|
Стояна Георгиева е завършила
специалностите философия и културология в СУ “Св. Климент
Охридски”. Работила е като журналист в “Демокрация”, Радио
“Свободна Европа”. От 1997 до 2000 бе директор на пресслужбата на
кабинета на Иван Костов. В момента е главен редактор на
електронното издание “Медиапул”.
Победа или загуба е представянето на
СДС на тези избори?
- Факт е, че СДС остава втора
политическа сила в страната и първа в дясното пространство. За
представянето на една партия обаче трябва да се съди и по това
какви възможности е имала, след като е известно, че политическите
сили в опозиция по принцип са в по-благоприятна възможност,
особено на фона на провалите и гафовете на управляващите от НДСВ и
ДПС през последните две години. СДС не успя да покаже идеи, не
успя да убеди бившите сини симпатизанти, гласувалите за царската
формация, че е в състояние да предложи алтернатива на тяхното
управление. Много трудно може да се говори за победа на СДС на
тези избори. На практика партията остана в параметрите на онова,
което спечели през 2001, тоест не успя да разшири своето влияние.
Така че СДС пропусна възможността да натрупа популярност и да
привлече по-голямо доверие.
Едно от основанията на Надежда
Михайлова да не подаде оставка след резултатите от изборите бе, че
фактически е разширила базата на СДС, което тя отчете като изборен
успех, начало на дясно обединение?
-
СДС не е разширил базата си. Ако някой можа
да се похвали с такова нещо, това е лидерът на Съюза на свободните
демократи Стефан Софиянски. На практика това е политическата сила,
която изгря на тези избори и ако СДС не успее в кратки срокове да
извърши някакви радикални промени по посока на политическа
платформа, идеология, кадрово разместване и обновление,
девалвацията на партията ще продължи. Оставка на Надежда
Михайлова би била най-нормалното нещо след загубата на избори, а
това особено трябва да се отнася за лидер, който е загубил
директно. От това ще последват естествени стъпки – или ще се
избере нов лидер, или ще се назначи някакво временно ръководство.
Какво ще означава за СДС отказът на
ръководството да признае, че лидерът им персонално загуби битката
за София. Това ли ще е вододелът, от който ще се реши
по-нататъшната съдба на партията – разцепление или единство?
- Лидерският проблем в СДС, и
по-точно проблемът със сегашния лидер Надежда Михайлова
действително ще бъде важен белег за това доколко партията ще
съумее да го разреши и дали ще намери един разумен и верен изход
от кризата в партията. Това ще бъде първият тест за това дали СДС
ще оцелее при новите условия. При всички положения ситуацията е
абсурдна – лидерът, който персонално е загубил изборите в един
символичен център, какъвто е София, да запази позициите си.
Възможно е да се стигне дори до разцепление, но разцеплението не
би трябвало да е на базата на това – за или против Надежда
Михайлова. По-добре е да се говори за политиката, която трябва да
следва партията. Разбирам, че ще е много трудно, защото самата
Надежда Михайлова нееднократно е повтаряла, че тя олицетворява
политика на отваряне. Но е факт също така, че през последните две
години СДС няма политика, СДС няма физиономия, и при това
обезличаване на партията се създават и условията за забежки на
електората, особено от периферията, към други политически сили.
Думите на Надежда Михайлова след
балотажа бяха, че политиката на отваряне се е доказала като
успешна. Може ли да се калкулира наистина като успех подобно
механично обединение?
- Интересно какво наричат политика
на отваряне? През последните две години СДС категорично не водеше
политика на отваряне. Защото ако това бе вярно, щеше да успее като
втора политическа сила в парламента да прокара някакви свои идеи,
да ги наложи на управляващите - чрез преговори, или по някакъв
друг начин, в това няма нищо лошо. Напротив, свидетели сме как
през тези години СДС се обединяваше в единни вотове с БСП, как
през цялото време публично играеше на непримирима опозиция,
включително и по проблеми, които самият СДС като управляваща сила
е защитавал. Да припомня само за дебата по затварянето на трети и
четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Не е имало никакво отваряне, не е
имало никакъв дебат за това какво трябва да е отварянето, с каква
цел и какво би донесло на СДС. Това, че в изборната нощ след
загубата си в София Надежда Михайлова се хвърли в обятията на
Любен Дилов-син и на една коалиция, представляваща интересите на
Антоан Николов, по никакъв начин не означава отваряне. Това е
затваряне. Просто Надежда Михайлова и ръководството на СДС се
върнаха там, откъдето бяха тръгнали. А те тръгнаха и с Антоан
Николов, и с неговата финансова подкрепа с идеята, че ще
протежират точно тези икономически интереси, които олицетворяваше
Антоан Николов, смятан за един от най-големите клиентелисти в
столичната община през последните години. Така че това не може да
се нарече отваряне. Фактът, че СДС подкрепи Стефан Софиянски за
втория тур в София, призовавайки да не се гласува за БСП, все още
не означава никакво отваряне. Това беше наистина една нормална
реакция по условие, просто наистина нямаше друга алтернатива освен
да призове своите избиратели да гласуват против риска
политическата сила, смятана за основен опонент на СДС, да овладее
столицата. Но това също не е отваряне. Това са някакви мантри,
някакви приказки, абсолютно изпразнени от каквото и да е
съдържание. Тези клиширани словосъчетания, използвани по
пресконференции, са само опит да се замести липсата на реални идеи
какво прави СДС оттук нататък.
Лидерски ли е проблемът на СДС за
отварянето на партията към гражданите?
- Определено един лидер има решаваща
роля за поведението на партията. От друга страна, не бива да
забравяме, че лидерът е една функция от партията. Така че при
всички критики, които могат да бъдат отправени към Надежда
Михайлова като лидер, не бива да се забравя също, че тя е заложник
на настоящото безсилие в СДС. Но това пък не бива да снема всички
претенции към нейното лидерство. Като се започне от въпроса какъв
екип си избра, защо дясната ръка на този екип бе Петър Стоянович и
лидерът на младежкото СДС Мирослав Боршош, които при първата
възникнала криза набързо се измъкнаха от СДС и отидоха при Антоан
Николов и коалицията на Любен Дилов-син. Какво действително е
направено в СДС през последните две години като някаква реформа в
партията? Членовете на НИС и самата Надежда Михайлова сигурно
могат да изтъкнат много неща като активност, като дейност и като
мероприятия. Но важното е накрая да се види какво се появява на
витрината. А на витрината не се появява нищо, освен едно
безхарактерно лице на една политическа сила, за която хората на
последните избори гласуваха повече по инерция, най-вече заради
спомените си за това какво е бил СДС и за да дадат някаква
подкрепа за тази кауза. Но смятам, че това повече не може да се
случи.
Две от посланишята на Надежда преди
изборите бяха, че обединението вдясно не може да мине през загуба
на СДС и през сделка. Виждаме, че и двете условия са налице,
въпреки обратните твърдения на лидера. Означава ли това, че СДС
вече не доминира в дясното пространство и възможно ли е друг да
стане носител на десния проект на България?
- Все още е рано да се каже дали
това е възможно, ако СДС се разцепи, или пък каква формация ще е
той след тези избори. След като се видя, че сред сините избиратели
няма антагонизъм към партията на Стефан Софиянски, която се
представя някак си като по-симпатична, би могла да привлече една
част от неговите привърженици, но в никакъв случай твърдото ядро
на СДС, което все още по всякакъв начин се съпротивлява срещу
неясни и безпринципни коалиции. Така че в тази ситуация е много
трудно да се прогнозира дали СДС може да бъде заместен от нещо
друго. Факт е, че политическото представителството на десните хора
е в криза, тези, които по някакъв начин са привърженици на
свободната инициатива, на отварянето на страната, на
по-радикалните пазарни реформи. Тези хора може би по някакъв
начин, рано или късно, ще съумеят да постигнат някакво адекватно
представителство на своя политически интерес. Факт е, че на този
етап СДС не представлява интересите на голяма група от
избирателите, включително и на своите собствени.
Според лидера на ДПС Ахмед Доган
центърът е станал най-значимият политическия фактор след местните
избори. Тези думи очевидно се нуждаят от тълкуване, ако започнем
от липсата на дефиниция на понятието “център”, както на най-често
употребяваните понятия “ляво” и “дясно”, за да се разбере оттук
насетне по-точно централната роля на ДПС, която му отрежда Доган?
- Да започнем оттам, че понятията
“ляво”, “дясно” и “център” все още не са ясно дефинирани, особено
ако видим, че чужди наблюдатели титулуват като десни и СДС, и ССД,
и НДСВ, докато в лявото пространство те виждат единствено
левицата. Под център г-н Доган вероятно разбира самото ДПС. Какво
ще става в държавата, все повече зависи от Ахмед Доган, каквото и
да означава “център”. На тези избори НДСВ категорично загуби,
докато ДПС запази позициите си и дори малко ги надскочи, но не
защото е много силно, а защото се утвърди като етническа партия и
разчита на този етнически електорат. Това се обяснява и с факта,
че ДПС е във властта, иначе то си остава една ретроградна партия,
чиято сила произтича от слабостта на останалите партии.
Има ли някакво връщане като
политически нагласи към зората на демокрацията, като се има
предвид, че у нас все още делбата ляво-дясно на тези избори мина
по линията комунизъм-антикомунизъм. Няма ли все още условия за
преформулиране на политическото дясно не като принос в битката
срещу комунизма, а като носител на модерен проект?
- Да, действително тази формула е
доста странна, тя е доста демодирана и не смятам, че още дълго
може да бъде експлоатирана. Действително, когато хората чуят как
някой десен политик им обяснява колко е лошо нереформираната БСП
да идва на власт, те казват, че си го знаят. Проблемът е не какво
отрицават десните партии, а какво са, какво позитивно ни предлагат
като съдържание, като платформа.
Ситуацията след изборите актуализира
или отлага идеята за предсрочни избори?
-
СДС е заявил, че в този парламент са опозиция, а на едно заседание
на НС обявиха и курс към предсрочни избори. Но тези избори сега не
са актуален проблем, защото ситуацията не е еднозначна, нито може
да се твърди, че СДС е готов за предсрочен парламентарен вот. В
СДС дори са по-объркани, отколкото бяха през 2001. Да не говорим
за тази амалгама от механично обединени някакви десни политически
сили, само и само да не спечели БСП. Не смятам, че предсрочните
парламентарни избори са на дневен ред. Ако, разбира се,
междувременно не стане някакъв трус в управлението или разцепление
в НДСВ. |
