На 7 март 1944 Лаврентий Берия докладва на Сталин, че депортацията на народите от Северен Кавказ, започната на 23 февруари, е успешно завършена. Изселени са 650 000 чеченци, ингуши, калмики и карачаевци. 873 000 са изселените в Казахстан и Средна Азия края на 1943 и през 1944 карачаевци, калмики, чеченци, ингуши, кримски татари и гърци, българи и арменци от Крим. От тях през октомври 1945 са живи 741 500 души. А всички преместени в "спецпоселения" са 2 247 000 души. В това число са: 1 013 000 немци, 364 000 чеченци и ингуши, 57 000 карачаевци, 32 000 балкари, 75 000 калмики, 185 000 кримски татари, българи, гърци и арменци, 81 000 турци-месхетинци, кюрди и арменци мюсюлмани от Грузия, 97 000 западни украинци, 47 500 литовци, 135 000 "власовци"...

политика. Чеченският народ провъзгласи своя национален суверенитет още преди разпада на Съветския съюз в правовите рамки на действащите към онзи момент конституции на СССР и Руската федерация. Единствено нежеланието на кремълското ръководство да признае държавния суверенитет на Чечения и неговите опити да подтисне със сила стремежа на чеченския народ към независимост станаха причина за руско-чеченската война.

Руското военно нахлуване, довело до гибелта на около 20% от чеченското население, тоталното разрушаване на чеченските градове и села, мъченията, издевателствата, грабежите и абсолютната безнаказаност на руската военщина, извършваща ден след ден тези чудовищни престъпления, не можеха да не породят ответни действия на отчаяние от страна на някои чечнци. Но ако тези действия могат да се определят като проява на тероризъм, то те са не причина, а следствие на държавния терор, извършван от Русия срещу чеченския народ.

Днес в пожарища е не Русия, а Чечения. Не руските, а чеченските градове и села са в руини и пепелища. Масовите гробове на убити при мъчения хора се откриват не в Русия, а в Чечения. Нощем изчезват десетки жители не на руски, а на чеченски градове и села. Една трета не от населението на Русия, а на Чечения се приютява в палатки или се скита по света без дом и без всякакво право на самозащита.

Ето защо едва ли е справедливо както от юридическа, така и от нравствена позиция да се поставя знак на равенство между действията на палачите и на жертвите, между руските военни групировки и бойците на чеченската Съпротива. Въпреки това законната власт на Чеченска република Ичкерия начело с президента Аслан Масхадов винаги е осъждала и осъжда всякакви акции, насочени срещу невинни хора, колкото и да са разбираеми мотивите на отделните чеченци, загубили от ръцете на руските екзекутори своите роднини и близки. Такава беше тезата на изказването на Ахмед Закаев.

“Легитимното правителство на Чеченска република Ичкерия винаги е било открито за диалог” – каза Ахмед Закаев . “Войната не е нашият избор. Войната, която водим, е защото ние нямаме друг избор, когато Русия е избрала физическото смазване на независимостта на чеченския народ.”

Журналистите и аудиторията се интересуваха от отношението на Ахмед Закаев и Руслан Хасбулатов към назначения на 23 март “референдум за нова конституция на Чечения”. Руслан Хасбулатов характеризира това мероприятие като “циничен присмех над демокрацията”. Ахмед Закаев каза, че така нареченият референдум с последствията си ще бъде не прекратяване на войната, а нова нейна ескалация. Съгласието на някои международни структури да изпратят “наблюдатели” на подготвения от Кремъл спектакъл двамата чеченски политици нарекоха съучастие в престъпленията на руското ръководство и военните спрямо чеченския народ. Ахмед Закаев добави, че вижда в това съгласие също и проява на расизъм от страна на някои западни политици, защото да признаваш измисления от Москва фарс с референдума означава да се отнасяш към чеченския народ с пълно пренебрежение, игнорирайки неговото право на свободен избор в решаването на собствената му съдба. “Такова отношение към народ, който стотици години героично отстоява своята свобода, понасяйки нечувани беди и загуби, е недопустимо в свят, назоваващ себе си цивилизован и провъзгласяващ свободата на избора за своя основна ценност” – заяви Закаев.

На въпрос за възможността да бъде екстрадиран в Русия Ахмед Закаев отговори, че този проблем не е толкова на Закаев като личност, колкото проблем на правната оценка, която британското правосъдие ще даде на борбата на чеченците срещу руската агресия. “Руската страна създаде с това преследване дилема, която може да се разреши само по един от двата начина: или Закаев ще бъде обявен за “втори Бин Ладен” и ще бъде признат за терорист, или Путин ще бъде обявен за “втори Милошевич” и признат за военнопрестъпник” – заяви Ахмед Закаев.

Подготвил публикацията: Б. С.