Когато данъчни и други държавни чиновници ги бият редовно, почти всяка седмица, значи има конфликт между обществото и държавата. Този конфликт има две възможни решения.

Едното е цивилизованото решение. Държавата се оттегля от живота на хората. Премахва регулациите. Съкращава държавните чиновници и учрежденията. Намалява данъците до минимум. Оставя хората да работят и сами да се наслаждават на плодовете от труда си. Преди време предложих това решение на Милен Велчев, когато беше бит поредният данъчен (“Как да спасим данъчните от побой”).

Другото решение е фашизоидно-хунтаджийското. Държавата се намесва още повече в живота на хората. Държавните учреждения се милитаризират. Чиновниците се въоръжават и получават абсолютни права за издевателство над гражданите и фирмите. Създават се все повече държавни служби с извънредни пълномощия за надзор, шпиониране и репресии. Започват да следят редовно и постоянно банкови сметки, сделки и всякаква икономическа и гражданска дейност.

С последните си действия Милен Велчев показа, че не е цивилизован човек. Той е фашизоиден хунтаджия. В отговор на последния побой над данъчен той обяви поредната ескалация на репресиите срещу гражданското общество в България.

Обяви, че данъчните щели да имат извънредни пълномощия. Че законът ще налага повишени наказания за посегателство над данъчен. (Дори не се споменава за повишени наказания на данъчните, които злоупотребяват властта си - всички сме равни, но данъчните са по-равни.) Щял да внедрява агенти във фирмите да ги следят. Ще прилагат спрямо бизнеса специални разузнавателни средства. Щял да вкарва в затвора за неплатени данъци.

(Разбира се, това с внедряването на агенти са ала-бала приказки. Данъчните са некадърници – те затова са данъчни. Те не могат да спечелят нито един конкурс за работа в частна фирма. Ако все пак ги вземат, ще бъде на нископлатена длъжност за некадърници, откъдето не могат да следят никакви документи на фирмата. А умните и способни хора никога няма да поставят своята дългосрочна кариера под риск заради шпионските игрички на Велчев и на неговото безлично протеже Николай Попов. Или може би ще прокарат закон, който задължава фирмите да вземат на работа внедрените данъчни шпиони?!)

Тенденцията очевидно е после данъчните да бъдат облечени в униформи - черни, с череп и кости. И калъчки. Като влезе данъчният във фирмата, цялата фирма ще е длъжна да бъде строена на преглед. Данъчният ще поздравява строя: “Хайл Велчев!” Трудовите колективи хором ще отвръщат: “Зиг хайл!”

Докато стигнем до мечтата на Велчев за обществото, описана от Джордж Оруел:

И ако искаш да видиш бъдещето, представи си човешко лице, смачквано от ботуш... завинаги.

Ако беше цивилизован човек, Велчев щеше да забележи, че щом ги бият, данъчните не са ангелчета. Че са нагли, арогантни, цинични, че се заяждат за запетайките. Че са пълни некадърници, които са постъпили на държавна служба, за да могат всекидневно да злоупотребяват с властта, да издевателствуват над онези, които са способни, създават национален продукт и работни места, доставят стоки на пазара.

Ако въобще имаше нещо цивилизовано у Велчев, щеше да забележи, че вината за побоите е в самите данъчни. И в държавата, която се държи като хибрид между ориенталски деребей и балканска мутра, рекетира все повече обикновените хора и си присвоява техния труд и собственост.

Ако въобще имаше нещо цивилизовано у Велчев, нямаше да ни убеждава по Оруеловски, че “данъците ще продължават да намаляват.” Откакто Велчев е финансов министър, държавният бюджет нараства всяка година с по един милиард лева – 12 милиарда през 2002, 13 милиарда през 2003, близо 14 милиарда през 2004. А населението намалява с около 100 000 души годишно, предимно за сметка на младите хора в трудоспособна възраст; намаляват и работещите.

Населението намалява, данъците намаляват, а пък бюджетът как така нараства? Сумарните данъци (общи бюджетни приходи от човек) на четиричленно семейство през 2002 са били 6 000 лева на година. През 2003 те са 6 580 лева. През 2004 цифрата вече е 7 180 лева. Това прави увеличение на данъците с 10% на година за човек от населението. А ако разделим бюджета само на реално работещите – без да смятаме държавните хрантутници като Велчев и неговите любими данъчни, ситуацията ще се окаже още по-ужасяваща.

Ако Велчев беше цивилизован, нямаше да отговаря на предложението за 10% плосък данък с малоумни аргументи: “Хубаво е, ама няма как да стане.” Щяла била да се отвори “дупка” в бюджета от 2 милиарда лева.

Ако съкрати ненужната администрация, щеше да получи поне 7 милиарда лева излишъци.

Нямало как да уволняват държавни чиновници. През 2001 и той, и Николай Василев се надпреварваха да обещават колко чиновници щели да съкратят. Сега изведнъж не можели да ги съкратят. Защо? Никакво обяснение. Велчев можеше например да си припомни едно старателно забравено обещание от първите дни на неговото правителство - да направи точна публична преценка на необходимостта от всяко държавно учреждение, от всеки държавен чиновник и да съкрати ненужните.

Нищо такова няма при Велчев. Цивилизованите хора изпълняват обещанията си. Фашизоидните хунтаджии въобще нямат морални скрупули и злобно заплашват с насилствени репресии.

А Велчев не е цивилизован.

Води се война. Война между държавата и гражданското общество. В тази война държавата е агресор. Гражданското общество просто защитава свободата си и собствеността си.

Има две възможни решения.

Цивилизованото решение: Държавата капитулира пред гражданското общество, оттегля се и се ограничава до защитата на живота, свободата и собствеността на хората. Държавната администрация се разпуска, остават само полиция, армия, съд и прокуратура, както и местните децентрализирани власти. Данъчните не само биват спасени от побой, но като отидат на борсата, се научават на честен труд.

Дивашкото решение: Гражданското общество капитулира пред държавата. Държавата започва да следи непрекъснато, отблизо и постоянно всеки гражданин и всяка фирма. Във фирмените офиси задължително се инсталират големи екрани, които излъчват филми за Големия Брат. По кръстовища и площади се поставят плакати с надпис: “Ти плати ли си данъците?” Нацията изпада в Оруеловски транс. Кристалната детска мечта на Велчев бива осъществена.

Но гражданското общество е много жизнено. То ще продължи да се съпротивява. То възприема данъчните – и много правилно – като безполезни паразитни същества, които само смучат кръвта на обществото, без да допринасят с нищо за него. Когато се размножат прекалено много, цивилизацията умира.

Велчев изглежда иска точно това. Той и неговите безлични протежета са във война против цивилизацията. А ние трябва да я защитаваме.