27-11-2003

27 ноември 2003

Катастрофични сериали

взаимно отстрелване, ако се запази темпото на прочистване по две-три жертви седмично. Ако се доверим на сметките на главния секретар Бойко

Борисов, имаме в наличност около 5000 бандити. Повечето от тях са картотекирани, снимани, прошнуровани и прономеровани в полицията. Нейната работа ще е само да отмята отпадналите от борбата за преразпределение на “бизнеса”, а Петканов да актуализира числата, показващи значителен ръст в намаляването на престъпността. Важна е тенденцията, както ни увериха по време на дебата, където всяко второ изказване започваше или завършваше с изречението: “А и в края на краищата никоя държава не се е справила абсолютно с престъпността.” Успокоителни думи! Но и никоя държава от онези не е чакала проблемът да се разпространи като епидемия.

СИК и ВИС с променлива интензивност се гърмят вече десетина години. На мястото на падналите в битката идват нови герои от подрастващия контингент, тъй че хич да не се надяваме това да свърши някога. Числото на бандитите е константна величина. Онова, което се променя, е социализирането на поколението, израснало в патакламата, наричана демократичен преход. При липса на усещане за перспектива започва масова лумпенизация и деградация на населението. Хормоналната стихия на пубера го придвижва по най-малкото обществено съпротивление. А българското общество се е сурнало по нанадолнището – бедно, озлобено и съсипано от простотии.

някакъв си клуб, всеки си е свободен да се кефи, както си иска.

На местна почва освен почитатели Чикатило си има и последователи – пак в Ростов на Дон тази година е заловен нов сериен убиец, на когото се приписва отнемането на 25 човешки живота, няма и половината от рекорда на знаменития му съгражданин.

Феновете на Чикатило обаче се канят да му спретнат и на него фен-клуб, стига съдът да докаже, че изродът не си приписва чужди заслуги и сам е свършил цялата работа. Вярно, серийните убийци не са дело на посткомунизма, нито на последните петилетки. Ама я си представете британски фен-клуб на Джак Изкормвача. Или продължил десетина години сериал между известни групировки, тероризиращи не някакво гето, а цяла държава. И на този фон ведрите лица на министри от трибуната на парламента или на яхта в Монако по къси гащи да играят карти в компанията на обявен официално за мафиот. Нито една политическа сила не изглежда загрижена от ситуацията, нито една не изглежда да се чуства длъжна да изпълни някакъв ритуален танц за търсене на отговорност от основния отговорник - премиера. Поне заради думите му, че престъпността засяга единствено престъпниците. Тази показна престъпност, в която без съмнение участват и представители във властта, заплашва бъдещето на нацията, защото даде модела за успех, личната доктрина на поколението, формирано през тези 13 години.

Никакви доклади, папки, преписки, питания, реплики и дуплики няма да спасят зацапания пейзаж. За сведение, още през 1923 в СССР се създава комисия за борба със самогона и хазартните игри. Лениновите комисари успяват да ликвидират милиони инакомислещи, но така и не се справят с изброените пороци, защото добре припечелват от тази работа. На някой аналогията със сегашните времена в България може да се стори пресилена? Сигурно ще почне да убеждава, че това е световен проблем и властта иска, ама не може да подобри средата. Може и да е световен проблемът в един план, обаче само донякъде. Билбордовете и скъпите масови реклами, които най-точно илюстрират кой командва парада, не са световен проблем. На един от билбордовете ухилен православен отец с шише ракия хвали превъзходствата на марката. По едно национално радио вече май втора година върви рекламен клип, в който поп пее молитва за “изкушението “Булгартабак”. Някой беше казал, че когато човек не вярва нито в отвъдното, нито в сегашното, не чакай от него добро.

ООН се кани да събере 25 млн. долара, минимума от сумата, необходима за спасяването на четири вида човекоподобни маймуни, заплашени от изчезване.

Нека ги спаси, защото на един етап може и да потрябват.

Още еволюции>>