Всички ние – бедни и богати – правим историята. Всички ние участвуваме в нея с нашия принос.

Богатите участвуват с повече принос.

Казано по друг начин, всички се возим на влака на историята, но някои са в локомотива.

Това е неизбежно. Въпреки инфантилните левичарски мечти на много хора през ХХ век, хората не са равни. Някои хора имат повече способности. Някои хора се раждат в по-добри семейства. Някои хора наследяват по-голямо богатство. Някои хора получават по-добро образование.

В страни като България пък, някои хора са по-силни от другите – физически, политически, партийно и полицейски.

Накратко, някои хора завършват живота си по-богати от другите хора. Завършват го ... някои по-рано, други по-късно.

Но тези, богатите, правят повече история от другите, които не са богати. Факт.

“Ела и ме вземи!”

Как точно богатите правят историята? Чрез сигналите на богатството. Богатството е като космическа сонда; то изпраща сигнали. Ти-та-ти-ти-та-та-та-ти-та. . . . “Ела и ме вземи. Подражавай на мен, за да станеш богат. Гледай ме какво правя. Прави го и ти, и ще станеш като мен.”

Подражавай ми. Това е главният сигнал на богатството. Това е сигналът на личния пример. Мнозинството от небогати хора гледа внимателно какво правят богатите и прави като тях. Така хората се надяват да станат богати. Инвестират своите малки спестявания там, където богатите хора инвестират своите големи пари. Купуват на децата си такова образование, каквото богатите хора са купили на своите деца. Придобиват умения в областта, която е направила богатите да бъдат богати. Дори се обличат като богати хора в неделя, като ходят на църква или на разходка.

Резултатът от това подражание се нарича “история.”

Няма анонимни богати хора. Дори да се скрият в бункер, тълпата един ден ги открива и започва да им подражава – за добро или за лошо.

В някои страни е за добро. В други е за лошо.

Подражание за добро

Моят любим пример за подражание за добро е икономическата история на Съединените щати. Това, което аз наричам “четирите поколения на американската бизнес-история,” Карнеги-Форд-Уолтън-Гейтс. Четирима човека, всеки от които се е издигнал от дъното на социалната стълбица, за да стане най-богатият човек на своето време. Четири поколения бизнес, всяко от които подражава на предишното.

Бащата на Андрю Карнеги е беден шотландски тъкач, изгонен от родната Шотландия от новите механични тъкачни станове с парно задвижване. Синът започва кариерата си в Америка на 12 години – през 1848 – като предач в памучна фабрика. Вечер след работа учи счетоводство и телеграф (телеграфът е тогавашният еквивалент на съвременното програмиране). На 14 години вече е телеграфист – доста отговорна длъжност – в железопътна станция. Началниците му забелязват таланта на Анди Карнеги, когато при железопътна катастрофа началникът на станцията, Томас Скот, отсъствува. За да се справи с тежката ситуация, Анди започва да издава заповеди от името на началника си. Когато началникът му се връща, е изумен от смелостта и находчивостта на Карнеги. Той го прави свой личен секретар, по-късно и суперинтендант на Питсбъргския железопътен район. Карнеги започва да инвестира спестяванията си в компанията Уудруф за спални вагони. Проектира най-успешния за времето си спален вагон. Но най-голямото му богатство идва, когато навлиза в стоманодобивната промишленост и първи инвестира в бесемеровия конвертор – новаторска революционна технология за производство на стомана. Смелостта и предприемаческия нюх на Карнеги прави стоманата евтина и достъпна за цяла Америка. До 1901 Анди Карнеги вече е най-богатият човек в света. През 1901 се оттегля от бизнеса и се отдава на благотворителна дейност.

Две години по-късно, през 1903, неизвестният монтьор Хенри Форд основава Форд Мотор Къмпани.

Фермерският син, женен за фермерска дъщеря, има видение на живота си: да постави цяла Америка на колела. През 1908, съчетавайки по уникален начин конвейера и технологията на взаимнозаменяемите части, Форд създава Модел Т – първият масов автомобил в света. Всяко американско семейство вече има евтин начин за придвижване на големи разстояния. И американските семейства се отблагодаряват на Форд за неговата смелост и находчивост – Хенри Форд се пенсионира през 1945 като най-богатият човек в света.

Същата година, 1945, Самюъл Муур Уолтън построява своя първи супермаркет в Нюпорт, Арканзас.

Сам Уолтън открива, че има дълбока пропаст между производителите и потребителите. Те не се разбират едни други. Производителите често вземат неправилни пазарни и маркетингови решения, защото не разбират масовия потребител. Потребителите често не могат да се ориентират в изобилието от продукти и цени, а освен това не могат да върнат обратно на производителя некачествения продукт. Производителят гледа общо, цялостно, стратегически, и често не разбира малкия потребител. Потребителят пък има свои дребни лични интереси и не разбира голямата картина на пазара. И, над всичко, търговската верига от производителя до потребителя е мудна, скъпа и неефективна. Цените на дребно са необосновано високи. Сам Уолтън иска да стане посредник между производителите и потребителите. Така се ражда най-голямата верига супермаркети в света, Уол Март. Смелостта, предприемчивостта и находчивостта на Сам Уолтън е възнаградена. Когато се пенсионира през 1988, неговото семейство е най-богатото семейство в Съединените Щати.

Същата година, 1988, богатството на Уилиям Хенри Гейтс, достигна един милиард долара.

Вместо да продължи следването си в Харвард, Бил Гейтс открива най-сериозния проблем на своето време: трудното общуване с компютрите. Компютрите навлизат все повече в живота на хората, но само една малка професионална каста от оператори и програмисти могат да ги разбират и да общуват с тях. Бил Гейтс влага своите способности, време и капитал в задачата да направи компютрите достъпни за обикновените хора. През 1990 година на компютър вече може да работи и най-необразованият човек. Бил Гейтс е възнаграден – през 1995 той вече е най-богатият човек в света.

Четирима човека, започнали от дъното, и станали най-богатите хора. Четири поколения, които променят световната история чрез своя личен пример. И нито едно убийство. Най-тежкият инцидент в тази история е хвърлената торта в лицето на Бил Гейтс преди няколко години.

Българският принос в бизнес-историята

Богатството на тези хора издава ясни сигнали: Бъди умен, бърз, находчив, служи на потребителите и ще станеш богат. Личният пример на всеки един от тях казва на следващия: “Работи като мен упорито, всеотдайно и с поглед към бъдещето.” Затова няма убити. Има само упорит труд и талант, вложен в работа.

Ние в България имаме друг опит. При нас богатите хора ги убиват.

Защо?

По същата причина: Богатството изпраща сигнали. То казва, “Подражавай ми. Прави като мен и ще бъдеш богат. Убий конкурента си, за да преуспееш.”

Това казваше личният пример на Луканов. Това казваше личният пример на Васил Илиев и на много други. Както се видя през последния месец, това казваше и личният пример на Илия Павлов.

Някой беше казал, че народите заслужават своите диктатори.

Вярно е.

Но и друго е вярно: Богатите хора заслужават своите подражатели.

Някои за добро, други за лошо.