|
Безпрецедентното писмо на сто видни
световни политици, анализатори и хора на духа, отправено към
държавните ръководители на страните от ЕС и НАТО, приспа повечето
български публични личности и медии. Не се чува ни вопъл, ни стон.
Сакън, да не сгазим лука, или по-точно казано, да не скършим
хатъра на, надявам се, бившия "голям брат". Груба грешка. Защото
писмото може да визира руския президент Путин и неговата политика,
но по същество то изисква нова и ясно определена позиция от всички
държави, членуващи в двете организации. Позволявам си да цитирам
три абзаца от текста:
- Той (Путин) систематично орязваше
свободата и независимостта на медиите, разруши баланса на руската
федерална система, своеволно затвори и реалните, и въображаемите
си политически противници, премахна легитимни кандидати от
избирателните списъци, преследваше и арестуваше лидери на НПО и
отслаби руските политически партии.
- Външната политика на Путин все
повече е белязана от застрашително отношение към руските съседи и
европейската енергийна сигурност, от завръщане към реториката на
милитаризма и империята и от отказ да се съобразява със
задълженията, които Русия е поела по международни договори.
- Трябва да говорим истината за
случващото се в Русия. Дължим това на жертвите от Беслан и на
десетките хиляди руски демократи, които все още се борят за
съхраняване на демокрацията и човешката свобода в тяхната страна.
Имената на хората, подписали
писмото, говорят достатъчно. Ето някои от тях: Вацлав Хавел,
Франсис Фукояма, Робърт Кейгън, Тимъти Гартън Аш, Адам Михник,
Мадлин Олбрайт, Ричард Холбрук, Джон Маккейн, Брус Джаксън, Карл
Билд, Джулиано Амато, Масимо д'Алема, Бронислав Геремек, ген.
Клаус Науман, Джеймс Уулси, Януш Бугайски и др. Редом с тях за
българска чест стоят подписите на експремиера Филип Димитров и
политолога Иван Кръстев.
Какво имаме насреща като официална
българска позиция. Президентът Първанов прескача до душеприказчика
си Путин почти катадневно. Премиерът Сакскобургготски не пропуска
случай да поласкае Русия с повод и без повод, както се случи в
последното му интервю за испански вестник. Назначеният патриарх
Максим се опира на руския си колега Алексей Втори като на храмова
колона, да не вземе да се капичне от трона. Да се чуди човек в
НАТО ли членуваме, или се възстановява Варшавският договор. Към ЕС
ли се стремим или към ОНД, както ни подканваше Елцин? Председатели
ли сме на ОССЕ или на някой колхоз в Средна Азия? Докога
политиката на външния министър Паси и на министъра на
евроинтеграцията Кунева ще се сблъсква с екстравагантната
пасивност на премиера и загадъчната славянска душевност на
президента? На тези въпроси трябва да се отговори незабавно и
еднозначно, ако не искаме отново да се превърнем в Задунайска
губерния. |
