Господин Биндиг, юридическата комисия на ПАСЕ предложи да бъде създаден международен трибунал за разследване престъпленията в Чечения. Бихте ли уточнили как ще изглежда този съд и кой ще може да влезе в неговия състав?

- До подобна конкретика ние, естествено, още не сме стигнали. Съветът на Европа интензивно изучава ситуацията с правата на човека в Чечения и то от доста време. Нашият комитет предостави на Съвета на Европа цялата документация, с която разполагаше, за масови убийства в този регион, за намерените масови гробове, а също за съдбата на отделни хора. На основание на тези факти ние дойдохме до извода, че трябва да бъде прекратено нарушаването на човешките права в Чечения и да бъдат привлечени под отговорност извършителите. Във връзка с това ние заявихме, че ако Руската федерация най-после сама не разкрие престъпниците и не ги привлече под отговорност, ако нарушаването на човешките права продължава, тогава ще повдигнем въпроса за създаването на такъв съдебен орган за Чечения. С други думи в момента не работим непосредствено по неговото създаване, това е само възможност, която може да стане реалност, ако Русия продължи да провежда същата политика.

Шефът на комитета по външни работи на Държавната Дума Дмитрий Рогозин пред няколко дни нарече подготвяния от Вас документ “бясно дело на побеснял враг на Русия”. Какво е Вашето отношение към неговите думи?

- Абсолютно не съм съгласен. Защото се смятам за голям приятел на Русия. В продължение на много години, натоварен от Съвета на Европа, се занимавах с развитието на Руската федерация, участвах в подготовката на много документи, в които е дадена премерена оценка, например къде е постигнат прогрес, какви проблеми съществуват и какво заслужава критика. Аз бях един от хората, които работиха за приемането на Русия в Съвета на Европа, направих не малко тези, които се колебаеха, да послушат съвета ми и също да гласуват за приемането. Но за да се развиват приятелски отношения с конкретна страна, трябва да се посочват и тези сфери, в които все още има проблеми. Като приятел на Русия аз настоявам за бързо отстраняване на тези проблеми. Това ще е от полза за демокрацията в Русия.

Ако трябва да бъдем точни, Дмитрий Рогозин Ви упрекна, че Вашите аргументи почиват на непроверени данни…

- Ние се стараем възможно най-прецизно да анализираме получената информация. При това използваме не само данните на официалните ведомства, например прокуратурата или съобщенията на официалния представител на Руската федерация по съблюдаването на правата и свободите на човека в Чечения Абдул-Хаким Султигов, но също и документи на правозащитни организации – “Мемориал”, Human Rights Watch. Правим много точна подборка на документите, които използваме при изработване на нашата позиция.

Как виждате политическото решение на чеченския въпрос? Какъв може да е приносът на Германия в мирния процес?

- Смятам, че е необходимо възможно най-бързо да започнат преговори, при това руската страна трябва да започне диалог с всеки, който действително има влияние в дадения регион. Разбира се не става дума за радикално настроените ислямисти от рода на Басаев или Хатаб. Те очевидно не са хората, с които следва да се водят преговори. Но смятам, че преговори трябва да се водят с представителите на Масхадов, както беше направено веднъж на московската аерогара. (Става дума за разговорите на 18 ноември 2001 на летище Шереметиево на пълномощния представител на президента Путин за Южния окръг генерал Виктор Казанцев с Ахмед Закаев, представителя на чеченския президент Аслан Масхадов - бел. ред.)Това е възможният политически път за решаването на проблема. А Германия може да съдейства за съблюдаването на човешките права в региона, за съблюдаването на международните споразумения за правата на човека. Това ще бъде нейният принос отвън. Но главната роля в разрешаването на чеченския проблем трябва да поемат руското правителство, президентът на Русия, който трябва да започне процеса на преговори.

В Русия доста се говори за възможната оставка на лорд Джъд от постовете на съпредседател на работната група “Дума-ПАСЕ” и докладчик по чеченската проблематика. Каква е сега ситуацията около господин Джъд?

- Днес в Париж комитетът по политическите въпроси на ПАСЕ отново разглежда въпроса за положението в Чечения и Руската федерация като цяло. Въпросът дали лорд Джъд ще продължи работата си не присъства в дневния ред. По-рано той заяви, че ако референдумът в Чечения се проведе въпреки съществуващите условия, той ще смята, че не му се е отдало да убеди руската страна за отсрочка на референдума и ще помисли за своята оставка. А сега лорд Джъд продължава да заема поста си.

 Как Вие лично се отнасяте към идеята за референдума?

- Политическият процес е важен, но съществуват още много нерешени основополагащи въпроси. Кой има право да участва в гласуването? Ще вземат ли в него участие чеченците, които се намират в лагерите за бежанци в Ингушетия, а също и в Грузия? Освен това не е имало фактическа възможност за обсъждане на проекта за конституция. Не е провеждана дискусия с участието на гражданите. Затова ние смятаме провеждането на референдум за преждевременно. То трябва да бъде отложено, за да могат в него да вземат участие колкото може повече чеченци.

Подготвил публикацията: Б. С.