|
Днес временната парламентарна
комисия за промени в Конституцията ще гласува изготвените текстове
за промяна в основния закон. Идната седмица парламентът ще приеме
решение за изготвяне на законопроекта за изменение на
Конституцията. Той трябва да бъде подписан от 60 народни
представители и ще бъде внесен в парламента, преди да завърши
сесията, до края на юли. Оттогава започва да тече едномесечният
срок, след който ще могат да бъдат приети промените. Това трябва
да стане през септември.
Преди седмица комисарят по
разширяването на Европейския съюз Гюнтер Ферхойген хвърли в паника
депутатите и ги постави в цайтнот. Той недвусмислено обяви, че ако
до септември Конституцията не се промени, в есенния доклад на
Еврокомисията няма да бъде отбелязан напредък в съдебната реформа.
А това означава, че България няма да завърши преговорите догодина,
което поставя под сериозен въпрос членството ни през 2007 г.
Какво наложи този твърд тон от
страна на еврокомисаря и защо е необходимо това притискане?
Изводът е семпъл: с евроинтеграцията си
страната ни влиза в борд
който не е само валутен, а законов и
най-вече управленчески. Времето на наблюдателите на Съвета на
Европа Аткинсън и Гелерот ще ни се стори песен. "Стара" Европа
няма да допусне в клуба на богатите държави без ясен регламент.
Ферхойген го каза ясно: "Като страна членка на ЕС, България
трябва да е способна да изпълни всичките си отговорности." А
непроменената съдебна система отдавна е трън в очите на Запада
заради мудните си действия, заради това, че престъпниците се
разхождат ненаказани, и не на последно място заради блокираните от
съда различни приватизационни сделки.
Дали обаче Еврокомисията чрез
Ферхойген не преви прекалено силно пръчката? За първи път след
1991 г. депутатите постигнаха консенсус за промените в основния
закон, създадоха временна комисия, за нея работят сериозни
експерти. Сега наистина има политическа воля за конституционни
промени, поне в частта за съдебната реформа. С пришпорването на
работата и прекаленото съкращаване на сроковете новите "бащи" на
Конституцията може да се демотивират. И да си свършат работата
само като за пред хората, т. е. да изработят само козметични
промени, които да задоволят Европа, поне на първо четене.
В ролята на добрия вълк влезе
президентът
Георги Първанов. Обладан от
амбицията през неговия мандат България, ако не стане действителен
член на ЕС, то поне да приключи преговорите, той със сериозна
загриженост препоръча на депутатите: работете през ваканцията и си
напишете домашното! Експертите юристи с оптимистичен възглед от
страна на управляващото мнозинство го репликираха: до края на тази
парламентарна сесия проектът ще бъде готов, а през ваканцията,
докато депутатите се пекат по плажовете, ще си мине задължителният
едномесечен срок на "отлежаване" на проекта и през септември ще
бъде гласуван. Точно по тази пътека сега върви парламентът.
Веднага след изявлението на
Ферхойген управляващите и БСП започнаха да пресмятат, че
технологически не могат да се вместят в сроковете. Парламентарният
шеф Огнян Герджиков публично се скара на пратеника на Брюксел
заради бързането и на Първанов заради стахановските му намерения
на чужд гръб: "С неудобство трябва да посоча, че изказването на
Гюнтер Ферхойген не е подходящо за еврокомисар с авторитет в
европейското пространство. Не виждам необходимост депутатите да
работят през август, не смятам, че с отказване от почивка ще можем
да направим промени в Конституцията." Професорът по право изрази
становището, че по време на ваканция сроковете не текат. Същото е
и мнението на депутата от "Коалиция за България" Гиньо Ганев,
който преди 12 години вложи сърцето си в изработването на сега
действащия основен закон.
Лидерът на БСП Сергей Станишев от
своя страна няколко пъти заяви, че не бива да се бърза, а
поправките сериозно трябва да се обмислят. БСП подкрепя промени в
основния закон на страната, стига да са добре обосновани и
политически реални, изтъкна той. Така намекна, че под "добре
обосновани" разбира протакането във времето. "Политически реални"
за Станишев са само промените, свързани със съдебната система.
Отдавна левицата се дърпа конституционният ремонт да включи и
темите за продажбата на земя на чужденци и поправките, засягащи
членството ни в НАТО. Последните предвиждат пропускането на
съюзнически войски в или през територията на страната да става
само с решение на правителството, а не на Народното събрание.
Депутати и от СДС, и от мнозинството посочиха, че след хода "Ферхойген"
поправките ще са свързани само с третата власт. Всички промени,
които трябва да се извършат във връзка с присъединяването ни към
ЕС, ще станат чак след приемането на Евроконституцията. НАТО от
своя страна не ни притиска да променяме основния закон заради
базите, в алианса гледат прагматично на този въпрос и намират за
достатъчна само политическата воля, а не формалния подход.
"Хората, които пречат на промените в
Конституцията, биха забавили членството на България в ЕС", заяви
застрашително Ферхойген. Освен изброените сред съмняващите се, че
промените ще са готови през септември, се нареждат още новият
зам.-председател на ПГ на НДСВ Борислав Цеков, а също и жълтият
депутат Константин Пенчев, който е един от активните творци на
новия проект.
Според една от версиите в царските
среди точно
Меглена Кунева помолила еврокомисаря
да форсира конституционните промени.
А опонентите на бързия ремонт (социалистите) да бъдат превърнати в
противници на членството ни в Европейския съюз. "Вече ми е
неудобно да оправдавам пред ЕС забавянията от наша страна. Ако
България изпусне 2007 г. като срок за влизане в ЕС, не е ясно
каква ще бъде следващата възможност", каза разтревожена
евроминистърът в края на миналата седмица. Тя обвини всички, които
си играят със сроковете за промените на Конституцията, за да
постигат политически цели.
Много по-спокойно гледаше на нещата
прекият є ръководител, премиерът Симеон Сакскобургготски: "Ферхойген
говореше образно. За два месеца да се довършат промените в
Конституцията е леко ускорено темпо." Дали пък
министър-председателят не е преценил, че отличничката Кунева е
пресолила супата, и затова є скрои шапка в лицето на Пламен
Панайотов, отговарящ за евроинтеграцията?
Суперкозметиката
Във вторник Константин Пенчев
оттегли предложението си Висшият съдебен съвет да назначава
прокурор за разследване на магистрати. Ако имунитетът на
прекрачилия закона магистрат се отнема по предложение на една пета
от ВСС, то целият съвет трябваше да определя кой прокурор да
образува предварително разследване, беше идеята на Пенчев. Тя
целеше да не се допусне прокуратурата да откаже да образува
наказателно производство срещу свой колега по една или друга
причина. И по този начин да лиши главния прокурор от най-важните
му права да решава сам дали да образува наказателно производство
срещу това или онова лице. Пенчев изтегли поправката по
предложение на соцдепутата Любен Корнезов. Съпартиецът му Янаки
Стоилов се закле промяната да стане чрез Закона за съдебната
власт. И това е възможно, но само ако тя успее да се промуши през
Конституционния съд. Пред КЕШ Константин Пенчев сподели, че
причина за акта му са намеци от прокуратурата. Според тях, ако
мине поправката с неговото име, основният закон ще бъде атакуван в
КС и ще бъде спрян. Дали за тези противници на евроинтеграцията ни
не говореше Ферхойген?
По време на дебатите Константин
Пенчев предложи още една авангардна идея, която окончателно
разгневи съдебната власт и бе изтеглена бързо именно за да не бъде
стопиран ремонтът. Народното събрание да може да отнема имунитета
на тримата "големи" на главния прокурор, на шефа на Върховния
касационен съд и на шефа на Върховния административен съд.
Предложението нямаше как да мине, защото вече със сигурност би се
тълкувало като промяна в политическата система. А Конституционният
съд тази пролет постанови, че само Велико народно събрание може да
пипа по-сериозните промени в основния закон.
Има обаче възможност днес втората
поправка "Пенчев" да бъде гласувана, сигурно е, че тя ще получи
одобрението на СДС. Сините отдавна настояват за по-хард поправки в
основния закон и след репликата на Ферхойген не пропуснаха да
направят изявление в стил "нали ви казвахме".
Днес комисията ще гласува два
варианта и по друг текст, засягащ имунитета на магистратите.
Предложенията на ОДС са по-твърди, а именно съдии, прокурори и
следователи да носят наказателна отговорност като всички други
граждани извън изпълнение на служебните си задължения, като за
това трябва разрешение от ВСС. |
