|
Гласуването с чужди карти е несъмнено много жалка гледка, достойна за
възмущението на българина, който макар и да изглежда дрипльо в
сравнение със своите представители в парламента, им се явява нещо като
работодател. И дори не “нещо”, а много повече, защото статутът му да
ги “назначава” и “уволнява” е закрепен в конституцията, а не в кодекса
на труда. Особено отвратително изглежда явлението на кръшкащите от
работа народни представители, когато става ясно, че въпросните дами и
господа практикуват депутатството като елитарно хоби. Иначе как да си
обясним непукизма им спрямо глобите, които понасят за отсъствие от
парламента. Липсващите представители на народа за една-две години
добиват самочувствието на недосегаеми, тъй като имунитетът им се
разпростира не просто в сградата на парламента, което е оправдано и
редно, той опазва тяхната неприкосновеност във всяка кръчма или
примерно при пиянски бой в бара.
Оставката
на шефа на парламента Герджиков обаче няма да реши нищо. Проблемът не
е от вчера и днес, не е на една или друга парламентарна група, а
техническа възможност, от която се възползват всички. Някои се опитват
да вземат на въоръжение морала. Както обаче се знае, моралът не е
правна категория и въпреки че с него се кичат и правистите, той има
силата да стопля сърцата на електората само в промеждутъците между два
избора на власти. През останалото време силата му като възпиращ фактор
отслабва до неузнаваемост.
Затова е
по-добре да се съсредоточим върху нещо друго, много по-значимо като
последствие. Защото ако отсъстващите народни представители си бяха
седели в пленарна зала, то практически резултатът щеше да е същият
и поправките в закона за приватизацията, в конкертния случай, отново
щяха да минат. Тоест, обществената полза или вреда щеше да е същата.
Много
по-грандиозна измама с вота на българите е това, което се е случвало
във всички парламенти, случва се и в момента, но минава повече като
атракцион, забавен епизод в живота на поредното народно събрание.
Става дума за роенето на нови парламентарни групи, идейни движения,
независими представителства и всякакви драмсъстави.
Днес
образуванието “Ние” успя да се доокомплектова с колебаещия се Димитър
Стефанов до нужната бройка от десет души, за да се увенчае със статута
на парламентарна група. Тя щяла да си общува с идейната структура “6
април” около шемета Емил Кошлуков, той пък сигурно ще провожда
парламентьори до КОЧ, другата майтапчийска група около шефовете на
парламенарното мнозинство, те пък ще се задяват с единаците депутати,
напуснали своите ПГ в знак на протест и т. н.
Голяма
веселба, само че малко скъпа и доста тъпа. За разлика от гласуването с
чужди карти обаче тази постизборна разстановка е напълно законна.
Правилникът на парламента разрешава подобни фигури и дори от време на
време увеличава бройката за съставянето на нова група, за да прави
сечено на дисидентите. Нито един парламент обаче не пожела да
постанови така, щото вотът на народа да бъде защитен от самодейния
напън на мандолинни оркестри в рамките на закона. Защото тези групи и
отделни единици в парламента не представляват никого.
За тях и
техните идеи не е гласувал никой. Подчинението на мнозинството е
принцип на демокрацията. А ако някои депутати преценят, че възгледите
им противоречат с тези на мнозинството, могат да напуснат парламента и
на тяхно място да влязат следващите в списъка. Така е пожелал
избирателят, когато са го питали по време на избори. На следващите той
ще даде оценката си за свършеното или несвършеното.
В този
смисъл нелегитимни от гледна точка на вота са и представителите на
правителството, които кацат в министерските кресла направо от въздуха.
Те пък пред кого се отчитат и чии интереси защитават? При това те ще
трябва да носят най-голямата отговорност за реализирането на
политиката на дадена партия. Някой може да сметне, че в този случай
отговорността се поема от самото мнозинство в парламента, което им
делегира права да изпълняват програмата на политическата формация. Но
изпълнителната власт има и законодателна инициатива, тя не е просто
изпълнител, а най-овластената институция в държавата да провежда
реформите. В състояние на преход именно кабинетът е локомотивът на
държавната машина.
Кризата на
легитимността в българските институции стигна дотам, че всеки премиер
в един момент се превръща в заложник на собственото си парламентарно
мнозинство, където по стара българска традиция влизат достатъчно
представители, за да предизвикат малка парламентарна криза и да свалят
правителството.
Представете си закон, който не допуска фигурата “независим депутат”
или нова ПГ. Най-прекият резултат ще е този, че Доган никога повече
няма да подменя мнозинството и да извива ръцете на правителството.
Никога няма да сме свидетели на напускащи своята група депутати,
защото това ще означава да излязат от парламента изобщо. А това само
по себе си ще намали и корупцията в НС. Просто никой няма да е
заинтересован да купува депутати, за да предизвиква кризи.
И
най-сетне, онова, което искат хората по време на избори, ще бъде
представяно от техните представители. Защото в гражданските общества
парламентите се конструират според вот попули, а не според вокс попули
на Слави с любезното съдействие на Чорни.
А дали вотът ще бъде подменен със своя или с чужда депутатска карта -
това е само подробност от битов характер. |
