|
Българското общество може да се раздели по различни признаци. Може да
си избере примерно делитбен белег брюнети-блондини, въпреки че в народния
генотип доминира тъмният ген, но това едва ли има някакво значение за
появата и развитието на русофилство, славянофилство или за каквото и да е друго,
но определено извечно и непоклатимо. По-важна е една друга делитба –
условно можем да я наречем на истинофоби и истинофили.
Истинофобите са преобладаващата част от населението. Те мразят или
обичат нещата страстно, веднъж и завинаги. Ако в системата на тяхната
убеденост проникне вирусът на съмнението, той бива гонен енергично, с
мощни крясъци и тропане на крака. А когато на истината реагира държавата,
чийто приоритет е да налага някоя лъжа за свята историческа правда, обикновено се
стига и до кървави драми.
Американската тема особено обостри сетивата на двете фракции.
Моя близка
разказва следната случка. Наскоро била с компания от десетина колеги в
една къща в планината. Разговорите за политика нарочно били
изооставени в полза на безобидни културни и битови теми. На третия ден
обаче една дама неангажирано към злобата на деня споделила културната
новина, че гледала хубав американски филм. И се почнало.
Махни ги
тия американци. Те са тъпи и наивни, но в същото време хитри и
агресивни. Потекла злоба, изречени били големи цитати от отбрани вестници, служещи за
надеждна аргументация.
Освен това в САЩ нямало и демокрация, защото
дъщерята на антиамериканистката заедно с група младежи трябвало да
заобиколят няколко улици, за да протестират срещу политиката на Буш, а
не да минат направо през моравата на Белия дом. Направо ни е страх да
си помислим какво щеше да се случи на тези деца, ако им бе хрумнало да
протестират в Ирак срещу зверствата на Садам пред някоя от
резиденциите му и как щеше да изглежда обиколният маршрут там.
И двете
деца на въпросната жена учат в САЩ. Това може да означава само две
неща – или тя одобрява американското образование, или децата са
отвлечени насила да се учат в тази чужбина. И понеже второто очевидно
не отговаря на истината, остава да приемем, че непоклатимата омраза
към
тъмните американски сили иска да скрие истината: мразещата одобрява поне едно
нещо на този континент. Защото никой няма да изпрати отрочетата си в
държава, която смята за порочна и опасна за възпитанието и
образованието им, като при това плаща скъпо и прескъпо за това
удоволствието.
“Харесването” и "нехаресването" въобще е затрупано от тонове ирационалност и тежки
клишета.
В интервю
на Люба Кулезич за телевизия “Европа” известният грузински режисьор
Йоселиани, работещ и живеещ в Париж, сподели, че в класическите
времена смъртните присъди на най-омразните престъпници се изпълнявали
от деца заради тяхната жестокост и липса на задръжки. Мъдрите древни
се наслаждавали как след броени минути осъденият ставал на каша
вследствие необузданата детска стихия. Това явно е действало
ободряващо на публиката, възпитаващо за подрастващите и не е струвало
нищо на хазната.
Та и
американците били като тези деца, разсъждаваше грузинският пацифист.
Щото били млада нация, още в пубертета, обичали да се забавляват с
различни кървави представления като примерно една война в Ирак.
Оттук
следва да направим логичния извод, че древен Ирак, стъпил върху земята
на най-старата цивилизация, мирно и кротко съзижда блага за себе си и
човечеството, докато самият Садам, пръв между равни, направлява този
процес с мъдрост и благодушие. А пък не толкова древните, но все пак
доста по-стари от Америка страни като Франция и Германия, също не
могат да се похвалят с особено миролюбие и въпреки късата памет на
човечеството, са оставили някои спомени от славните си световни войни
и европейски военни стълкновения за Елзас, Лотарингия и честта на
пагона през последните два-три века, без да се броят диващините по
времето на Френската революция.
САЩ все
пак са бивша колония, воювали са за свободата си и за премахване на
робството. Но никога няма да чуете от американците, че са били под
английско, френско, испанско или португалско робство, може би защото
изпитват себеуважение към себе си.
И без
иракския нефт те са направили така, че тяхното образование и научни
институти да привличат умовете от цял свят, включително и иракски.
Всеки ден от лондонското летище Хийтроу за работа в Америка заминават
десетина висококвалифицирани британци. Един наш умник даде следното
обяснение на подобни феномени: такава била гнъсната политика на
американците и на евреите. Ако е такава, тя е гениална, че да накара
толкова мозъци да се вържат на пропагандата и да напуснат цъфтящите си
родини.
Особено
грозно обаче звучи, когато хора, пребиваващи в Америка, ползващи
нейната свобода и възможност за развитие, намират за особено изискано
да ругаят американския начин на живот. Представяте ли си как щеше да
изглежда Шоуто на Слави и какви вицове щеше да плещи дългият, ако
имигрантите в родината му плюеха страната, която ги е приютила?
Най-примитивните от истинофобите изпитват панически ужас от факти и
тяхната съпоставка. Те не просто отбягват истината, тя дълбоко ги
разстройва и засяга фундамента на множеството виртуални паметници и
статуи в подсъзнанието им. Особено противно се получава, когато в
защита на непоклатимите си тези истинофобите потърсят убежище в
традициите и културата, защото там е свободното поле на брътвежите,
представяни като “другост”. Те всъщност никога не са изпитвали
истинско удоволствие да прочетат, видят или усетят нещо умно и
неочаквано, защото това може да наруши вярата им в константните
величини, пред които и числото “пи” изглежда променлива величина. Те
не могат да откроят качественото от сурогата, но винаги могат да
представят позицията си като оригинално мнение.
Този
феномен на истинофобията понякога мутира и добива нови, по-съвременни
форми. Комунизмът с лекота се транформира в омраза към проспериращите
държави, към по-успелия човек, към по-добрия и по-красивия. Ако самите
представители на тази порода мразещи истината са богати хора, можем да
ги видим да ронят сълзи и да проявяват сантимент към бедняци и
животни, но ще запазят пълна безчувственост и ще си останат твърди
като стомана пред страхотната несправедливост, когато е в големи
мащаби.
Например
като тиранията в Ирак и геноцида в Чечения. |
