|
|
Скъпи руски приятели, вие сте
същата Европа, каквато сме и ние. Ние имаме обща географска,
стратегическа и интелектуална съдба. Ако не беше войната през
1914-1918, болшевишката революция, а след това седемдесетте години
разруха, Европа през
ХХ век от културна
гледна точка щеше да е руска. В музиката, театъра, балета,
поезията, езикознанието, математиката, живописта от 1900 до 1914
тонът се задаваше от авангарда на Москва и Санкт Петербург.
Днес вашите беди могат да станат
наши. Руската армия води от името на руснаците страшна война в
Кавказ. Вашето правителство я нарича антитерористична, опитвайки
се с това да ни въвлече и нас в нея. Когато Франция водеше в Алжир
своята последна колониална война, французите намериха много
приятели по света, които помогнаха тя да бъде прекратена. Би било
хубаво, ако Владимир Путин при идването си в Париж покрай учтивите
речи чуе и други гласове. Можеш, разбира се, да бъдеш приятел на
Платон, но истината все пак е по-скъпа!
Да си затваряме очите е безмислено.
На прага на ХХІ век пред очите на всички
стана нещо невероятно: Грозни, град с 400 000 души население, беше
разрушен до основи. След Варшава, която Хитлер наказа заради
въстанието, нито една европейска страна не се е осмелявала да
извърши подобно злодеяние. Благодарение на самолети, артилерия,
въртолети войната се води от разстояние, поразявайки целите без
разлика. Говореше се за 300 или 700 терористи (точността не е
силата на говорителите на Кремъл). Ако се приветстват подобни
подвизи, господата Блеър и Аснар имат на какво да сенаучат.
Например да бомбардират Белфаст или да обсадят страната на
баските. Удивително слабоволие са проявили американците като са
ограничили ударите по Белград и Кабул! Кремъл не страда от такава
нерешителност.
Слънцето на антитероризма изгря на
изток много преди разрушаването на Световния търговски център.
Даже при обстоятелството, че ежедневните сведения не са възможни
заради военно-политическата забрана на информацията, дори при
обстоятелството, че много малко журналисти се решават да събират
информация на свой риск, може просто да се пресметне на пръсти -
Грозни е Герника умножена по десет.
Руската армия води безкрайна война
срещу мирното население. Тя разчиства място и открива пътя на
малки алчни мафии, с които си служат нейните спецслужби и
ислямистите. Отказвайки се от всякакви преговори с борците за
независимост, тя разиграва най-лошата карта.
Като остави настрана антихуманните
методи, използвани при "освобождаването" на заложниците в
московския театър, Буш поздрави Путин. Лишавайки от свободата им
беззащитните театрални злители, полевият командир Бараев извърши
акт на терор. Белият дом подчерта това обстоятелство. Обаче,
напълно съгласявайки се с това, все пак жалко, че демократична
Америка спря в своето разсъждение на половината път. Защо да не
направи такъв комплимент и на приятеля Владимир и на стоте хиляди
въоръжени мъже, които усъвършенстват своите жестоки таланти над
цял народ, когото са взели като заложник?
Последният
тактически приьом на федералната руска армия в чеченския конфликт
е да обстрелва живи и мъртви с гранати с отровен газ. Именно това
се случило на 3 юли 2002 в село Мескер-Юрт, където мъже, жени и
деца, всичко 21 души, са били завързани заедно и по тях са
хвърлени гранати с отровен газ. ("Нюзуик", 14 октомври 2002).
Това, което младите чеченски вдовици не сториха в московския
театър, го извършиха руските военни под снизходителния поглед на
целия свят.
В чеченския опит като под лупа ясно
се вижда основното противоречие. След 11 септември 2001 тихо се
сблъскаха две разбирания за главната опасност. Демокрацията я
определя така:
терорист - това е въоръжен човек
(без значение под какво знаме воюва), който заплашва невъоръжени
хора.
Второто определение се предлага от
властите на Русия и Китай:
терорист - това е член на
нелегално формирование, който заплашва властта
(каквато и да е тя и каквито и действия да е извършила).
За демократа всяка държава или
държавен апарат става терористичен, ако извършва насилие върху
невинни хора. Напротив, Николай I, Сталин,
Путин (300 години автокрация е тежък товар) смятат всяко
противодействие срещу държавата за подстрекателство към тероризъм,
дори най-дребната съпротива изисква силови средства. За автократа
преследването на терориста е открито
преследване на всеки нарушител на установения порядък или
заподозрян в такова престъпление. Следва изводът: добрият чеченец
е мъртвият чеченец. В Русия тази формула е въведена 50 години
преди генерал Шеридън да я произнесе за индианците. Ето защо Путин
не се страхува да отговаря на въпроси за съдбата на мирното
население. Ето защо, в името на определение №2, той посъветва
любопитния журналист "да си отреже всичко".
Кой е терористът - откровеният враг
на властта или отковеният враг на гражданите?
Двете определения, които и без това
не съвпадат, често си противоречат. Тази антиномия като компютърен
вирус разяжда отвътре свещените
антитерористични съюзи. Откъдето произтичат две сериозни следствия
за бъдещето на всички нас, европейците.
1. Чеченският въпрос е въпрос не
чеченски, а руски. Разпалвайки поредната от
тривековните войни, Путин веднага подчерта,
че тя "ще послужи за пример" и трябва да символизира обещаното
възвръщане към реда в цяла Русия. Край на вакханалията на
свободата, развихрена от Елцин! Утвърждава се "вертикалът на
властта".
Като си играе с бицепсите, без да
помисли за човешката катастрофа, която предизвиква, автократът
започва "възпитанието на чувствата" на своите съграждани. За видят
как се наказва непокорството. Огромен педагогически проект:
изкоренявайки на всяка цена толкова скъпия на сърцето на Толстой
"чеченски татарен", да изтръгне из корен
идеята за свободата от всяка руска глава. Строяването на медиите,
възраждането на цензурата и самоцензурата, а също на съветската
сервилност вървят едновременно. Армията и спецслужбите се сражават
не за нефт, не от страх пред заразата на
движението за независимост. Те водят война за руската душа и
култура. Те искат да приключат с очарованието, което никой никога
- от Пушкин до Елена Бонер - не е скривал, от "една нация, която
изобщо не се поддаде на психологията на покорството - не единици,
не бунтарите, а цялата нация като цяло. Това са чеченците."
(Солженицин, "Архипелаг ГУЛаг").
2. Руският въпрос е въпрос не само
руски, той неизбежно става глобален. Ако постоянен член на Съвета
по сигурност даде пример на другите, ако на
този, който владее Бомбата, му е позволено всичко, то нима това не
е подстрекателство към разпространение на оръжия за масово
поразяване? Тирани от всички страни, пускайте машината за
унищожение, извършвайте масови убийства, морете с глад за
собствено удоволствие!
Една, две, три Чечении...
Един, два, три Ким Чен Ира... Напълно да
оставиш нещастните чеченци във властта на военщина без чест и
съвест - това е лошо предзнаменование за света. Сергей Ковальов
справедливо заклейми "глупостта" на Запада и припомни думите на
Ленин: "Ако ви трябва връв, за обесите Запада, можете да си я
купите от същия Запад".
Военните експедиции, които се
нахвърлиха върху Кавказ след Петър I,
веднага минаха всички граници на допустимото. Руското завоевание
бързо стига до неудържимо насилие и катастрофично се приближава до
"абсолютната война" на Клаузевиц. По тази логика Берия и Сталин
захвърлят чеченците - всички и веднага – в ГУЛаг (1944).
Безкрайната "абсолютна война",
направлявана от стратезите на Кремъл, неизбежно ще принуди
чеченците да водят война за оцеляване. И ако Големият
пожарникар-пироман иска от Малкия пълна и
безусловна капитулация, докато продължава да планира неговото
унищожение в най-близко бъдеще, това може само да ускори
израстването на тероризма. Немислимото става реалност.
Превъзнасяйки Владимир Путин в името на безупречния
антитерористичен съюз, приемайки лъжата за кървавите
разправи, в които той е затънал, Европа "профанира себе си", както
със съжаление пише Анна Политковская в своята мъжествена книга с
репортажи от "ада".
Западноевропейското общество беше
построено върху три отхвърляния - отхвърлянето на Хитлер и
расисткия национализъм (постфактум), отхвърлянето на Сталин и
желязната завеса (тогава напълно съвременни) и отказа от
колониалните авантюри. Като не заклеймява дори с една дума
масовите убийства, в които се смесват сталинските методи и пориви
към геноцид, Европа се отказва от самата себе си, унищожава сама
свидетелството на своето раждане. Преди половин век Херман Брох
откри зад победното шествие на нацизма най-обща за целия континет
грешка - "престъплението от безразличие", условието, при което
единствено са възможни всякакви гнусотии. Хитлер и Сталин слязоха
от сцената, техни наследници от подобни мащаби по нашите места не
се появиха и нашето безразличие благополучно се завърна.
Вашингтонският "Музей на холокоста" (а той едва ли може да бъде
заподозрян в симпатии към ислямистите) определя Чечения като
опасност от геноцид №1.
На първи януари Путин се приземи в
Северен Кавказ в компанията на съпругата си и телевизионни камери.
Вместо новогодишни подаръци той раздаваше награди на отличилите се
войници, само че не връчваше традиционните в такива случаи
часовници, а ловни оръжия и ножове. Така завърши XX
век. Така започна новото хилядолетие, обилно поръсено със
шампанско в Париж и Рио-де-Жанейро, на Тайм скуеър и на Червения
площад.
*Заглавието
е на "Още.инфо" |
