|
Има ли някой в България,
който да посочи поне една причина, според която Доган да бъде смятан
наистина за националноотговорен политик? На него се приписва заслугата
за етническия мир, но никой досега не е казал кога този мир у нас е
бил заплашван.
Дори по времето на т.
нар. възродителен процес между българските турци и останалото
население не са възвниквали кървави стълкновения, въпреки специалните
мероприятия, които бившите служби организираха с цел да ги
предизвикат. На много западни политици е било внушавано от същите
бивши кадри, но издокарани за случая като дипломати, че заслуга за т.
нар. мирен преход изключителна роля имат определи хора, всичките до
един колеги на г-н Доган в битността му на ченге. Много преди
прокуденият от ДПС Осман Октай да извади някои факти от биографията на
Доган като участник във “възродителния процес”, това бе казано от
български турци, които доброволно напуснаха движението и страната през
1989-1990 именно по тази причина - въпреки че по онова време Сокола
тъкмо бе излязъл от затвора, ходеше с домашно плетен пуловер по
митингите и все още говореше за демократизиране на социализма. Тези
хора обаче знаеха истината за лицето Доган, споделиха я публично, а
преходът си продължи по предначертания от ченгетата план.
Разкритията за
формиращия се лидер на ДПС от тези български турци, естествено, не
произведоха нужния ефект, защото истината бе старателно заметена от
медиите, които и тогава неуморно работеха по въпроса. Точно никакъв бе
ефектът и от разкритието, че лидерът на ДПС, както и почти цялото
ръководство на движението, е с агентурно досие. Това дори консолидира
до известна степен ченгетата, които бяха се курдисали вече на
политическите капии.
Нещо повече: след
идването на царя за премиер започна безпрецедентна операция не просто
по изваждането на тези хора на светло, но и по героизирането им с
помощта на много пари. Белчо Белчев, министър на икономиката по
времето на Живков и лично отговорен за натрупването на външния дълг и
изтичането на милиарди долари зад граница, бе награден от президента
Първанов с най-голямата държавна награда. Експремиерът и бивш съдия
Димитър Попов, свой човек в службите, също бе оценен по достойнство от
Първанов за “мирния преход”. Този “мирен преход” е най-скъпоструващото
мероприятие за българския народ, защото благодарение на хора като
Луканов, Доган, Попов, Желев и др. мирно и тихо бе извършен
най-големият грабеж в нашата история, ако не се броят 45-те години
слугинаж на СССР.
Той обаче продължава и
днес. Става дума за грабежа, щото политическият слугинаж към СССР
мирно мутира в газова зависимост, а пък тепърва ще се окомплектова и с
атомна такава. Глупаво е да верваме, че вече не било останало нищо за
доразграбване и да си във властта е едва ли не ниско платена голяма
отговорност. След убийството на Илия Павлов станаха публично известни
някои от схемите, при които само имената на бившите институции на
комунистическата държава са различни. Бизнесмени, политици, прокурори,
медии застанаха заедно срещу опита да се подреди държавата по времето
на правителството на Костов и да се измъкне от опеката на тайната
власт. Тъкмо тогава залиня и закрея бизнесът на Павлов, с което доказа
колко неразривна е връзката между държавата и него за първоначалното
натрупване на капитала и между него и прокуратурата за удържането и
разширяването на бизнесвлиянието.
Днес Доган отново, както
винаги по време на криза, заема централно място на софрата, избутвайки
с лакти бившите партньори от НДСВ. Защото се знае, че без неговата
подкрепа, поради лабилното мнозинство, могат да се случат неприятни
неща на Сакса. И сега идва време да се вживее в любимата си роля на
изкусен търговец на вярност срещу политически дивиденти. Знае той как
да се пазари и да осребрява за лично ползване немощта и страха на
останалите. Особено ценен е приносът му в играта за неучастване в
подялба на отговорността. Каква отговорност ще понесе ДПС заради
издънването на кадъра Стоян Чешмеджиев като шеф на БТА? Ще му се случи
ли нещо на имиджа след скандала с “Терем” и уволнението на човека му
Мехмед Джафер от поста зам.-министър на отбраната? Едва ли. Толкова,
колкото пострада кариерата му след провала на кабинета Беров. Нищо
чудно да се окаже прав Октай, че Сокола се готвел да изтъргува
оставката на Чешмеджиев срещу нов заместник по отбраната. И то не кой
да е, а Камен Костадинов, новоизбран член на ЦОБ на ДПС и заместник на
Христо Бисеров в странното образувание ЕКИП, за което се чу само че е
сформирано и има офис в центъра на София, но нищо повече. Ясно е по
каква линия процъфтява сътрудничеството между Доган и Бисеров. Някой
някому дължи нещо. Бисеров примерно бе първият измежду Цонев и
Бакърджиев, който дръзна в “Труд” да поиска оставката на Костов.
Струва си да се отплатят на смелчагата. За големи заслуги в
политическото закрепване на Доган своя дял получи Стоян Денчев,
получил добро място като експерт в Мулти след участието си в кабинета
Беров.
Доган прояви невероятен
цинизъм и към хората, които гласуваха за него неизменно през всичките
тези години, независимо че той не изпълни нито едно от обещанията си
да подобри положението им. Напротив, той носи персонална отговорност
за далаверата на посочената от него фирма по изкупуването на тютюна
пред две-три години. Този политически рекет в българския медиен
речник е вписан така: “Доган - най-големият политик през последните 13
години”.
Но все пак има лъжи,
които не могат да се пробутват непрекъснато, дори и на лековерното
българско население. Когато Илия Павлов обяви, че е скасал опашката на
гущера и че вече няма да прави лоши неща, той пропусна да уточни, че
на мястото на откъснатата опашка израства нова. Това явление при
гущерите и някои видове червеи се нарича регенерация. Новата опашка
обаче е по-лош вариант на първата и силно намалява подвижността на
рептилията. Освен да чакаме обаче ченгетата сами да си прережат
опашката, което е малко вероятно, по-добре е да се научим да
различаваме кой кое е в българския джурасик парк. |
