|
На 26 март в навечерието на 3 март –
Националния празник на Република България, дата, която е
свързана с прочита на българската история през “руски очила”
(по думите на проф. Пламен Цветков), Национален граждански
форум “Българка” проведе в зала 10 на НДК поредната си
дискусия на тема “Българските национални ценности и
интереси” с лектор доц. д-р Веселин Методиев.
Днес, когато 46 огромни билбордове красят
улиците на София с лика на руския президент Владимир Путин, за
да разберем настоящето трябва да прочетем историята от друг
аспект – погледната отдясно, от позицията на
християндемократи. Това направи историкът Веселин Методиев,
преподавател в Нов български университет, който формулира
националните ценности и интереси в продължение на последните
200 години от българската история.
Българските национални интереси в модерния си вид датират от
1762, когато Паисий Хилендарски написа своята “История
славяноболгарская” - по същество национална програма за
обществената ценностна система, каза г-н Методиев. Монахът
Паисий е национален лидер, предтеча на това, което наричаме
днес християндемокрация. Нашето поколение познава българската
история, четена “отляво”, но съвременната ни национална идея е
писана “отдясно” - от Паисий Хилендарски, който е типичен
консерватор.
Три са гигантските прояви през ХІХ век, които дават тласък на
националната идея, родена от Паисий:
-
Борбата за независима българска църква, която е
дипломатическа и политическа и чийто главен противник не са
турските завоеватели, нито гръцките духовници, а в -руският
посланик в Цариград - Титов.
-
Зараждането на светската духовност в българските училища,
които през 1840 са вече една мрежа, покриваща територията на
страната. Българското училище е било консервативно, защото
българската образователна система е поддържана от
българските общини, обединяващи хора, които заедно решават
проблемите си, въплъщават консервативната идея върху
християнските принципи. Училището развива и популяризира
българската национална идея.
-
Революционно-демократичното крило на българската национална
революция – Раковски, Левски, Каравелов, Ботев - са
изразители на националните ценности. Въпреки че носят някои
от характерните черти на либерализма, те (с изключение на
Ботев) са дълбоко консервативни. Философията на Левски,
който беше сведен от комунизма до селски водач, се опира на
консервативната идея. Библейската фраза “Времето е в нас и
ние сме във времето.” и добавено от него “То нас
преобръща и ние него” преобръща библейските идеи в
политика, опряна на християнските ценности. Класическата
консервативна система проповядва равенство пред законите,
защото Бог е отредил на човека да съблюдава божествение ред.
Възникването на Екзархията през 1871 е едно въплъщение на
българската идея. След Априлското въстание българското
общество не можа да направи следващата крачка и в този смисъл
годината 1871 повече съответства на българските национални
интереси, отколкото 1878.
Още един фактор играе важна роля в нашата история -
интересите на Великите сили, една валидна тема и днес.
Попадането на православния свят в рамките на руските имперски
интереси след 1774 поставя България в изключително
неблагоприятно положение. След Освобождението през 1878, още
при подписването на Сан Стефанския мирен договор, никой от
Великите сили, вкл. и Русия, не се интересува, дали българите
ще живеят в една или много държави и Берлинският договор
узаконява това. Липсата на подкрепа от страна на Русия не
пречи обаче още веднага след Берлинската катастрофа граф
Игнатиев да раздухва идеята за голямата признателност към
Русия, която се подхранва и до днес. И това е драмата на
българската нация.
Принципите на българската политика след 1878 се основават на:
равенство пред закона; свобода на личността в рамките на
юридическата общност – Константин Стоилов (лозунгът “В
политиката всичко е позволено!” е лява политика); защита от
руския интерес – Стефан Стамболов; европейска ориентация на
България – Търновската конституция; защита на парламентаризма;
антикомунизмът (нова нова национална идея след края на Първата
световна война след 1919); борбата, която политиците ни водят
срещу настъпващия комунизъм, е почти непозната за нас до днес
по понятни причини.
След Втората световна война се изгубиха идеите и идеалите на
България. Отказът от парламентаризма (още през 1934 със
суспендирането на Конституцията от Борис ІІІ) е голяма
стратегическа грешка от гледна точка на българския национален
интерес, която даде своите резултати по-късно – установяване
на тоталитарно управление.
Разпространението на идеята за признателността ни към Русия за
освобождение ни през 1878 създаде благодатна почва за
разпространението на съветските идеи. Всичко, изградено от
българската нация, се вкара в упротреба за вкореняване в
съзнанието на българина на мита за признателност към Русия.
1944 е годината на краха на българските национални интереси.
Как е съхранен българският национален интерес от 1944 до 1989?
Много достойни българи успяха да възпитат децата си по достоен
начин – ценностите на Търновската констуция, картичката със
Санстефанска България (една политически наивна и грешна мечта,
за която сме платили скъпо) по-скоро като символ са
възпитавали в национални добродетели. Умението да се разказва
вкъщи историческата истина, тайното слушане на западни
радиостанции, навлизането на рок музиката и всякаква
информация за Запада изградиха у нас нови защитници на
националните интереси. Духът на Европа прескачаше Желязната
завеса и помагаше на по-младите да се чувстват част от
европейското общество.
Днес националните ценности и интереси като че остават на заден
план пред проблемите на бита. Но въпреки това прочитът на
историята, направен от доц. д-р Веселин Методиев, извади на
преден план ценностите, които трябва да отстояваме, защото те
са неразривно свързани с националните интереси на България.
Още.инфо |
