29 септември 2003, 14:10

Настана несигурно време за убийците от ЩАЗИ

Изминалата седмица ще се запомни в Германия с безпрецедентна акция на Федералната прокуратура. За пръв път след 1989 слуховете за намесата на ЩАЗИ в убийства на неудобни лица в Германия и в чужбина започват да намират конкретно потвърждение.

В началото на седмицата в градчето Райнсберг на север от Берлин след акция на специални части бе задържан 53-годишният Юрген Г. – невзрачен водопроводчик, каращ стар трабант. Срещу него се води следствие по обвинение, че е бил член на дълбоко законспирирана група наемни убийци на ЩАЗИ, които от 1976 до 1987 са изпратили по поръчка на оня свят поне 25 души. Юрген К. е бил следен и подслушван от дълго време, но най-сериозните улики срещу него са събрани с помощта на служител на Федералната криминална служба (ФКС), който се представил за агент на ЦРУ, търсещ специалист за поръчково убийство. Служителят спечелил доверието на Юрген К. и бил постепенно посветен в пазените до тогава в дълбока секретност подробности. Групата за убийства е била съставена от 5 души, които са получавали задачите си от полковник от Главно разузнавателно управление на източногерманската Държавна сигурност, командвано от приятеля на Анжел Вагенщайн Маркус (Миша) Волф. Според публикуваните в германската преса данни, убийците са преминали специален двегодишен курс на обучение в лагер на остров в Балтийско море. Отдавна е известно, че в подобни тренировъчни центрове са обучавани и арабски и западногермански терористи. Авторитетният историк Хубертус Кнабе изнесе данни от открити в архивите документи, според които подобни групи са създадени през 1964 и са били пряко подчинени на министъра за Държавна сигурност Ерих Милке. В потвърждение на неодавнашните думи на друг «редови служител–чекист» на име Бриго Аспарухов, че «разузнаването никога не е било съпричастно към вътрешните проблеми в държавата», групите на Милке са били предназначени за действие на «оперативната противникова територия». Целта им според документите е била «ликвидирането, т.е. физическото унищожаване на индивиди и групи лица». Изброени са и методите за ликвидиране на класови врагове и предатели: «Застрелване, намушкване с нож, изгаряне, взривяване, удушване, пребиване до смърт, отравяне, задушаване». Следователите, които работят по сегашния случай допускат, че групата на Юрген К. е била най-дълбоко законспирирана и е била пряко подчинена на ЦК на ГЕСП. Според самопризнанията на наемния убиец, той и колегите му са водили скромен цивилен живот, до момента когато са били оповестявани конспиративно три–четири пъти на година. След възлагането на т.н. «мокра поръчка», са им връчвали фотографиите на обекта за ликвидация и снабдени с фалшиви документи те са били прехвърляни на Запад.

Докато следствените групи усилено търсят веществени улики, в медиите се обсъждат вече вероятните жертви на чекистките командоси. Според описанието на Юрген К., през 1980 в берлинския квартал Карлсхорст е бил застрелян (стандартното оръжие е винаги 9-мм Макаров) един от източногерманските министри, след като по съответния начин той е бил принуден да напише дори прощално писмо преди да се «самоубие». Това описание съвпада със загадъчната смърт на тогавашния финансов министър на ГДР Зигфрид Бьом, който (съгласно официалната версия) е застрелян от жена си при сцена на ревност, а след това и тя сложила край на живота си. Според познавача на темата Андреас Фьорстер от «Берлинер Цайтунг», преди смъртта си Бьом се е издал пред сътрудник на ЩАЗИ, че не желае повече да търпи нелегалните сделки с валута и злато на гедееровското ръководство, за които е имал пълна информация. Той не е криел и критичното си отношение към финансовата и икономическа политика на Политбюро. Сега е ред на следователите да търсят истината.

Друг случай, който занимава правосъдието, е съдбата на популярната шведска телевизионна журналистка Кетс Фалк, извадена през 1984 заедно с нейна приятелка от един стокхолмски канал, 6 месеца след безследното им изчезване. Според появила се сега информация, тричленка на ЩАЗИ е дала парализираща отрова на двете жени, а после те били потопени заедно с автомобила им в канала Хамарби. Непосредствено преди смъртта си Кетс Фалк е провеждала разследване в средите на международните ембаргови и оръжейни контрабандисти и е попаднала на данни за връзките на гедееровски и шведски фирми, включително по нелегални оръжейни доставки за Иран. Шведското следствие тогава е установило, че месец преди изчезването си, Кетс Фалк ентусиазирано споделила с приятелка, че е открила нещо уникално. Също така е известно, че непосредствено преди смъртта си, шведската журналистка е имала среща с американски телевизионен екип, който след произшествието мистериозно изчезнал. И тук търсенето на нови доказателства предстои.

Както пишат всички медии в Германия, следствието се движи на пълни обороти. Според близки на задържания, през последните години той пътувал до Италия, за да се среща с приятели и да си «говорят за миналото». Съгласно други данни, участниците в групата пазели за собствена застраховка важни доказателства в различни тайници на територията на Германия. Все пак, както казват неназовани правителствени експерти – прокуратурата разполага засега с прекалено малко материал за да повдигне обвинение, но пък и с прекалено много, за да затвори делото. Изказват се и надежди, че може да се намерят посветени, които да проговорят – 14 години след падането на Берлинската стена вече все по-често се пропуква и стената на мълчанието, зад която са се укрепили героите с хладен ум, горещо сърце...

И мръсни ръце.