов.

Въпреки съмнителната си репутация, Павлов отново бе приет от управляващите. Скоро след сформирането на правителството на "царя-премиер", през лятото на 2001 Симеон Сакскобургготски се срещна с Павлов в разговор за това как да се изправи отново на крака креещата икономика или поне така бе огласена причината за срещата между тях. Но официалните изявления не сложиха край на слуховете, че Павлов е финансирал движението на бившия цар, учредено само два месеца преди триумфалния изборен успех.

Премиерът Сакскобургогтски наистина отбиваше твърде очевидните опити на Павлов да оказва влияние върху правителствената политика, но сред депутатите на царското движение има неколцина, които са в делови връзки с него. Че Павлов отново се е върнал на върха си пролича миналата седмица по време на официалната визита на руския президент Путин в България: телевизията показа на смаяните българи кадри, на които Павлов се ръкостиска с най-могъщия човек на Русия и във видимо пълно разбирателство си бъбри с него.

В деловите връзки с Русия редица наблюдатели в София съзират причината за смъртта на Павлов: само един ден преди убийството, Павлов даде показания по случая с неизясненото убийство на бившия социалистически премиер Андрей Луканов през 1996. Луканов известно време играеше колкото важна, толкова и неясна роля в рулетката с милиардите от руско-българските газови сделки, в които участва и концерна на Павлов "Мултигруп".

Луканов бе член на Управителния съвет в българо-руското предприятие "Топенерджи", основанато в средата на 90-те години, което трябваше да контролира доставките на руски газ в България и транзита му в съседните страни. Роденият в Москва политик се смяташе за българското доверено лице на руснаците в необозримо разрастналото се по-късно предприятие, в което дялово участие придобиха и частни фирми. А неговата роля и функциии в тези афери впоследствие вероятно са довели и до фаталния му край. Определени кръгове биха били сега особено заинтересовани Павлов да не може в бъдеще да използва знанията си за ролята на Луканов и за предполагаемите му убийци, предполагат медии в София.

Безнес кариерата на Павлов започва още пред промяната с основаването през 1988 на фирма "Мултиарт" в Швейцария, търгуваща с антикварни предмети и обекти на изкуствата. Като зет на високопоставен офицер от комунистическите тайни служби той разполага с особени възможности. Скоро след това той създаде "Мултигруп", концерн, станал в България синоним за извращенията на дивия полукапитализъм през 90-те години и за тесните връзки между престъпни бизнесмени и корумпирани политици. Твърди се, че Павлов е родил идеята "застраховането" да стане благозвучният словесен заместител на обикновения рекет. В усилията да си създаде по-добро име, Мултигруп се преименува на няколко пъти, последно през 2000 година - в ЕМ Джи Корпорация.

Концернът инвестира преди всичко в туризма, в хотелиерството и особено по черноморското крайбрежие. В България се говори, че осигурява работните места за 20 хиляди български семейства. Недолюбваният от българите бизнесмен по време на правителството на Костов бе лишен от достъп до политическата власт и поради това изпадна не само в обществени, но и в тежки икономически притеснения. Предполага се, че може би вече чисто и просто е надценил силите си и не е бил в състояние да връща дълговете си - това спада към по-скоро по-безобидните теории, разпространявани в София за края му.

*Заглавието е на "Още.инфо"