Разбира се, дебатът относно АЕЦ въобще не е приключил. Европейците не искат България да има ядрена енергетика, това е ясно. По-точно казано, няма да ни се месят в енергийните решения, но пък и няма да ни позволят да се приближим до членство в Европейския съюз, ако не спрем реакторите. Даже са готови да ни дадат пари, само и само да ги затворим тези страшни реактори. От друга страна, вътре в страната все повече се надига недоволство, и като че ли мнозинството от хората са готови да се откажат от Европейския съюз, но да си запазим АЕЦ.

Какво като имаме АЕЦ, щом токът ни е толкова скъп, колкото и в страните, които нямат ядрена енергетика? Виж, ако цената на тока беше 0,5 цента на киловатчас, както е в Западна Вирджиния, където всяка планинска долина има ядрен реактор, а затварянето на АЕЦ да ни заплашва с цена 6 цента, тогава е друго нещо. Но тъй като с АЕЦ или без АЕЦ, цената все си е 6 цента на киловатчас, тогава ми е все едно дали ще имаме ядрена енергетика или не.

И така, крайният изход от тези обществени дебати около АЕЦ “Козлодуй” ми е безразличен. Но съвсем не ми е безразлична идеологията в основата на тези дебати. Затова я следях с интерес. И откривам все лоши и разочароващи неща.

По време на един от телевизионните дебати беше излъчено мнението на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Лъчезар Богданов се опита да разпръсне митовете относно “икономическите ползи” за България от атомната централа и от износа за ток. “Защо е толкова важна централата?” - попита той. България изнася ток за около 60-70 милиона долара годишно. Това е съвсем незначителна цифра в цялостния външнотърговски баланс на България. Например, само износът на облекла и текстилни материали надвишава тази цифра десетки пъти. А какво да кажем за туризма, приходите от който са близо един милиард долара годишно? Защо тогава нямаме специален обществен дебат за бъдещето на такива важни области от българската икономика като леката промишленост и туризма, а сме загрижени така дълбоко за едно незначително перо като износа на ток?

Лъчезар Богданов разсея и друг мит, дълбоко насаден в общобългарското мислене през последните десет години, а именно, че затварянето на АЕЦ щяло да вдигне цената на тока. “Цената на тока в България,” каза той, “се определя административно от централната власт. Ние дори не знаем каква всъщност е реалната цена на тока в България, тъй като няма реален пазар на електроенергия.” Знае ли някой в България какви са стандартите за определяне на тази цена? Никой, освен някакви безлични чиновници някъде в някакво министерство или учреждение. А как те определят цената? Ами решават, че е дошло време да увеличат приходите, първо пускат откъслечни слухове в печата, след това лека-полека подготвят общественото мнение, проверяват дали няма да има обществено недоволство, и ако няма такава опасност, един ден осъмваме с нова цена. Когато си монополист, можеш да правиш това. А когато си монополист, закрилян от полицейската сила на държавата, няма никаква опасност.

В такива условия цената на тока ще се вдига независимо дали имаме АЕЦ или не, това е ясно.

Един от участниците в дебата, Румен Овчаров от БСП, открито пренебрегна аргументите на Лъчезар. “Не го знам какъв е този експерт,” каза той. Но ние пък знаем какъв “експерт” е самият Румен Овчаров – той беше в правителството на Жан Виденов, от чийто “професионализъм” още ни горчи на гърлото. Знаем също, че през целия си живот Румен Овчаров е живял на бюджетна издръжка и никога не е работил честно на свободния пазар.

Но както и да е, моята цел тук не е да се занимавам с политика.

Държавата срещу човека

Според Овчаров приходите за България от износа на електроенергия не били 60-70 милиона долара годишно, а 250 милиона долара. Доста съмнителна цифра, като се има предвид, че при международна цена на тока от 2 цента на киловатчас това означава 12.5 милиарда киловатчаса, което не е много реално количество. Но дори да приемем цифрата 250 милиона, тя е все още доста по-малка от приходите от износа на дрехи или от туризма. Но нито Овчаров, нито някой друг от политическите участници в дебатите поиска да разисква тези много по-важни и по-печеливши страни на българската икономика. Защо? Защо не се води такъв оживен дебат относно освобождаването на туризма от данъци, както това направи Турция преди 20 години и сега получава приходи от десетки милиарди долари годишно? Защо например не се води такъв дебат относно освобождаването на пазара за природен газ, за да бъдат направени българските химически заводи конкурентни в производството на торове и химически продукти? Защо е толкова важна една електроцентрала с някакви миниатюрни приходи, а големите пера на българската икономика са скрити някъде дълбоко и за тях не се говори?

Защото приходите от българската лека промишленост, туризъм и химическа промишленост се разпределят сред многото частни и индивидуални участници на пазара, а приходите от производството на електроенергия отива пряко за облагодетелствуване на държавната администрация.

Производството на дрехи и платове, производството на химически продукти, туризмът, консервната промишленост и много други, поради самото естество на индустрията наемат много работници, а също използват множество посреднически и обслужващи фирми. Собственикът на хотел на морето, например, след като получи парите от туристите, трябва да плати на туроператорите и другите посредници в бизнеса, които са му довели туристите. Той трябва да плати на обслужващите фирми, които поддържат водоснабдяващата и канализационната система на хотела, трябва да плати на фирми за ремонти и на доставчици на чаршафи, мебели и други необходими неща, и т. н. Разбира се, хотелът също изисква поддържащ персонал, администратори, камериери, сервитьори, на които трябва да се плаща цяла година, не само през активния туристически сезон. Накратко, колкото и големи да са приходите на един хотел, те се разпределят между много участници на пазара. Това разпределяне на приходите сред много участници естествено намалява бюджетните приходи на държавата. От туризма, а и от другите изброени по-горе икономически области печели българският народ, а държавата не получава особено високи приходи.

Обратното, производството и търговията на електроенергия е област, която лесно може да бъде контролирана централно от държавната администрация. Сравнително малко хора участвуват в това производство, а и не са необходими особено много посредници или външни обслужващи фирми. (Аз нямам изчерпателно познание за АЕЦ, но съм запознат сравнително добре с икономическите параметри на водните електроцентрали. По-малките ВЕЦ почти не се нуждаят от поддръжка или персонал.) Така приходите от производството и търговията с електроенергия се концентрират в малка група от хора, които контролират производството. В България това е държавата. По-точно, това е малка държавна мафия от енергийни чиновници, които са си присвоили правото да разполагат с приходите от електроенергията. Нещо повече, тъй като и НЕК, и държавните електроцентрали са търговски дружества, техните банкови сметки и счетоводни баланси не подлежат на ефективен контрол от Народното събрание, тоест, те могат да служат за облагодетелствуване на администрацията, без да могат да се задействуват дори стандартните механизми на “демократичен контрол.” Приходите от електроенергията, колкото и малки да са, се съсредоточават в държавата. Така държавата печели всичко, а българският народ нищо.

Сега вече трябва да е ясно защо енергетиката с нейните малки приходи е “стратегическа област” за политиците, а туризмът и леката промишленост не са. Тук отново виждаме приложен на практика древния проблем “държавата срещу човека.” Важно и “стратегическо” е това, от което държавата печели – централизирани, неконтролирани от обществото приходи – а не това, от което печелят обикновените хора – работни места, печалби или комисионни.

И ето ни пред въпроса коя е официалната религия в България

Удивително е, че толкова много обикновени хора се обявяват в защита на ядрената енергетика. Удивително е, защото те нито са спечелили нещо от централата, нито ще загубят нещо от нейното затваряне. В същото време, ако някой поведе демонстрация против монопола на Булгаргаз, или срещу ограниченията и данъците в туризма, едва ли ще привлече много поддръжници, нищо че поне една трета от работещите в България са пряко засегнати от тези неща.

Ако искате да разберете коя е истинската религия на един човек, вижте за какво е готов да пожертвува себе си и своите притежания. Исус каза, че ако искаме да видим къде е сърцето на човека, трябва да видим къде си харчи парите (Лука 12:34).

Очевидно много обикновени хора в България са готови да пожертвуват истинските си интереси (работни места и печалби за милиарди долари) за интересите на държавната бюрокрация (приходи за НЕК за някакви си стотина милиона долара).

Библейският патриарх Авраам беше готов да пожертвува своя единствен син, Исак, в името на Бога Създател. Това ясно ни показва неговата вяра в Бога. Съвременните обикновени българи са готови да пожертвуват бъдещето на своите деца в името на държавните приходи. Това ни говори ясно каква е тяхната истинска религия – вярата в божествената тотална държава. Именно това е официалната и преобладаваща религия в България.

Тази религия не води до нищо добро. Независимо от мненията на държавните “експерти.”

(С незначителни съкращения)