|
Кой е големият
победител от изборите? Самото задаване на този въпрос подсказва,
че има проблем с комуникацията. Има голям проблем между това,
което се вижда и чува, и онова, което твърдят главните медиатори
на републиката. Не е ли елементарно да се погледнат резултатите,
да се сравнят, да се турят до негласувалите и да се представи една
класация, както става по време на спортни състезания, ще запита
някой здравомислещ. Да, ще отвърне специалистът, прекалено е
елементарно. Сега аз ще ти обясня нещата, защото ти си твърде
елементарен, за да го схванеш.
Никой обаче не
ще да обясни как така този елементарен субект гласоподавателят с
елементарната си логика бива допускан до урните. И още
по-любопитното е как така резултатът от вота, формиран по един
елементарен начин от елементарни хора, при това облечени доста зле
и гласуващи в прости картонени урни, дава едно зашеметително,
сложно и многопластово нещо, наричано глас Божи и достойно само за
перото на класик.
Фактът:
Надежда
Михайлова според волята на простия избирател се класира на първия
тур за кмет на София в трета позиция, при това ни най-малко да
застраши второто място на Стоян Александров.
Тълкуването:
Надежда
Михайлова според главния редактор на “Труд” Тошо Тошев е
абсолютният морален победител на тези избори.
Тълкуване на
тълкуването:
Тук вероятно се
има предвид, че лидерът на СДС е знаел изнапред за тази загуба и е
принесъл себе си в жертва, за да спаси СДС, синята кауза и да
опази моралната чистота на партията от нечестиви попълзновения.
Съмнения:
Ако Надежда
Михайлова наистина е искала да се жертва, то защо няколко седмици
емисари издирваха друга жертва след оттеглянето на Пламен
Орешарски, но така и не успяха да кандардисат никого?
Защо Орешарски
бе отстранен за “нерегламентирана” среща с Васил Божков-Черепа по
идея на Антоан Николов, Стоянович и Боршош, а самата Надежда
самодейно се коалира с формацията на Любен Дилов-син под
диктовката на същите архитекти Стоянович и Боршош?
Защо
гласоподавателят не оцени моралния подвиг на Надежда и я постави
на трето място?
Защо Надежда
няма намерение да си подаде оставката след провал в един
мажоритарен и един пропорционален вот?
Защо, в края на
краищата, изобщо не забранят гласуването, след като волята на
избирателя се отсвирва с такова величайшо пренебрежение?
Двуполюсният
модел е неразрушим. От едната страна е политическата олигархия, от
другата – населението. Балансьор са медиите
Какво точно
избирахме на тези избори?
Ако се проследи
кампанията на кандидатите в медиите, може да се стигне до
любопитния извод, че поне в София изборът на столичани не е бил за
градоначалник.
Според наш
източник някои членове на синьото ръководство са убедени, че
вестник “Седем” е предрешил вота в полза на Иван Костов. Не смеем
да се самооблащаваме чак в такова влияние, защото тиражът на
“Седем” засега силно отстъпва на “Труд” и “24 часа”, които
очевидно работеха за лидера на СДС Надежда Михайлова, а след
първия тур – за Стефан Софиянски. Оттук може да се направи и
скромният извод, че в борбите срещу влиянието на експремиера
заедно с тиражния вестник е участвал и кръгът около Надежда,
координиран от Боршош и Стоянович и обезпечаван от Антоан Николов
и Любомир Павлов. Отстраняването на Пламен Орешарски все повече
прилича на първи акт от сценарий, в който гласът народен няма роля
дори в миманса.
Магическата
формула “обединяване на дясното” бе лансирана особено мощно от
“Труд” и подкрепена от националните радиа и телевизии. Почти без
изключение.
Обединението на
дясното се представяше като единствената цел на избора за кмет.
Като нещо, чиято хубост се разбира от само себе си. Това бе
основното внушение на “Труд”. Покрай генералната линия вървеше и
една успоредна – Доган е велик политик, той успя да прецака
всички, включително и коалиционния си партньор, заработвайки си
точки за следващата сделка с БСП. Той надхитри ЦИКМИ, политици и
граждани, като си купи вота в районите със смесено население,
докаравайки граждани на Бурса, които си имат собствен кмет и
изобщо нехаят кой ще управлява българските селища. Вярно, законът
допуска хората с двойно гражданство да гласуват, но това не прави
по-приемлив начина, по който лидерът на ДПС подкарва етническите
избиратели като стадо до урните, а след това ги кара да отмятат
имената си в партийните списъци. Това медиите, забележете, дори с
балканско юнашки привкус, намират за много нормално.“Доган остава
в политиката”, даде оценката си и Венелина Гочева, главен редактор
на “24 часа” в разговор между ръководители на медии по “Нова
телевизия” в сряда, на който присъства и Евгений Станчев от
“Дума”. Единственият представител на дясна медиа бе шефката на
“Дневник” Галя Прокопиева. И тук се получи прелюбопитна ситуация,
възможна единствено в държава, където дясно и ляво са само евтин
театрален макиаж. Прокопиева просто бе принудена да се дръпне
малко назад, за да не я отнесе ураганът, завихрил се от мощната
защита на г-н Тошев на дясното обединение и лично на лидера на
СДС.
Масираното
набиване на канчето за дясното обединение не оставяше време за
размисъл що е това дясно, кои са принципите, по които може да
стане това обединение? “Ще намери ли сили СДС да се освободи от
Костов”, “Ще се обедини ли десницата”, бяха двете линии на
внушения в основните всекидневници, радиа, телевизии и кабеларки.
Затова всички въздъхнаха облекчено, когато след първия тур Надежда
Михайлова направи най-безпринципната коалиция с Любен Дилов-син и
току-що напусналите ОДС БЗНС-Народен съюз и ДП, наричана за
благозвучие рамково споразумение.
Радио НЕТ
направи анкета в неделя с въпроса “Знаете ли какво е балотаж?”
Гражданите се колебаеха между “бавно лечение”, “ядене, десерт” и
“нещо като да си плюеш на ръцете и да бачкаш”. Никак не е смешно
обаче. Никак не е смешно, когато учителят се присмива на
ученическите бисери, жалко е, когато развеселени репортерки се
забавляват с последиците от тоталното дезориентиране на публиката.
А какъв щеше да е резултатът, ако бе зададен въпросът “Какво е
дясно?” Спокойно може да се обзаложите, че отговорът нямаше да е
по-различен.
Със свой принос
бе и телевизия “Европа” по въпроса в кметската надпревара. Там
Петър Стоянов разсъждаваше на същата тема, старателно избягвайки
да говори по същество. Бившият премиер Филип Димитров пак там
намекна, че в края на краищата се е стигнало до онова, за което
той призова още след отстраняването на Орешарски – подкрепа за
Софиянски. Необходими ли бяха всички усилия СДС да вади свой
кандидат и да се стига до този резил, бе подтекстът на г-н
Димитров.
И все пак това
трябваше да се случи. Ако Надежда Михайлова не бе заложила
авторитета си, а бе призовала за подкрепа на Софиянски, със
сигурност следващият кмет щеше да се нарича Стоян Александров.
Подкрепата на Софиянски бе смес от съчувствие за провала на
Михайлова, носталгия и емоции от времето на първите митинги и
антикомунистически инстинкт. Предположението, че софиянци ще
упражнят наказателен вот и няма да гласуват за Софиянски, не се
оправда. Медиаторите много ловко експлоатираха чувството на
масовия столичанин, а и на българина в общност, че държавата се
срутва, че омразата между политиците взема връх.
Екатерина
Бончева попита Стефан Софиянски по РСЕ дали е преодоляна кризата
за обединение на дясното, той отвърна: “Обединяването около общи
принципи със СДС, БЗНС, ДП доказа, че тази криза е преодоляна.”
Той каза също така, че единственото нещо, от което се е страхувал
на изборите, е било опасението, че НДСВ ще издигне Бойко Борисов,
когото той много уважавал. Главният секретар на МВР бил
единственият му опасен конкурент, не лидерът на СДС. Но жълтите
очевидно не са искали да застрашат избора на Софиянски. Защото
вече е ясно, че той превзема СДС с участието на самия СДС и
столичани.
Ако трябва да
сме най-точни, двуполюсният модел е неразрушим! От едната страна
на единия полюс са избирателите, от другата – новият политически
модел с размити граници, без проект за просперитет на хората, без
морал и без граници. В центъра единственият балансьор си остават
масовите медии. |
