|
Заедно с откриването на ловния сезон
СДС сериозно се зае с поизоставената задача по издирването и
номинирането на столични кметове. Софиянци малко злобно взеха да
се шегуват, че имало опасност всеки по-представителен екземпляр от
главния български град да бъде издигнат, ако си изгуби
документите. Формулата “свестен, местен и известен” е заменена със
“съгласен да поеме отговорност до дупка”. Разбира се, би трябвало
да е и известен, защото една промоция в медиите за един-два месеца
е скъпо мероприятие.
Както показват елементарни
наблюдения от последния месец, всяка политическа сила разчита
най-вече конкуренцията да направи гаф, за да го калкулира в своя
полза. По тази причина всички политици имат вид на стреснати да
предприемат каквото и да било, защото може да бъде използвано във
вреда на кандидата. Очевидно се очертава късметът и природните
дадености да са основна движеща сила в предстоящата кампания.
Може например да се приложи едно
древно магическо заклинание, известно и у нас като “абракадабра”.
На учения свят е известно, че думата е използвана още в
Средновековието за избавление от болести, нещастия и демони.
Рецептата е проста и се свежда до следната технология: изписва се
думата трикратно във формата на триъгълник, в чиито три върха има
по една буква “А”. Листчето се сгъва отново във форма на
триъгълник и се носи като амулет на врата. С помощта на
тайнствената дума можели да се осъществяват и по-сложни заклинания
против много зли демони, дори и срещу Иван Костов, изискващо иначе
специализирана магическа подготовка и доста пари. По този евтин
начин може да се действа срещу врага и в предизборната кампания.
Какво обаче да се прави със
собствения претендент, ако той е известен само на семейството си и
неколцина приятели. Просто се подменя с някой по-известен и с
набор от готови фенове. В една анкета преди президентските избори
българите бяха си харесали за президент Христо Стоичков, Слави
Трифонов или Жени Калканджиева. Каквото и да кажат хората, станали
веднъж завинаги любимци на тълпите, думите им ще падат като манна
небесна върху вече подготвена почва и ще се възприемат като истина
от последна инстанция. Никой в Русия например не би обърнал
внимание на думите на някоя си Оксана Фьодорова по въпросите на
борбата с престъпността, колкото и умни идеи да и хрумнат. Когато
обаче същата госпожица Фьодорова вече е избрана за “Мис Вселена”
за 2002, започва да се изказва по всички важни политически и
обществени въпроси и да събира огромни тълпи почитатели. Никой
професор или дори нобелов лауреат не би могъл да се надява на
такава любов и масов отклик. Преди няколко дни хубавицата изнесла
беседа на научна конференция в Санкт Петербург на тема
взаимодействие на органите. След като бе призната за
най-съвършеното момиче на Вселената, Оксана бе хабилитирана за
доцент по гражданско право в МВР-институт. В момента тя изследва
взаимоотношенията между частни детективи – охранителни компании –
милиция - прокуратура. Както се вижда, тема изключително актуална
и за нашите условия, обаче нито една наша девойка не можа да
пребори бясната конкуренция на конкурса.
|
Въпреки това в Шоуто на Слави
сме виждали и чували беседи по всички въпроси на битието от
кого ли не. Всеки може да се изкаже по въпроси, извън
собствената му компетентност, стига да му позволят да седне на
жълтото диванче. В този момент той се превръща във ВИП-персона
и готов за политическа дейност. От тази арена всеки политик
може да бъде закопан, заклан и обруган, стига да е досегнало
творческата муза на сценаристите.
Такива неща стават и по света,
затова всеки гледа да помаха пред камерите, за да се чува
приказката му. |
 |
|
Това прасенце не е нито Буч,
нито Сандърс, нито някой друг от останалите упоменати. Но и то
е свободолюбиво - не ще зад оградата, не ще в тавичката с
лимон в устата... |
И по света се случват подобни неща.
Би Би Си снима например филм за прасетата Буч и Сандънс, които се
прославиха със свободомислието си из цяла Великобритания през
януари 1998, когато избягаха от ферма в Уилтшир. Цяла седмица
съобразителните бозайници успявали да се укрият от издирващата ги
хайка от хора и кучета. Обаче ето какво се случва по-нататък. Ако
не бяха станали толкова известни, съдбата им щеше да е ясна –
същата, каквато е тя на събратята им и в България. След като обаче
се изхитрили да разиграват своите преследвачи, ги откупува вестник
“Дейли мейл”. Историята е с хепиенд – прасенцата се превръщат в
жива легенда, а не в пържоли за стопаните си.
Утешителното за тях е, че поне не са
били номинирани за съдебни заседатели или нещо подобно. Но това
все пак е Великобритания. |
