Потърсих информация за Садам Хюсеин в енциклопедията. Пълното му име е Садам Хюсеин Ел–Тикрити. Роден е на 28 април 1937 година в градчето Тикрит, откъдето идва и фамилията му. Защо този човек избира опустошението и смъртта за свое поприще? Защо изпраща дори и най-близките си на смърт? Разбира се отговорите на тези въпроси ги няма в нито една книга на света.

Първото, с което г-н Ел–Тикрити впечатлява авторите на енциклопедии, е участието му в атентата срещу бившия иракски министър председател Абдул Керим Касъм. Тогава е двадесетгодишен. В престрелката получава тежки рани, след което бяга отначало в Сирия, а оттам в Египет.

И оттогава името Садам е синоним на думата смърт.

Някъде в подсъзнанието си той е деветмесечното дете, което е загубило баща си. В подкорието на Аз-а му се укрива младежът, видял големия град едва на 18. Твърди се, че е убил човек за първи път само година по-късно - на 19. На 20 вече е атентатор. Но пък е съумял да оцелее след 15 опита за атентати срещу него. И с това психоаналитичният ескиз приключва.

Своя смъртен танц той развихря, когато повежда газова война с народа си. Да избиваш безогледно хора по този зверски начин - за това трябва да имаш особена настройка. Душата му е като ориенталска камила насред безкрайната пустиня. Един неуравновесен самотник в опозиция на Живота. Садам Ел-Тикрити, роденият в социално най-нерегулираното кьоше на Ориента и сгоден за смъртта от 19-годишен.

Това е човекът, който е насочил срещу света ракетите с газ и бактерии, окопан в подземния си бункер.

Инспекциите продължават.