05-12-2003

5 декември 2003, 14:15

Новите министри на опашката по рейтинги

Ако втората поправка на кабинета ще е като първата, по-добре мнозинството да не прави излишни движения

Необходимо ли е "освежаване" на кабинета "Сакскобургготски"? Определено да, ако се гледа доверието на хората към работата на правителството. Но като че ли Ахмед Доган ще излезе прав да твърди, че освежаването трябва да е не на състава, а на политиката

До края на годината не предстои освежаване на кабинета, заяви председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев тази седмица. Но през януари ще може по-основателно да се поднови въпросът, "дали всеки от членовете на кабинета ще бъде адекватен на очакванията за 2004 година, или за него, след като се знае как е работил досега, не би могло да се чертае оптимистична перспектива", уточни шефът на мнозинството. Ще имат ли смисъл нови "ремонтни работи" на кабинета? Един може би не напълно изчерпателен, но показателен отговор дава скалата на доверието към министрите, влезли в правителството при рокадите през това лято. Най-одумваните, най-неподходящите, най-слабите и затова подменени ексминистри бяха на образованието и на здравеопазването Владимир Атанасов и Божидар Финков. Лично Симеон подчерта тогава, че една от целите на промяната била да се обърне по-голямо внимание на образованието и здравеопазването.

Доверието към новия здравен министър е с два пункта под това на предшественика му

Екс здравният министър д-р Божидар Финков слезе от политическата сцена с 11.3 на сто доверие. Наследи го финансистът Славчо Богоев с 9.8 на сто рейтинг. 33.3 на сто от анкетираните не го познават и затова нямат мнение, сочат още данните на НЦИОМ. Макар и с обратен знак, положението и на просветния министър е подобно. Рейтингът на новия - Игор Дамянов е 10.7 на сто, а на предшественика му Владимир Атанасов беше 9.3 процента. Дамянов също не е достатъчно известен - не го разпознават 30.7 на сто от анкетираните според проучването на НЦИОМ. Но съвсем скоро той ще получи своите мигове на слава сред учениците, родителите, бабите и дядовците. Когато например след броени седмици обяви, че днешните шестокласници и всички след тях ще учат до 13-и клас, ако изберат езикови гимназии. И ще търкат чиновете чак до 20-годишна възраст... Може би защото си нямат портфейл, но и Филиз Хюсменова и предшественикът й - Неждет Моллов, са най-непопулярните и най-неизвестните министри в кабинета. Преди ремoнта Моллов е бил с рейтинг от 6.2 на сто. След рокадите Хюсменова увеличи доверието към себе си само с 0.7 пункта и сега е на опашката с 6.9 на сто. Тя е и най-неизвестният член на правителството - не я познават 48.9 на сто от анкетираните. По този показател сериозно "бие" Моллов, за когото не бяха и чували "само" 40.0 на сто от българите според НЦИОМ.

Вицепремиерът Лидия Шулева е попадението

на премиера. След като смени ресора, изостави социалната политика и се захвана с икономиката, рейтингът є се покачи от 29.9 на сто през юли на 37.6 на сто през ноември. Имиджът на Шулева "освети" и наследничката є Христина Христова, към която доверието е 23.3. Тя е и доста по-известна от останалите си колеги "новобранци" - не я познават само 26.4 процента. Вицепремиерът Николай Василев не е качил доверие при смяната на ресора, но е загубил съвсем малко, само половин процент. През юли рейтингът му е бил 19.5 на сто, през ноември - 19.00 на сто, а през февруари е бил над 24 на сто. Все пак процентите на Василев са доста повече от тези на екс транспортния министър Пламен Петров, който напусна политическата авансцена с 12.4 на сто доверие. В новото си амплоа като транспортен министър Василев много промени публичния си образ, спря да дава интервюта по всички въпроси и хората явно оценяват положително показната му скромност. Не само новите министри, а и новият председател на ПГ на НДСВ

Станимир Илчев страдат от болестта неизвестност

Според данните на НЦИОМ не го познават 42.3 процента, а го одобряват едва 12.8 на сто. Странно на пръв поглед, но недоверието към него е по-голямо и от това, което беше към Пламен Панайотов, който напусна парламента и ръководството на жълтата група с 18.2 на сто доверие. Очевидно Илчев не се е справил с големите очаквания, които имаха и Симеон, и царските депутати, и цялото общество към него - да спре скандалите в мнозинството и разпада на групата му. Раздорите не само че продължават, а набират все по-висока скорост. Промяната на длъжността на Пламен Панайотов бе не само излишна, но и вредна за личната му популярност, сочат данните на социолозите. Като вицепремиер Канцлера е загубил два процента от доверието към себе си и то сега е 16.3 на сто.

Доверието към кабинета стои сравнително стабилно тази година. Според НЦИОМ от февруари до ноември то е паднало с по-малко от процент. В началото на годината е било 19.7 на сто, а сега е 18.8 на сто. По-високо, но не с много е доверието към премиера Симеон Сакскобургготски - сега е 24.3 на сто, а е било 28.4 на сто. За сметка на това картинката при различните министри е много шарена. Основният извод от лавината цифри е, че

правителството не е отбор, а механичен сбор

от персони и обществото ги оценява поединично и всеки получава това, което си е заслужил. Отличникът както винаги досега е дипломат №1 Соломон Паси. Той започва годината с 50.3% пада "стремително" през април по време на иракската криза до 46.9 на сто, но и тогава е първи в класацията. През ноември доверието към него достига космическите за министър 55.7 процента. Рекордьорите по скок на доверие са министрите на евроинтеграцията Меглена Кунева с 16 процента - от 20.2 през февруари до 36.8 през ноември, и Васил Иванов - Лучано с 14 процента - от 23.4 на сто през февруари до 37.1 на сто през ноември. Спадът при МВР шефа Георги Петканов е най-голям, но той има все още доста ресурс. От 40.2 на сто през февруари рейтингът му сега е 32.3 на сто.

НДСВ и ДПС с общо 10 процента

Проучването на НЦИОМ, посветено на нагласите след местния вот, разбуни духовете заради прогнозата как хората биха гласували на парламентарни избори, ако са днес. Резултатът не изненада никого: за НДСВ биха пуснали бюлетина 5.9 на сто, за ОДС - 16.1 на сто, за "Коалиция за България" (БСП и други леви партии) - 29.9 на сто, а за ДПС - 4.6 на сто. По-интересна тук е тенденцията. През септември при старта на кампанията НДСВ тръгва с 9.6 на сто, ОДС - с 12.5 на сто, "Коалиция за България" с 24.6 на сто, а ДПС с 5.1 на сто. Поуката е ясна: и лявата, и дясната опозиция качват с по четири (за ОДС) и пет (за лявата коалиция) процента, а управляващите НДСВ и ДПС губят общо над 5 на сто. Повече, разбира се, пада доверието към царската партия.