За пореден път из българските медии потекоха кахърни сълзи за атомната енергетика: ВМРО и други патриотични и не дотам патриотични организации дори цял „референдум” организираха срещу спирането на ІІІ и ІV блок от АЕЦ-Козлодуй. Каква национална ценност била. Как тя крепяла българската икономика и енергийния баланс в Югоизточна Европа. Как лошите европейци искат да я затрият, понеже са лоши европейци и не дават на българската икономика да се крепи, а на енергийния баланс в региона да е стабилен.

Трудно е да се разбере това сантиментално отношение към едно застаряващо индустриално съоръжение. В крайна сметка като всяко подобно, АЕЦ-ът има срок на годност. Първите четири блока един по един ще чукнат тридесетака през това десетилетие. Сигурно ресурсът им е увеличен чрез модернизацията и повишената сигурност вследствие рехабилитационните мерки, финансирани от „лошите европейци”. Но това увеличение не е безгранично.

Рано или късно ще се установи, че рискът от авария вече е неприемлив и не бива да започва пореден експлоатационен цикъл. Тъй като е известно състоянието на реакторите, може с определена вероятност да се каже кога ще се случи това. За първите два блока бе ясно. За трети и четвърти това ще стане към 2008-2010, съвместно прогнозираха и така се договориха правителството на ОДС и европейските ни партньори. След това новите власти първоначално се заинатиха, а след това преди две години сами решиха реакторите да бъдат закрити преди приемането ни в ЕС през 2007.

Къде е мястото на сантимента в подобен тип прозаични истории? Ами няма място за нищо такова. Всичко е въпрос на експертна преценка – икономическа, екологическа или политическа.

Къде е мястото на експертните оценки в тази конкретна нелепа история? Ами няма място за нищо такова. Брюксел не определя срокове за затварянето на АЕЦ. Там само се съгласуват експертните процедури, които определят сроковете. А 2006 бе

срок, определен от Симеон ІІ по процедура, съгласувана от него със Сакскобурготски.

И впоследствие резултатът бе оповестен пред изумената общественост. Напоследък дори разбрахме по каква причина – за да има основания да се иска рестартирането на забравения проект АЕЦ-Белене.

На стойност между 2 и 4 милрд. долара.

Но виж, чувство в историята има. Долавя се някак. Чувството на дълбока отврата от ония лоши европейци, дето го занимават Него с "такива неща".

Впрочем, ако някой има някакви основания за сантиментално отношение към АЕЦ-а в Козлодуй, това съм аз. През 1975 бях на бригада там като току що завършил първи курс физика. Участвах в мероприятието „Когато се наливаха основите”. Заедно с колегите ми, всичките до един - бъдещи нобелисти, по цели нощи правехме на пух и прах Айнщайн, Бор и Файнман, тримата заедно и поотделно.

Даже не знам на чий блок сме му наливали основите. Кой бъдещ нобелист го е еня за някакви си бетонни основи?

30 години по-късно възрастен мъж от Бургас, който сигурно е виждал централата само по телевизията, почти проплака пред нейната камера: "Искат да ни съсипят икономически, гордостта ни да затрият!"

Странно нещо.

А въпросът е откровено прагматичен. Преди всичко,

трябват ли ни тези мощности?

Разпространена е версията, че без тях България драстично ще изгуби пазарни позиции на регионалния енергиен пазар. Презумптивно се предполага, че той непрекъснато и значително ще се разраства.

Тази екстензивна представа за бъдещето е по детски наивна или по-вероятно - просто спекулативна. Страните в региона са в процес на радикални икономически реформи и технологично обновление. Трудно е еднозначно да се прогнозира стагнация на енергийния пазар. Но отлично се знае, че когато преживя подобен период през 70-те и 80-те години, Дания, например, удвои вътрешния си брутен продукт, без да увеличава енергийното си потребление. И така се случва навсякъде по света. Впрочем, експертите от Института за пазарна икономика отдавна направиха разчетите и ги публикуваха. Политиците упорито отказват да ги прочетат.

Относително разумно би било затворените енергийни мощности да бъдат заместени с други - прогнозите засега са си все пак само прогнози. Добре, с какви?

Да строим неуморно АЕЦ!

Затварят атомна централа, значи трябва да строим друга. Дали? В Австрия например са решили, че това е неприемливо и не строят - не защото са по-тъпи или по-бедни от нас. И са крайно чувствителни към риска, на който ги подлагат комшиите. Австрия естествено не може да ни забрани да имаме АЕЦ, но може да изисква минимален технически риск.

Какъвто впрочем е и българският национален интерес.

А за да се осъзнае той от гражданството, то не бива да бъде манипулирано. Само че свободното гражданско волеизявление е последното, от което имат нужда задкулисните лобисти.

Умишлено се поддържа цяла система от митове, с която е обгърната ядрената ни енергетика. Един от тях е, че атомът произвежда най-евтиното електричество, ама в аритметиката включват само така наречените текущи разходи на централата.

Цената на "евтиния атомен ток"

Какво ли би се получило, ако се добавят останалите реални разходи? Например за изграждане и експлоатация на складове за временно съхранение на отработеното гориво преди експедирането му обратно в Русия. Или за транспорта на свежо гориво оттам и на радиоактивни отпадъци натам. За охрана, контрол и сигурност, които се поемат от полицията, гражданската защита, службите на екоминистерството, общинските власти и др.

Освен това атомният реактор не е автомобилен двигател - завърташ ключа и го изключваш. Десетилетия след приключване на индустриалната експлоатация ще продължи необходимостта от поддържане на загасващия процес, което означава ангажиране на персонал, пак контрол и сигурност...

В цивилизования свят отдавна знаят, че всичко това също е част от цената, която се плаща за атомното електричество. И я пресмятат цялата.

При нас

сервитьорът непрекъснато дописва сметката, без да тегли чертата.

Руснаците например искат да ни връщат радиоактивните отпадъци. В качеството си на зам.-премиер Николай Василев успя да се договори това поне да не става веднага. Но ще става. Тоест, вече трябва да осигуряваме организационно и финансово трети пореден курс на може би най-високоопасния товар в света.

От отпадъците ще са извлекли плутония, изотопа 235 на урана и други компоненти, които стават я за бомби, я за нещо друго. Но след това те съвсем няма да станат безопасни.

Извличането на споменатите компоненти продължава десет години. Преработените отпадъци ще идват тук след това. Ще ги складират край Нови хан, където вече сме похарчили още пари за хранилище. Като го напълним, ще го разширяваме или ще строим ново. Ще са изтекли цели десетки и стотици години след спирането на последния блок в Козлодуй, а ние ще продължаваме да харчим пари и за тая работа.

Такова едно евтино атомно електричество.

Така е, ще признаят може би накрая адептите на светлото атомно бъдеще, ама

гигант гиганта заменя.

Но и това ще е неистина. Тези 1760 мегавата от четирите блока не ги изключваме "отраз". Изключват ги на порции по 440. За нас бе важно до 2007 да имаме заместващи други 1760 мегавата. Ако бяхме започнали да въвеждаме в експлоатация по 10 мегавата месечно, за десетина години щяхме да имаме горе-долу същата мощност в националната мрежа, ако наистина пазарът го изисква. Какво ни попречи?

Попречи натрапеното ни азиатско суеверие, че бъдещето се случва изведнъж, на някаква "светла дата". Да речем, "Велик октомври" или "запуск на енергиен гигант". А ни е натрапено, понеже има заинтересовани от такова случване.

Но сред тях не са обикновените българи. Те нямат интерес наведнъж да се инвестират няколко милиарда долара и после да се чакат години, че да го "запуснат", най-сетне, пустия му гигант. Далеч по-изгодно икономически е да се инвестира на малки порции в малки обекти, които обаче един по един започват да произвеждат ток съвсем скоро след инвестирането.

Само че малките мощности ги инвестират частниците според частния си интерес, тях държавата нито може да ги задължи, нито може да им се натрапи за съдружник – като в един „енергиен гигант”, нито ще им гарантира кредитите, нито ще им назначава шапката с офисите й, колите, комуникациите, секретарките, кафетата и почивните станции. И затова държавата иска гигант – такава й е далаверата.

Гигант обаче не е нужен и на електроразпределителната система. При никакви обстоятелства не е възможно за няколко часа енергийните потребности на страната и нейните съседи (докъдето е икономически целесъобразно да се изнася) да нараснат с цели 500 или 1000 мегавата. Такива скокове в потреблението просто няма.

Единственото изключение е смяната на деня с нощта.

Но атомната енергийна технология изисква почти половин денонощие за стартиране или за стопиране на процеса. Така че именно тя не е в състояние да бъде полезна в единствената ситуация, в която големите мощности въобще могат да бъдат полезни за една малка национална икономика.

Няма нито една икономически обоснована причина отведнъж в системата да бъдат въведени 500 или 1000 мегавата. По-голямата част от тази енергия просто няма да достига до потребителите – тя просто ще понагрее жиците и ще допринесе за глобалното затопляне на атмосферата.

България е бедна на енергийни ресурси,

така че атомът е едничката ни алтернатива, ще контрират веднага с поредна неистина. А ресурси има. Един от тях е, ако щете, че наследихме от социализма неефективно енергопроизводство и разхитително енергопотребление. А това днес се оказва своеобразен позитив!

През 1995 е приета Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата. Предмет на документа е аномалният парников ефект, който води до глобално затопляне с постепенни, но катастрофични климатични промени още през този век. Овладяването на процеса е възможно само със снижаване (редукция) на емисиите от парникови газове. Сред тях най-голям дял държи въглеродният двуокис, който се отделя в атмосферата при изгаряне на органични горива, най-много - при въглищата и мазута. С Протокола от Киото напредналите държави се ангажираха да намалят емисиите на парникови газове с определен процент в определен срок.

Това се постига чрез модернизация на топлоенергийните мощности с цел повишаване на коефициента на полезно действие, чрез замяната на въглищата и мазута с природен газ там, където това е възможно, чрез разширено използване на възобновяемите източници на енергия и т. н.

Тъй като процесът е глобален, няма значение къде именно ще се осъществи редукцията. Затова холандците, например, предпочитат да изпълнят задълженията си, като заплатят за модернизация на енергетиката... извън Холандия. Излиза им по-евтино.

Особено привлекателни са бившите соцстрани. Тук работната ръка е квалифицирана, засега не е скъпа, инфраструктурата е що-годе прилична, а местните електроцентрали по правило са остарели, което направо си изисква модернизация. Инвеститорите ще могат да си изпълнят задълженията по-лесно, ние пък ще получим обновени, по-съвременни, по-чисти и по-високопроизводителни енергийни мощности.

По тази схема Чехия усвоява вече деветтцифрени инвестиции.

България - някъде в близост до кръглата нула. За сметка на това в медиите се усвояват тъмни инвестиции, за да се пишат и говорят лъжи и полуистини. Протоколът от Киото предвиждал изнасяне на мръсно производство в Третия свят. Вятърните централи били вятър работа. Геотермалната енергетика - и тя. В слънчева България било нерентабилно да се оползотворява слънцето като енергиен източник. И прочие.

Разговарях през есента с шведски хидроинженер. Беше в България за монтаж на малка ВЕЦ по поръчка на частна кравеферма. Беше шашнат, че подобни централи се броят на пръсти. Че водопроводите харчат ток за помпите, когато качват баир, но не произвеждат ток, когато слизат от другата страна. "Вие сте удивително богата страна, щом можете да си позволите такова разхищение" - каза иронично накрая.

Нямаше какво да му отвърна.

Да, има удивително много неоползотворени ресурси, но упорито ни втълпяват обратното. Защото тяхното оползотворяване ще ни приближи до стандартите на съвременната цивилизация. Технологичното обновление ще скъса връзката ни със съветското псевдоиндустриално минало. Алтернативните източници ще ни направят по-независими от вноса. И всичко това ще ни позволява бавно, но неотстъпно да се измъкваме от задушаващата братска прегръдка на монополиста, който държи ръка върху Голямото кранче.

Само в негов интерес е България и българското общество да остават в сивата зона между ориенталските суеверия и цивилизования прагматизъм, между политическата нормалност и приказката за добрия цар или Голям брат и лошите министри или империалисти.

Там, в оная психотична псевдодействителност, където се написани сюжетите за всички нелогични медийни мелодрами, които милиони българи трябваше да преживеят като свои през последните години.

АЕЦ, или коя е официалната религия в България