03-04-2003

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

Любен Лачански

3 април 2003, 15:00

Съвестта като уникат

За сборника "Изборът на свободния свят: Мир или Садам"

 

Някому този текст може да прозвучи като обвинение. Другиму - като оправдание. Но неговото истинско предназначение е да бъде един нужен ключ за отваряне или захлопване завинаги на една врата, която сме се стремили да отбягваме по много причини. Това е вечно пренебрегваната врата на собствените ни съвести в битката със собствените ни страхове и предразсъдъци. Този ключ ни е нужен, за да можем и пред себе си и пред потомците си някога да останем като почтени хора, които с ясно, трезво и неопорочено съзнание са застанали на една ясна и категорична позиция в доста сложен за световната цивилизация момент. Този на втората война срещу режима на Садам Хюсеин, която има за цел да свали най-сетне додеялата на планетарното човечество диктатура на азиатския диктатор, тероризиращ не само своя народ, а цял един регион на света в продължение на четири десетилетия. Тези редове ще помолят съзнанието на просветения читател да се опита да разбере наистина една непопулярна, но нужна позиция, която и ние, българите, в началото на ХХІ век трябва да вземем. А тя е ясно изразена в заглавието на настоящия сборник, който ви се предлага от Граждански комитет “14 ДЕКЕМВРИ” – на двадесетия ден от нежеланата наистина от никого война в пясъчната пустиня на някогашния Вавилон: ”Мир или Садам”

Кое наложи издаването на тези публицистични текстове в книга, която събира автори от различни националности, вероизповедания, професионални задължения, политическа позиция и не на последно място – географска и историческа принадлежност? Нуждата най-сетне в България да се чуят множество гласове, събрани на едно място от различни хора, пишещи на различни езици, но обединени под общия знаменател на демократичните свободи, за които уж всички радеем, а все не можем да се разберем – кое точно е свобода, докъде се простира демокрацията и откъде започва тиранията. За да завърши тя я на някой самотен остров, я в берлински бункер, на Нюрнбергски или на Хагски процес. А защо не и в сгърчената поза на съветските тирани–комунисти в някоя от безбройните им дачи–мавзолеи. Ето защо в България трябва да се пишат, говорят и се препрочитат подобен род текстове и то по време на такива световни катаклизми като днешния.

Защото комунистическата носталгия по тоталитаризма на територията на страната никога не е била по силна, а в тези дни от пролетта на 2003 някак особено осезаемо се чувства. Откровено несполучили със своя дългогодишен “демократичен преход”, ние, българите, загубихме основните ценностни критерии за морал, държавност и просперитет. А това е така, защото преди всичко ни бе отнета вярата и подменени основополагащи духовни категории и критерии. За нас мафиотизирането на обществото и въоръжаването на цивилното население се превърна в норма на живот и подражаема мечта, а всеки некрадец и съзерцател на красивото стана непотребен като баласт за другите. От баба до бебе сме обзети от някакъв провинциален прагматизъм и “лицемерен пацифизъм”, който ни дава основания да живеем в очакване на силната ръка, която ще ни управлява, но ще ни дава и безплатната чорба и ще ни погребва безплатно. Именно затова в българското общество се получи едно изключително силно разделение по всички основни въпроси - и на съзнанието, и на битието. Защото сме свикнали да съществуваме,като живуркаме. Затова и този път неокомунистически лидери се опитаха да яхнат (в истинския смисъл на думата) някакво народно недоволство и да пренасочат отново енергията на хората в псевдо антивоенни протести. Липсата на легитимни и обществено значими лидери доведе до хаотични брожения преди всичко в подсъзнанието на човеците, натрапвайки им отново добре познатия формат за “световния задокеански жандарм” и благородния славянски миротворец. Неуравновесеният и манипулируем български държавен глава в лицето на президента Първанов отново удобно се постави в услуга на чужди интереси и много добре изпълни поръченията на навреме посетилия го кремълски наставник и учител по комунизъм Путин.Това така добре си пасна с безхаберието на правителството на царя-премиер и с неговото лично управленско бездарие, че положението в държавата заприлича повече на междуособна гражданска война, продуцирана от бандитските групировки, нежели на съвременен начин на европейски живот, към който твърдим, че се стремим вече. Виновниците са ясни, не е ясно обаче кога те ще понесат своите наказания. Защото в държавата безнаказаността на криминала е вече установена форма на живот, а всеки който реши да се изправи против узаконеното беззаконие, става директен клиент на Паркетен магистратски произвол, което е къде-къде по страшно, отколкото една откровена война с ясно изразени позиции. Тук победители няма. Има само жертви. Ето защо в този изключително сложен и объркан за света и държавата исторически момент, гражданско сдружение “14 ДЕКЕМВРИ” продуцира този том с авторски разсъждения, за да помогне повече за отприщване на българското национално-отговорно самосъзнание, отколкото да ни легитимира като войнолюбци и защитници на някаква политика на наднационален геноцид и прочее пропагандни трикове. Защото едва ли нормален човек може да се съгласи, че странната лъкатушеща позиция на президента на републиката, на БСП лидерите, на неуверените управляващи: ”Садам, иди си с мир”, може да се окаже просперираща за България, българите и националната ни позиция за бъдеще. А каквото и да е мирното бъдеще – то е необратимо въпреки витиеватите вербални послания между Кремълските и “Айфеловите” кули. Собствено ето затова и тази книга е на бял свят. Като съвест на издателите и като един уникат в това тежко и униформено време. И за да остане като документ за истинската ситуация в този важен район на света. Ако ще я има България за в бъдеще, което минава и през бункера на Хитлер и дворците на Садам.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо