|
"Защо авторитетите на СДС се
затвориха в своите манастири и проповядват своята истина за
бъдещето, без да кажат цялата истина за миналото?"
"Призовавам бившия председател на
СДС и бивш министър-председател да каже цялата истина за
миналото!"
Надежда Михайлова пред НС на СДС
Националният съвет на СДС на
практика бламира лидера на синята партия, като отхвърли
предложението за предсрочна конференция. Това предложение беше
направено от Надежда Михайлова преди 10 дни в предаването "Блиц"
на Би Ти Ви. На следващия ден колегите и от НИС заявиха, че
застават зад нея, а седмица по-късно НС на СДС прие точно
обратното становище - да няма конференция преди изборите.
Въпреки това очевидно разминаване сините се опитаха да ни убедят,
че застават зад лидера си и водената политика. Изявления в този
дух бяха направени веднага след края на синия форум. По този начин
СДС внесе нова екзотична практика в и без това абсурдната ни
политическа действителност - да представя отхвърлянето на едно
предложение за подкрепа на този, който го е предложил.
Впрочем в СДС като че ли нямат друг
ход освен да изтърпят политическата безпомощност на лидера си до
изборите. Днес никой няма да се съгласи да поеме отговорността за
очертаващата се загуба, дори и СДС да стигне критичния минимум от
4% одобрение. Колкото и да не й се иска, Надежда ще трябва да
изпие до дъно горчивата чаша (по израза на Петър Стоянов) на
лидерството, което сама пожела преди година и половина. Слабостта
й можеше да предизвиква съжаление, ако не беше
съчетана с не малка доза цинизъм
Поредното доказателство за него бе
дадено от Михайлова на споменатото заседание на Националния съвет.
В своята реч тя се опита да прехвърли отговорността за състоянието
на партията върху "тежкото наследство" на Костов. По същия начин,
по който го правеха преди 2 години царските хора. Вместо да
съобщят конкретните си намерения за управлението, те приказваха за
"скелетите в гардероба", за "тежкото наследство", за "разграбената
държава". Казват, че когато една политика крушира, водите я
изхвърлят на бреговете на риториката. В последните седмици Надежда
трайно заседна в плитчините край въпросните брегове. То не бяха
"принципи", "отговорности", "правила","политически морал",
"съмненията на обществото" "истини и полуистини", "чиста държава"
"съмнително минало" и т.н., и т.н.
Вместо да каже ясно защо под нейно
ръководство СДС стигна дъното на общественото доверие и какво
конкретно ще предприеме, за да се справи с тази ситуация,
Михайлова започна да
изнудва организацията с разговор за
"тъмното й минало"
При това с внушението, че тя не е
част от това минало, че моралът в политиката започва от нея. И то
от нея не преди години, когато искаше да "нахрани журналистите"
или преди месеци, когато принуди Едвин да си търси подслон
другаде, или когато изгони Гърневски (и двамата бяха прогонени,
заради дебата, за който Надежда призовава днес), а от нея сега,
когато се чуди как да спасява лидерския пост.
Пръв и единствен на предложението за
разговор за миналото се отзова Богомил Бонев. По отвратителен
начин (защо ли у нас повечето ченгета се държат като разклюкарени
жени?), но във всеки случай не и безобиден.
Ако Надежда беше искрена в
намерението си да води чиста и почтена политика, нямаше да покани
Антоан Николов в предизборния щаб на Орешарски, нямаше да позволи
на протежетата му да завладеят МСДС, нямаше да остави синята
организация в ръцете на Никола Николов и между другото, нямаше да
го протектира при очевидното му желание за промяна на
коалиционната политика на СДС в царска посока.
Ако Надежда беше искрена, щеше да
проведе разговор не за миналото, а за политиката на СДС и щеше да
се потруди за
ясната политическа идентичност на
партията
през изминалата година и половина.
Ако Надежда беше честна щеше да
благодари на Иван Костов за това, че я направи успешен външен
министър и за това, че я подкрепяше през цялото време, въпреки
очевидната й некомпетентност като лидер. Вместо това тя му стовари
цялата отговорност за СДС с недостойни намеци за миналото и
язвителни бележки за "манастира". (Защо един християндемократ
употребява тази дума с презрение е отделен въпрос).
Истината е, че през 2001 г. онези 18
% гласуваха за рационалния политически проект на Иван Костов.
Истината е, че днес България е пред членство в ЕС и НАТО,
благодарение на този проект. Без него СДС спихна като остарял
балон, а държавата започна видимо да се разпада под съпровода на
безмислените брътвежи на Кобурга.
Грозно беше от страна на Надежда Михайлова да си измива ръцете с
този човек, към когото през последните години бяха изсипани
нечовешка агресия и демонична злоба.
Грозно беше и да употребява СДС заради едното си себелюбие и
страха си от Филчев.
От тук нататък пред нея няма кой
знае какви перспективи.
Ще бъде жалко, ако краят на
политическата й кариера бележи краят и на СДС. Партията, която
промени България, но не намери сили да промени себе си. |
