|
От Граждански комитет "14 декември"
призоваха СДС да радикализира политическото си поведение, като
поиска вот на недоверие за цялостната политика на правителството,
след което сините депутати да напуснат парламента и да отидат при
своите избиратели, като работят за свикването на избори за Велико
Народно събрание.
В декларация на движението се казва,
че има опасност СДС да бъде пометено от разгневените граждани
заедно с всички останали политически партии. Изявленията на Едвин
Сугарев и проф.Михаил Константинов предизвикаха иронични коментари
в пресата.
Не бих се присъединил към тази
ирония, защото мисля, че
Едвин искрено изповядва чувството си
за морал в политиката,
а и не веднъж се е оказвал прав в
своите граждански акции. Ще си позволя обаче да се включа в
дискусията, която той предизвиква с известен скептицизъм относно
призивите за "революционни действия" от страна на СДС или на
"гражданите" (каквото и да означава тази дума в България). Вярно
е, че сините на два пъти дойдоха на власт след протести, но също
така е вярно, че тези протести бяха в резултат на икономическата
разруха, до която социалистите системно довеждат страната след
свое управление. Искам да кажа, че моралните подбуди или жаждата
за справедливост винаги са били от второстепенно значение за
българите. Пък и "революциите" винаги довеждаха СДС неподготвен
във властта. Успехите в последното управление на сините не биха
били възможни без премиерството на Иван Костов. При всичките
спорни страни на неговия политически образ би било несправедливо
да си затворим очите за нещата, които този политик направи за
България. Но това е друг разговор.
Днес е уместен въпросът - ако СДС е
в криза (самият Едвин Сугарев казва това)
как може да предизвиква избори, и то
за ВНС.
И защо трябва непременно СДС да идва
на власт, след като вече една година не може да въведе елементарен
ред в собствените си редици?! За последното носи частична
отговорност и Едвин, който беше в ръководството на партията. С
какво политическо качество Надежда Михайлова е по-различна от
Сергей Станишев? И с какво и двамата са по-добри от царя? Как да
очакваме тя да излезе на протести (облечена в "Max Mara") за нова
конституция, след като пи шампанско с управляващите за промени в
сегашната конституция?! Искам да кажа, че е наивно да се очаква от
сегашния СДС да възпроизвежда радикални политически действия. На
фона на състоянието на партията те биха изглеждали нелепо. Както
биха изглеждали нелепо и всякакви "граждански" протести. Голяма
грешка е популисткото разделяне на народ и управляващи, както и
неизменното вменяване на вина на първите и автоматичното
оневиняване на вторите. Българските политици се държат така, както
биха се държали 90% от българите, ако бяха на тяхно място. Ако
трябва срещу нещо да се организира граждански протест, е редно
това да бъде "българщината" в байганьовския смисъл на думата.
Дори по някакъв начин да се стигне
до масови протести ще бъде трудно да повярваме в тяхната искреност
и чистота, защото 2 години безпроблемно понасяхме какво ли не от
това управление.
Скептицизмът по отношение на
политическото е свързан със
скептицизма по отношение на
българското
Това разбира се не означава, че
трябва да се преустановят всякакви опити за сериозна гражданска
активност, но тъкмо защото всичко е толкова дискредитирано, не
бива тези опити да се правят необмислено и импулсивно. Нужен е
по-голям усет пък и по-голяма деликатност в посланията. Също така
е редно да се запитаме къде са гражданите? Ами само преди седмица
видях един уважаван диригент на класическа музика и цялата
софийска филхармония да свирят чалга, при това лошо, само защото
простакът на когото акомпанираха е най-популярният човек в
държавата и защото плаща добре.
Дават ли си сметка от "14 декември"
колко дълбоко е деформирано българското общество и откъде у тях
тази наивна представа, че конституцията е майката на всичките
български неудачи?
Разбира се, че дебатът за промени в
основния закон или приемането на изцяло нов е важен, но
това не е магическото лекарство,
което ще ни изправи Българските
пътища са осеяни с надгробни плочи и кръстове (точно като след
война), въпреки че имаме чуден правилник за движение, в който пише
да се спира на червено, да се спазват ограниченията и да не се
кара в насрещното движение. Искам да кажа, че борбата за
гражданското общество (ако вече не е загубена окончателно) ще бъде
дълга, изтощителна и трудна.
Революциите не могат да помогнат.
Пък и ще бъде справедливо чашата с царя да бъде изпита до дъно.
Все пак всички днешни безобразия станаха възможни заради
"мъдростта на българския народ". Поне така говореха социолозите и
политиците в изборната нощ преди 2 години. И тъй като сред тази
изобилна мъдрост гражданите се оказаха в голямо малцинство, ще е
по-реално да помислят за по-скромно, но истинско политическо
представителство без излишна патетика и революционни призиви.
|
