Уважаеми г-н Президент,

Преди да започнат да падат бомбите, които ще ни отнемат времето за спокоен размисъл, струва ни се естествено да погледнем отстрани и да опитаме да пресъздадем една цялостна картина на събитията. Не, ние не се присъединяваме към онези, които се опитват да Ви разубедят за военната акция в Ирак. Тъкмо обратното – смятаме, че тази акция се забави твърде много и иракският народ беше оставен твърде дълго да страда от зловещия режим на Садам Хюсейн. Нито пък можем да споделим пацифистките чувства на милионите демонстранти. Нашият собствен опит под терора на не по-малко чудовищния режим на Съветския съюз ни научи, че свободата е едно от малкото неща в този свят, за които си струва да се сражаваш и да умреш. И колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Защото подобни режими, както историята отново и отново показва, не ни оставят друга възможност, освен да им се противопоставим и да ги унищожим, понеже тяхната природа е да бъдат едновременно тиранични вътре и агресивни навън.

Все пак ние не успяхме да схванем защо изведнъж стана толкова наложително да има още една резолюция на Съвета за сигурност, когато това не се смяташе за важно в доста по-спорния случай с кампанията на НАТО срещу Югославия през 1999. А без съмнение режимът на Милошевич бледнее в сравнение с този на Садам.

И защо трябва да се бориш за такова благородно дело в съюз с държави, управлявани от режими, които по същността си не се отличават от режимите на Садам или бившия Съветски съюз? Защо трябва да се примирим с унищожението на едни народи, за да освободим други? Не е ли това неприемлива цена за съмнителното преимущество, което подобен съюз може да донесе?

Става дума, разбира се, за Русия. Противно на общоприетото на Запад мнение, тя не върви към демокрация и пазарна икономика. Миналите президентски избори Ви показаха какъв вид демокрация е създала за себе си тази страна, щом избирателите трябваше да избират между лидера на комунистите и полковник от КГБ. Това са избори по руски.

Естествено КГБ победи. След десет години колебливи, неуверени опити за реформи, властта отново им бе връчена и те незабавно възстановиха влиянието си над цялата страна, също както възстановиха старите символи на Съветския съюз – държавния химн и червеното знаме на армията. Последните независими медии бяха закрити една след друга. Нямахме политически затворници десет години; сега имаме. Няколко души са вече в затвора, защото са се изказали срещу войната в Чечения или срещу произвола на военните там, или относно замърсяването с ядрени отпадъци от военните. Чечения днес е една от гнойните рани на Русия, където, според мнението на много международни наблюдатели, се извършва геноцид срещу малка беззащитна нация.

Има предостатъчно добре документирани съобщения за така наречените “чистки”, когато цели села са изпращани във филтрационни лагери, измъчвани, убивани и са оцелявали само тези, чиито роднини са платили откуп. Корупцията днес в Русия няма равна в целия свят. Това вече не е корупция, това е система, в която КГБ (сега наричани ФСБ) ръководят голяма част от организираната престъпност, рекета, наркотрафика, оръжейната търговия и поръчковите убийства. Всъщност те са се превърнали в нещо като престъпен синдикат, като знаменития “Спектър” от “Джеймс Бонд”.

И въпреки това, когато започна да се създава антитерористичната коалиция, британският премиер Тони Блеър, несъмнено след консултации с Вашингтон, отиде в Русия и приветства “на борда” този нов съюзник. Той изрази радостта си, че в тази война Русия най-после ще бъде в една редица със Запада, особено, както той каза, “защото Русия има голям опит в борбата срещу тероризма”.

Никога не сме мислили, че ще доживеем да чуем подобни думи от водещ западен политик. Това е почти толкова безсърдечно и нелепо, колкото ако се каже, че Германия има голям опит в работата с евреите. Русия в миналото си превъплъщение на Съветски съюз на практика изобрети политическия тероризъм, издигайки го в ранг на държавна политика. Първо, за да контролира собственото си население, и после, за да разшири влиянието си по целия свят и да го шантажира.

Техният “опит” в борбата с ислямския тероризъм е още по-впечатляващ. Както несъмнено знаете, те въоръжаваха десетилетия Садам, снабдявайки го, освен другото, с биологическо оръжие. Друга ислямска страна, Афганистан, е може би още по-подходящ пример. Не се съмняваме, че днешното плачевно състояние на тази страна, включително появата на талибаните, е директна последица от инспирираната от Съветския съюз през 1978 “Априлска революция” и, когато тя се провали, от съветската инвазия през 1979, която дестабилизира страната и я хвърли в кошмара на 20-годишна гражданска война. Този опит ли иска да заимства Западът?

Но, разбира се, горното изявление на Тони Блеър беше много повече от една безсърдечна глупост. То бележи промяна в отношението на Запада към поведението на Русия в Чечения. До 11 септември западната критичност към руския геноцид там, макар мека и приглушена, но все пак сдържаше руските управници. Сега, след приемането на Русия като партньор в коалицията, няма никакво сдържащо влияние. Нещо повече, тази безсмислена война за унищожението на един малък народ е обявена за опит, който може да бъде използван от Запада.

Ако сега нещата са такива, как да се обясни, че Слободан Милошевич все още е в затвора в Хага? По тази логика той трябва да бъде незабавно освободен и награден с Нобелова награда за мир, защото неговият “опит в борбата с мюсюлманския тероризъм” в Босна и Косово не е по-различен от руския опит в Чечения, освен че неговите постижения бледнеят в сравнение с руските зверства.

Това обаче е още само начало. Опасността от “партньорство” с престъпни режими е в това, че те няма да спрат, докато не ви направят съучастник в своите престъпления. Бавно, но сигурно руските управници принуждават западните си партньори да приемат техните престъпления в Чечения като част от общата борба с тероризма. Вашата администрация вече се поддаде на натиска и включи няколко чеченски групи в своя “черен списък” на международните терористични организации, въпреки че вие не знаете за тях друго, освен това, което са ви разказали КГБ.

Внезапно западните правозащитни институции се превърнаха в нещо като разсилни на КГБ, доколкото са принудени да арестуват всеки, когото Москва посочи като “терорист”, и да започнат процедура по екстрадиция, дори ако става дума за човек, който е добре познат официален представител на законното чеченско правителство като Ахмед Закаев. Ако така продължава, г-н Президент, Вие можете спокойно да поставите всички нас в списъка на терористите, след като новият Ви приятел г-н Путин официално определи всеки, който поддържа чеченците, като терорист.

Така първа жертва на все още необявената война, нейна първа “странична загуба” стана основният принцип, върху който Вашата страна беше създадена и който е записан в Декларацията за независимостта като правото на един народ да възстане срещу тиранично управление или чужда окупация. И затова ние сме напълно смутени – Джордж Вашингтон терорист ли е или е борец за свобода?

Няма нищо по-опасно във войната на идеи от подхода на “реалната политика”, който ни донесе толкова много беди в миналото. В края на краищата не беше ли Осама бин Ладен страничен продукт на подобен “брак по сметка” в даден момент? Същото не е ли вярно в случая със Саддам Хюсейн? И нима Вашите нови “партньори” като Русия не продават тайно, дори в момента, военна техника (включително ядрени технологии) на страните от Оста на злото? Ще научат ли някога САЩ този урок или това ще продължи вечно, за да създава бъдещи врагове, докато се води вода с настоящите?

След няколко дни, г-н президент, милиони хора по света ще залепнат за телевизионните екрани, погълнати от впечатляващата драма на съвременната война и по-общата картина на света ще бъде изпъдена от съзнанието ни. Заслепени от огневата мощ, завладени от “умните оръжия” в действие, ние може би рядко ще се питаме: “Защо правителството на САЩ не е така умно, както са оръжията му? Защо винаги прави така, че да е трудно да го подкрепиш, дори когато се бори за справедлива и благородна кауза?”

Но когато прахът се слегне и с него изчезне и Садам Хюсеин, един много по-труден въпрос ще остане: беше ли това победа или беше загуба?

С уважение

Владимир Буковски и Елена Бонер

Владимир Буковски е бивш съветски дисидент, който е прекарал 12 години в съветските затвори, лагери и психиатрични клиники. Той е човекът, който информира света, че в Съветския съюз нормални хора, но неугодни на властта, са третирани в “психушки”. През 1976, след нови пет години лагер е заменен с лидера на чилийските комунисти Луис Корвалан.
Елена Бонер е бивш съветски дисидент, правозащитник и вдовица на Андрей Сахаров.

Подготвил публикацията: Б. С.