Дебатът за гражданското общество,
който се води в “Позиция”, ми се
струва особено важен, даже жизненоважен. Видя се, че сами трябва
да си оправим колата, а не да викаме Едвин Сугарев. Ако можем, да
му помогнем.
Изборите за местна власт са нещо особено важно, ако искаме да
тръгнем отнякъде към такова общество. Поради своята
централизация българското общество е почти мъртво в
периферията. Наличието на малки самоорганизирали се общности
много трудно могат да генерират практики, които да оказват
реален натиск върху властта. Социализмът на преразпределението
успя да мутира в нови форми и да направи от българите хора без
перспектива, със смачкано самочувствие и с визия от днес за
|
|
? |
Третият президент на
САЩ Томас Джеферсън (1801-1809) |
??? |
|
вчера.
Струва ми се особено важно не да се питаме какъв точно искаме да
бъде нашият кмет, а да искаме децентрализирана власт. Който
подкрепя тази идея, е нашият човек. Но той трябва да бъде още
представител на партията, която споделя такава идея, защото
въпросът може да се реши в парламента. Прав е Но още по-лошо е, че
към нея гравитират и елементи от други партии, включително и от
СДС. Това обяснява защо 13 години нямаше воля за такава
децентрализация, защо се пусна т. нар. работническо-мениджърска
приватизация и т. н. Трябва да бъдат издигнати политици, които
имат волята за промени, ясно ги формулират и посочат начина, по
който смятат да го направят.
Голям
късмет извадили американците с републиканеца Джеферсън. Преди
точно 203 години той бил избран за президент. Според някои
историци неговото избиране можело да се смята за втора американска
революция. Идеите му били простички – той вярвал в свободата, но
и в силата на американския народ. Имал три схващания, които смятал
да наложи в политиката на Щатите. Ето ги така, както са описани от
Андре Мороа, умен и далновиден французин, но не успял да наложи
идеите си на своите сънародници:
Джеферсън искал на всяка цена да наложи децентрализираното
управление. Всяко движение, което целяло да затвърди централната
власт в ущърб на щатската, той смятал за “прикрит тероризъм”. Бил
убеден, че местното управление е по-добро, защото хората разбират
по-добре “дребните дела”, в които чувстват личен интерес,
отколкото “големите дела”, в които те лесно се оставят да бъдат
мамени. Джеферсън казвал: “Нашата страна е твърде голяма, за да
могат всички дела да бъдат разглеждани от централното управление.
Избирателите не могат да упражняват никакъв надзор, а това
насърчава покварата, разточителността и разсипничеството.”
Втората му идея била да се даде голяма свобода и подкрепа за
създаването на земеделска цивилизация.
Третото му схващане било: пълномощията, възложени от Конституцията
на Върховния съд, са опасна власт: “Онова, от което се страхувам
най-много, е мощното федерално правосъдие… Как може да се назовава
републиканско онова правосъдие, в което голяма част от върховната
власт е независима от народността?”
Всяка
власт, която не се намирала под постоянния надзор на народите, му
се струвала узурпация.
Прав е
бил, 200 години след него ние го доказахме. Време е обаче да
престанем с експериментите, които отдавна са приключили и
резултатите са пред очите на всички. |