|
Путиновият
министър на информацията Михаил Лесин се появи в София твърде
зрелищно, за да остане незабелязана неофициалната му цел. Тя
трябваше да бъде прочетена като начало на откровена руска
офанзива към българската публичност, подпечатана с височайш
правителствен печат.
Шокът от
договора с “Видео интернешънъл” показа, че активизирането на
руското присъствие е опаковано като мащабно бизнесначинание.
Контрактът излезе на светло след съгласуване с изпълнителната
власт и президентската институция. Затова и генералният директор
на БНТ Кирил Гоцев и изпълнителният шеф Нидал Алгафари не се
притесниха от гнева на политиците и СЕМ, изненадани в гръб от
мащабната сделка. Хладнокръвието им в скандала бе изтълкувано като
знак за наличието на сериозни протекции за провеждането на подобна
назидателна акция. Чрез нея ни се внуши, че старите геополитически
болки на България няма как да бъдат лекувани без шибане с метлички
и напарване до червено в нажежена руска баня. Тя винаги ще ни
придърпва в горещата си утроба, да бъдем насапунисани, ако
случайно забравим, че цената за влизането ни в НАТО минава през
руски сметки и наследените ни зависимости от тях.
Конфузът с
“Видео интернешънъл” съвпадна с петролните разкрития за
приятелствата на БСП с режима на Садам. Двата сюжета влязоха в
късо съединение през руската връзка и през фигурата на Георги
Първанов. Той няма как да изличи от биографията си факта, че по
време на неговото партийно лидерство 12-те милиона барела подарен
петрол контрабандно са пътували към сметките на видни БСП
функционери по трасето Ирак-Русия.
Колко и как от
тези пари са влезли в касите на “Позитано” засега е мистерия. Но
разкритията и медийните изненади успяха да нагреят обществената
атмосфера.И на публичната повърхност изби грижливо охраняваната
истина, че Кремълското настъпление към България отдавна е мутирало
от пряко идеологическо въздействие в широка мрежа от бизнес
контакти и културни взаимодействия под патронажа на левицата.
Пак стана
актуален разговорът за схемите, чрез които се осигурява
посткомунистическото проникване на руското влияние у нас. И той
неизбежно минава през напомнянето, че само по време на кабинета на
Иван Костов стана възможно неутрализирането на някои от тях.
Екстрадирането на Майкъл Чорни и Денис Ершов е най-красонречивата
част от опитите да се блокират входовете за политическо пазаруване
на души и влияния с руски пари у нас.
Един от
най-простите и ефикасни варианти на използваните схеми бе показан
в предпоследното предаване на Георги Коритаров “Блиц” по БиТиВи.
Шефът на СЕМ Райчо Райков бе “отстрелян” с документ, доказващ, че
синът му стажува във фирмата на адвоката на Чорни Тодор Батков. В
подобни списъци според информация на “Седем” има имена и на други
депутатски деца от всички политически разцветки.
Фаворитът на ДПС
в медийния орган стана лакмус за смисъла на подобни благодеяния от
страна на щедри бизнесмени. Бившият говорител на кабинета “Беров”
се втурна в “Блиц” да замита следите от срамния опит на Руското
посолство да се намеси в работите на уж независима институция като
СЕМ. Райков предложи балансиран прочит на безпрецедентното искане
на посланик Титов за санкции срещу
bTV
заради излъченото на живо интервю с бившия контраразузнавач
Литвиненко. В него той уличи президента Путин в нерегламентирани
контакти с перачи на наркопари, между които и Майкъл Чорни.
Този спектакъл
предхождаше драматичното нахлуване на “Видео интернешънъл” в
публичното пространство. И стана един от катализаторите на
сериозни съмнения, че сегашното управление толерира сенчестото
руско присъствие у нас.
В един от
телевизионните дебати по повод на петролните пари за БСП зам.
председателят на левицата Румен Петков бе видимо раздразнен от
реплика, че виден руски бизнесмен е осигурил парични постъпления
за пищния сбор на червените на Бузлуджа миналата година. От
“Позитано” нито потвърдиха, нито отрекоха, че средства, внесени от
Ованес Нерсесович Мелик-Пашаев са заприходявани в счетоводството
на централата. Според източници от средите на социалистите обаче
изтича информация, че бизнесменът с руско гражданство скоро ще е
претендент за ролята на Чорни в българския политически живот.
Финансовото могъщество на този човек все още тъне в умишлено
поддържано затишие. Твърди се обаче, че той е един от инициаторите
на преговорите по сделката с “Видео интернешънъл”.
Посредничеството му за различни медийни и делови начинания
потвърждава жилавостта на вече отработени схеми за прокарване на
руско политическо влияние в чувствителни сфери на публичния ни
живот. Поглед във фирмените регистри на “Дакси” показва, че
Мелик-Пашаев е съсобственик с дъщеря си Лияна в редица компании за
строителство, консултантска дейност, инвестиции и реклама. В една
от тях
-
“Лирекс-София”
-
съдружник през годините е бил финансистът Емил Хърсев с фирмата си
“Хърсев Ко”. Друга фирма “Джоли” АД е притежател на многозвездния
хотел “Даун таун” в центъра на София, който е любимо място за
отсядане на руски забележителности в бизнеса, културата,
политиката и в други по-невидими сфери на деловата активност.
Мелик-Пашаев е попадал в полезрението на службите ни като
собственик на ферибота Оряхово-Бекет, особено по време на
Косовската криза, когато голямото транспортно съоръжение е можело
да става преносител на специфични за военно време товари.
Екзотичният мъж
обаче е запазил относителна анонимност с изключение на един-два
очерка в леви издания от типа на в. “Република”и “България-Русия”.
Тяхна издателка е Светлана Шаренкова, активен деец на
българо-руския културен фронт. Бившият й съпруг Владимир
Тутберидзе бе експулсиран от България с една от заповедите на НСС
през 2000. И бе единственият, чиято възбрана за пребиваване в
страната бе отменена с активното лобиране на ДПС.
За да доочертаем
казуса Мелик-Пашаев като показателен за все по-видимото руско
настъпление в обществения ни живот, трябва да припомним, че чрез
неговата рекламна фирма “Джокер медия” бе осъществено и заплатено
посещението на режисьора Никита Михалков у нас през март миналата
година. “Джокер медия” държеше правата за медийните му участия
тогава и то в качеството му не само на световно известен кинаджия,
но и на близък съветник на Путин. Появата му в “Шоуто на Слави
Трифонов” потвърди имиджа му на яростен радетел на президента с
имперските амбиции на цар.
Твърди се, че
именно Мелик-Пашаев посредничи за гостуването на руски
знаменитости при Слави Трифонов. Един от ударите му е връзката на
шоумена с певеца Йосиф Кобзон, смятан за един от босовете в
Солнцевската групировка под шефството на Семьон Могилевич.
Щом обаче всички
тези факти звучат като кримка е ясно, че руските интереси в
България са заложени като бомба с часовников механизъм под
официалната политическа повърхност. |
