|
Умерен и скучен, но затова пък доста продължителен
дебат за поправките в Закона за приватизация представиха днес
депутатите на своите избиратели по БНР и БНТ. Единствената атракция бе
показана от операторите на телевизията. Когато примерно шефът на НС
Герджиков демонстрираше на юристите от другите парламентарни групи
висша правна акробатика, на първите редове млади царисти с вид на
борци по сумо дъвчеха дъвките си бързо и радостно. Когато обаче на
трибуната излизаше представител на БСП или СДС, те в синхрон забавяха
премятането на джвакалката, което бе много забавно. Вицето Николай
Василев се разхождаше с чаша кафе из пленарна зала, от време на време
отпиваше, но очевидно бе крайно дезинтересиран от развитието на
дебата. И с право, защото той май вече го бил издебатирал на частно
парти, както стана ясно.
Заместникът на Сакскобургготски отказал среща с
президента по темата предните дни с извинителния мотив, че бил малко
болен. За лош късмет на вицето обаче клюкари засекли болника да кари
ски с шефа на “Мулти” Илийката Павлов на “Боровец” във видимо добро
настроение и цветущо здраве. Възможно е двамата да са дебатирали по
теми от приватизацията или посещението на Путин, но е напълно
допустимо е хората просто да са се радвали на зимната природа. По
всичко личеше, че дебатът в парламента бе само отчет на различните
лобита пред благодетелите, само един не особено атрактивен цирк с
предизвестен финал. И смешно, и тъжно. Дори скандалът,
че ветото на президента бе преборено чрез гласуване с чужди карти, надали е впечатлил особено публиката.
И най-неприятното бе, че в този спектакъл СДС бе само в
поддържаща роля: протагонист, главен опонент на жълтите и
основен инициатор на дебата си беше президентът Първанов. Сините дори се
позоваваха на президентската спирачка като на аргумент с тежест. На
същия Първанов, който демонстрира здрава зависимост от най-нездравите
кръгове в бившата БКП и откровено лобира за руските интереси.
Какво всъщност защитаваше СДС на този дебат? Че не бива
приватизацията да минава без надзора на съда. На пръв поглед бетон.
Има обаче достатъчно данни, че поради лобистко парцелиране на
останалите сделки, хора от съдебните инстанции също натискат за свои
хора. Ако някой каже, че това е прекалено, ще му отговорим, че щом
нещо е възможно, щом определени кръгове имат интерес да стане, то
винаги се случва. Самото правителство на СДС се опита да извади
приватизацията от опеката на съдебния контрол, за да я ускори и стесни
кръга на заинтересованите лобита. Това тогава се наричаше поемане на
отговорност. Медиите го провидяха като корупция. Съдът обаче не видя
подобно нещо, само дето презумпцията за виновност си остана. Сега СДС
и БСП ще предложат закона за приватизация на вниманието на
Конституционния съд, за да разтълкува той дали всичко е О.К. В състава
на този най-висш надзор на конституцията има един съдия, който я
нарушава пряко, както е известно на широките маси, та и тук стои едно
малко подозрение, че може някой да си е дебатирал предварително и пак
да се яви оная "великолепна седморка" от състава на КС, която чете
текстовете както дяволът Евангелието.
Погледнато отдолу, цялата работа е крайно безинтересна.
Нито един данъкоплатец не е в състояние да ви отговори какво ще
спечели, ако съдът контролира сделките. Но всеки знае какво ще загуби,
ако тези гигантски полупиратски структури продължат да висят на шията
на своите клиенти. Значи най-ценното и обществено значимо действие в
приватизацията е бързината на действието. Тоест, плащащите данъци да
се освободят колкото се може по-скоростно от държавните монополни
мастодонти.
По-добре е това да стане при по-висока цена, по-малко
депутатски трудодни в безполезно дебатиране, по-качествен приватизатор
и от по-демократична държава. Но най-важното все пак е да има наистина
частна собственост и това да стане бързо. Защото “приватизацията” на
Варненската корабостроителница показа като на кино колко безполезни са
уменията на едно учено юпи, когато задкулисни интереси държат ръчицата
му. |
