|
|
Пътуването
на Садам до войната
Вероника Бикова,
Още.инфо
Садам Хюсеин
получава цялата власт в Ирак в резултат на преврат през 1979.
Той решава да утвърди
позициите си в страната с икономически лостове. Затова се заема с
програма за модернизация на индустрията, финансирана от държавата.
Четирикратното повишаване на цената на петрола през 1973
(когато
арабските държави налагат петролно ембарго на Запада след войната
в Ливан – бел. ред.
)
осигуряват финансово изпълнението на държавните програми,
инициирани от Садам Хюсеин. За пръв път в модерната иракска
история едно правителство успява да превърне разпокъсаната от
много етнически групи държава в общност. Това подтиква Садам да си
постави и амбиции, свързана с външната политика – да изведе своята
страна начело на арабския свят
Иракският
президент обаче не цели нито създаването на благоденстваща
държава, в която арабските граждани да се чувстват значими и
необходими, нито пък го е грижа за превръщането в реалност на
“арабската мечта”. Единственото му желание, което той систематично
преследва още от младежките си години, е да управлява всички араби
от Близкия Изток. Въпреки привидния успех в началото на 80-те
години, съвсем скоро Садам довежда страната си до катастрофа по
време на кръвопролитната война с Иран, продължила 8 години. Целта
на е да се поеме контрол върху нефтените ресурси на Персийския
залив.
Решението на Садам да нападне Иран е продиктувано от погрешна
лична преценка, основана на амбицията и чувството на уязвимост.
Войната променя хода на иракската история. Тя изостря конфликтите
в страната и омаломощава икономиката. Целият иракски природен и
финансов се насочва към производство и закупуване на оръжие.
Общият брой на загиналите през войната надвишава 1 милион души.
Ирак излиза от нея обременен с дългове от над 60 милиарда долара.
Окупацията
на Кувейт. Потушаването на кюрдското въстание
След провала
си в Иран, през август 1991 Садам нахлува в Кувейт и заплашва с
по-нататъшна агресия Саудитска Арабия и други държави. Седемте
месеца на окупация показват на международната общественост
жестокия характер на иракския режим много по-ясно, отколкото не
много популярните доклади на ООН за геноцида над кюрдското
население. Един от кувейтците, който остава в страната си, за да
се съпротивлява на окупаторите, характеризира иракските сили за
сигурност като “машина за убийства”. Над 1.5 милиона души
(приблизително
1/3 от днешното население на Кувейт)
са принудително изселени. Когато се връщат след войната с
коалиционните сили, те заварват страната си разграбена и
опожарена. Не са пощадени училища, библиотеки, болници и музеи.
Отношението
на иракските власти към кюрдското малцинство
е много
показателен пример как режимът на Садам третира своите граждани
през цялото си управление. След неуспешната кувейтска авантюра
преследването на кюрдите прераства в мащабна кампания за
изтребване на огромен брой хора. Планирана е на най-високо
правителствено равнище и систематично се осъществява от държавните
институции.
След
победата на коалиционните сили през 1991 въоръжените сили на Садам
потушават с изключителна жестокост въстанието на кюрдския север и
на шиитския юг. Цели села са изтрити от лицето на земята. Това
продължава в течение на цялото последвало десетилетие. В периода
между септември 1998 и края на 1999 например, иракските въоръжени
сили унищожават южните села Албу Айш и Ар Румайтах, като главният
удар е понесен от населени жилища и търговски предприятия, а не от
правителствени сгради.
Днешен Ирак
Днешен Ирак
може да се характеризира като частно “предприятие” на Садам Хюсеин
и неговото семейство. Президентът в същото време е
министър-председател, председател на Революционния команден съвет
и генерален секретар на Регионалното командване на партията БААС.
Главата на фамилията притежава огромна власт. На “референдума”
през октомври 1995 правителството на Садам получи 99.96% от
гласовете. В този референдум няма нито тайно гласуване, нито
опозиционни кандидати и много достоверни доклади недвусмислено
посочват страха на гласуващите. Съдът не е независим и президентът
има право да промени всяко негово решение.
Корупцията
не само е характерен белег на цялата държавна система за
управление, а на практика изцяло служи за лично облагодетелстване
на Садам, семейството му и най-близките привърженици на режима.
Огромна част от богатството на Садам е придобита в резултат на
сложни схеми на контрабанда на нефт извън програмата на ООН “Нефт
срещу храни”, облагане на продажбите на нефт със скрити
допълнителни данъци и др. Според последния доклад за всеобхватно
изследване на тези незаконни доходи, публикуван през септември
2002 от Коалицията за международно правосъдие, през периода след
1997 Ирак всяка година по законен начин е придобивал по 6 милиарда
долара в рамките на програмата на ООН “Нефт срещу храна” и още по
2 милиарда долара от контрабанда, подкупи и други незаконни
източници. Прогнозите на авторите на изследването са, че през 2002
последната сума ще нарасне с още 500 милиона. Тези незаконни
доходи не влизат в национално обръщение и не носят ползи за
иракския народ. Те се използват изцяло за оръжия, за укрепване на
репресивния апарат на Садам и за осигуряване на личния разкош за
малцина избраници.
Нещо повече,
режимът саботира програмата “Нефт срещу храни”. Багдад
нееднократно произволно е прекъсвал доставки на нефт в полза на
своите политически цели. Така ограничава драстично възможността за
удовлетворяване на елементарните хуманитарни потребности на
иракските граждани. Освен това взима незаконни допълнителни данъци
от всеки продаван от него в рамките на програмата барел нефт. Има
факти, които доказват, че той е “приватизирал” грамадни природни
ресурси на Ирак и ги използва за свое собствено забогатяване, за
финансиране на своя терор и за придобиване на незаконно оръжие.
Личното
състояние на Садам Хюсеин възлиза на 6 милиарда долара. След края
на войната в Персийския залив по негово нареждане в Ирак започва
активно строителство на дворци. Броят им надхвърли 40, в някои от
които, според свидетелства на посетители, има позлатена техника,
мраморни зали и дори водопади и езера със сложна конструкция.
Пропагандната машина на Багдад има цинизма да твърди , че някои от
тези комплекси са предназначени за развлечения на иракския народ.
По данни, предоставени от опозиционни източници в Ирак, един от
архитектите на тези дворци в родния град на Садам, Тикрит, е бил
убит, само защото е посмял да разкаже на свои приятели за техния
разкош.
Оръжия за масово поразяване (ОМП)
През 1982 Израел бомбардира доставения от Франция ядрен реактор
тип Озирак след като Ирак разкри, че бил предназначен за
разработка на ядрено оръжие срещу Израел. Опитите
продължават с разработката на центрофуги и сепаратори за
обогатяване на ядрено гориво и след това с разработка на модел за
бомба, чийто модел е известен от началото на 1990-те години и е
усъвършенстван през 1995.
Ирак започва да произвежда химическо оръжие през 70-те
години и го използва във войната срещу Иран и по-късно срещу
кюрдското население през 80-те и 90-те години. Запасите от
химическо оръжие включват
сълзотворен газ
CS
и горчичен газ, нервнопаралитични газове – зарин, табун,
VX
газ и възлизат до началото на инспекциите на общо
3,859 тона и 200
хил. боеприпаса за химическо оръжие.
Разработката на
биологическо оръжие продължава от 1973 поне до 1991 и
включва афлатоксин (предизвикващ рак на черния дроб), ботулинов
токсин, микотоксини, рицин, агенти на антракс, газова гангрена,
холера, вариола и др.
През 1991 ООН създава Специалната комисия (УНСКОМ) със задача да
унищожи химическото и биологическото оръжие в Ирак. Тя напусна
Ирак през декември 1998. Независимо, че успя да унищожи голяма
част от иракските ОМП все още има сериозни опасения, че Ирак
продължава да търси начини да го произвежда.
През 80-те
години във войната срещу Иран един от основните фактори са
ракетите, включително с химически и биологически бойни
глави. Получава оперативно-тактически ракети тип Скъд от бившия
СССР, опитва се да увеличи броя им и разработва ракетно гориво с
помощта на Франция, Китай, Аржентина и Египет.
Още в първите месеци на Ирано-иракската война през ноември 1980
има несъмнени доказателства за употреба на химическо оръжие от
Ирак. Три години по-късно иранският външен министър съобщава по
време на конференцията за разоръжаване в Женева, че разполага с
поне 49 примера за използване от страна на Ирак на химическо
оръжие, което документирано е умъртвило 109 души и ранило още
стотици. Факт е например, че около пет хиляди кюрди в с. Халабча в
Северен Ирак са убити с газ от иракската армия.
Екологически
престъпления
През
февруари 1991 в крайния стадий на войната в Персийския залив
иракските въоръжени сили запалват над 1100 нефтени находища в
Кувейт, като по този начин извършват един от най-мащабните актове
на умишлено унищожаване на икономиката и околната среда в
историята на човечеството. Това не са действия на безчинстващи или
недисциплинирани войници, а добре планирана операция, при която в
устията на находищата се слага взривно вещество, всички взривни
заряди се включват към централния детонаторен блок и се затрупват
с чували пясък, за да бъде насочена силата към вътрешността на
кладенците за увеличаване на разрушителния ефект.
Садам не се
ограничава с това, а заповядва да бъдат отворени крановете на
тръбопроводите, в резултат на което във водите на Персийския залив
са били изхвърлени 4 до 11 милиона барела нефт, което е
най-голямото изтичане на нефт в море от всички регистрирани до
този момент. На повърхността на морето се образува нефтено петно с
дължина 40 км и широчина 12 км. Нефтът покри над 1300 километра от
бреговата ивица на Кувейт и Саудитска Арабия и стана причина за
унищожаването на над 30 хиляди морски птици. Все още не са изучени
цялостно щетите, причинени на екологията в региона.
По време на
нападението на шиитските общини в Южен Ирак властите предприемат
стратегията на изсушаване на блата и насилствено преселване на
местните жители. В продължение на хиляди години тези блата с площ
5200 кв. км. са задоволявали всички жизнени потребности на десетки
хиляди т.нар. “блатни араби”. По време на Ирано-иракската война
въоръжените сили на Ирак построяват пътища над блатата, за да
улеснят пренасянето на бронирана техника и боеприпаси през южната
погранична зона. Към края на 80-те години това строителство доведе
до пресушаването на една трета от блатата на изток. След
въстанието на шиитите през 1991 се извършва кампания за дрениране
и изсушаване на целия този регион. През 1993 блатата са обитавани
от близо 200-250 хиляди жители. Днес почти всички те са преселени.
Оцелели са само 10 хиляди “блатни араби”, но и те са подложени на
систематично унищожение, атаки с булдозери и артилерийски
обстрели. Хиляди други, включително жени и деца, са тайно са убити
от иракските въоръжени сили. Така Садам Хюсеин унищожава още една
част от уникалната култура на Ирак.
Тероризмът
Има
недвусмислени доказателства, че Ирак и сега е държава-спонсор на
тероризма, като продължава дългогодишната си политика на обучение
и политическа поддръжка на терористични организации.
“Самоубийството чрез няколко изстрела” в Багдад на един от
най-известните терористи на света, Абу Нидала, е само едно от
известните доказателства за това. Ирак е единствената държава,
която не е осъдила терористичните атаки от 11 септември 2001
година. Напротив, иракският режим публично е отпразнувал това
убийство на над 3000 души. Освен това именно иракският режим е
организирал опит за убийството на бившият президент на Америка
Джордж Буш-старши и на емира на Кувейт по време на една от
визитите на Буш в Персийския залив.
В Ирак се
работи по мащабни програми за подготовка на терористи, като
техният център се намира на юг от Багдад, в район, наречен Салман
Пак. В поредица от интервюта по програма “Линията на фронта”
няколко бивши иракски военни разказват, че Салман Пак е строго
секретна база за подготовка на терористи, не само иракчани, но и
араби от друг произход. По данни от Саба Ходада, служил в
иракската армия в периода 1982-1992, подготовката включва
отработване на начините за отвличане на самолети, влакове,
автобуси заедно с намиращите се в тях хора, поставяне на бомби в
градовете и убийства. Бъдещите терористи също така са обучавани
как да се готвят към операциите със самоубийство. Например, учат
ги как да се увият с взривно вещество и да се самовзривят на
оживено място. По думите на Ходада, неиракчаните са подготвяни
отделно от иракчаните. Има дори строга заповед иракчани да не
общуват с останалите обучавани чужденци. Специалната подготовка за
отработване на навици за отвличане на хора и транспортни средства
се провежда от иракските разузнавателни служби. В някои от
случаите малки групи дори минават през доста специализирано
обучение – например изучават английски език, фарси или иврит в
рамките на своята подготовка. Ходада също така потвърди
многобройните съобщения в пресата, че на тренировъчната база е бил
в наличност “Боинг – 707”, който се е използвал за усвояване на
начините за похищение на авиолайнера – от тайното внасяне на
оръжие на борда до методите за натиск върху екипажа и сплашване на
пътниците.
След
терористичните атаки на 11 септември 2001 от американското
разузнаване са получени данни, че избягалите в Афганистан
терористи от Ал Кайда по онова време са се намирали в Ирак.
Например на север в Ирак фундаменталистката група Ансар ал-ислям,
поддържаща връзки с “Ал-Кайда”, взима под контрола си редица села
и започва атаки срещу местните власти.
Как се
стигна до войната
Дебатите в
ООН по иракската криза, в резултат на които е приета резолюция
1441, се провеждат на фона на дългогодишните опити на Садам Хюсеин
да укрие факти, да лъже и да прави всичко възможно, за да избегне
цялостното изпълнение на над 16 резолюции на ООН, които е бил
задължен да спазва. Изискванията на ООН могат да бъдат обобщени
така: извеждане на окупационните войски от Кувейт, разрешаване на
международните инспектори да контролират унищожаването на оръжията
за масово унищожение, прекратяване на поддържането на тероризма и
предотвратяване на дейността на терористични организации в
страната, предоставяне на отчет за изчезналите кувейтци и други
чужденци по време на войната в Залива, прекратяване на репресиите
срещу иракския народ. С
Садам Хюсеин
не изпълни нито едно от тези изисквания. Нещо повече, неговият
режим не просто пасивно не им се подчинява, а оказва активна
съпротива. През октомври 1998 режимът престава да се преструва да
имитира сътрудничество с инспекторите на ООН и ги принуждава да
напуснат страната. В отговор на това през декември 1998 САЩ и
Великобритания започват авиационни рейдове, известни като
операцията "Пустинна лисица", като нанасят удари на обекти, в
които се предполага, че се съхранява химическо и биологическо
оръжие.
След неколкократни предупреждения към правителството на Садам и
резолюция 1441, САЩ и съюзниците от коалицията обявяват война на
режима на Садам, като наричат операцията си “Свобода за Ирак”.
Нейните юридически основания обяснява британският
главен прокурор лорд Голдсмит. Според него, те се съдържат в
комбинирания ефект от резолюциите 678, 687 и 1441. Тези документи
позволяват употребата на сила с цел възстановяването на
международния мир и сигурност.
Резолюция 678
позволява употребата на сила срещу Ирак с цел изтеглянето му от
Кувейт и възстановяването на мира. Резолюция 687, която установява
условията за прекратяване на огъня след операция “Пустинна буря”,
Съветът за сигурност налага продължителни задължения на Ирак да
унищожи оръжията си за масово унищожение. Резолюция 687
преустановява, но не прекратява пълномощията за използване на сила
по резолюция 678. Неспазването на резолюция 687 възстановява
пълномощията за използване на сила по резолюция 678. В резолюция
1441 Съветът за сигурност определя, че Ирак е нарушил и продължава
да нарушава резолюция 687, защото не се е съобразил цялостно със
задълженията си да се разоръжи, наложени от тази резолюция.
Съветът за сигурност в резолюция 1441 дава на Ирак "последна
възможност да се съобрази със задълженията си по разоръжаване" и
го предупреждава за "сериозни последствия", ако не го направи.
Съветът за сигурност решава също в резолюция 1441 , че ако Ирак по
което и да е време престане да се съобразява със задълженията си
по резолюция 1441, това ще бъде още едно нарушение.
Ясно е, че Ирак
не се е съобразил, и следователно, продължава да извършва сериозно
нарушение. Тогава пълномощията за използване на сила по резолюция
678 са възобновени и следователно продължават до днес. Ако се е
имало предвид, че ще се изисква допълнително решение на Съвета за
сигурност за санкциониране употребата на сила, резолюция 1441 би
споменала изрично това, а тя не го прави. |
