|
|
“Мултигруп” беше и остава проблем за българите. Дотолкова,
доколкото групировката е и продължава да бъде част от така
наречената паралелна власт в страната. Оттук нататък обаче
проблемът придобива нови измерения, пряко свързани с националната
сигурност. Това е така, защото предстои разпадането на една
огромен криминален конгломерат, поддържан досега със силови методи
и упражняващ контрол върху цели отрасли от българската икономика.
Става дума, разбира се за контрол не с пазарни средства, а чрез
непрекъсната приватизация на политически и властови ресурси. От
тук нататък предстои мащабно раздвижване на играчите вътре в
групировката, всеки от които очевидно ще търси начин да си защити
интересите.
Но
Мултигруп не е само корпорарацията. Още по страшна и
неконтролируема става нейната периферия, мимикриралите силови
групировки, откровено криминалните образувания и изобщо така
наречаната опашка на гущера. По ирония на съдбата не разпадът на
институциите и на политическата система, а разпадът на паралелната
власт може да се окаже далеч по катализиращ фактор за всичко
онова, което иде да се случи в България. Защото с убийството на
Илия Павлов осиротя и днешната власт. Осиротяват маса магистрати,
депутати, висши чиновници и местни велможи. Тепърва много
неизкушени ще има да схващат, че така нареченият преход е далеч
повече свързан с развитието и възхода на една криминална груповка,
отколкото с която и да е политическа партия или която да е лечност
в най-новата българска история.
Не
искам да съм лош пророк, но ако не се намерят държавници да
проумеят мащабите още през идните дни и месеци, нещата у нас все
повече и повече ще заприличат на финала в шекспирова пиеса. Ето
защо, няма да сбърка държавният глава, ако свика веднага
Консултативния съвет за национална сигурност, за да обмисли и реши
какви мерки трябва да се предприемат, за да се предовратят
последиците от разпадането на една от най-мощните криминални
групировки у нас и може би дори в Източна Европа.
Дали
обаче институциите и съответно държавниците ни ще застанат нащрек,
отново не зависи от тях. От днес вече няма сън и спокойствие за
хиляди политици на местно и национално равнище,заради огромната
информация, събрана в централата и в подразделенията на
корпорация, заради “белязаните” пари, който тя е раздавала цели
тринайсет години. Изтичането на тази информация вещае огромни
скандали и безкрайни компромати, които ще доубият и без това
нищожното доверие в политическите играчи. Много неизвестност и
тотално минно поле са финансовите взаимоотношения и по точно
финансовите задължения на корпорацията и на играчи вътре в
корпорацията към партньори от страната или чужбина.
Разбира се, съществуват още ред фактори, чиито проявление предстои
да видим.
А
какво ли би станало, ако все пак групировката оцелее и на мястото
на Илия Павлов се появи нов играч, който успее да вземе юздите си
в ръцете ? Отговорът на този въпрос е само един: оцеляването на
групировката ще означава, че паралелната власт у нас вече е
институция. Оттук нататък и парламентът, и съдебната, и местната
власт ще са само фрагменти от една фасада. Такава, каквато бяха
преди тринайсет години, когато името на единствената институция
беше Българска комунистическа партия. |
