|
|
Повече от сто
западни политици и обществени дейци изпратиха отворено писмо до
правителствата на страните от НАТО и ЕС, изразявайки тревога за
съдбата на демокрацията в Русия. Документът е подписан от бившия
министър-председател на Швеция Карл Билд, бившия президент на
Чехия Вацлав Хавел, американските сенатори Джон Маккейн и Джозеф
Бидън, а също от бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт,
бившите министър-председатели на Италия Джулиано Амато и Масимо
Д’Алема, британския историк Тимъти Гартън Еш, шведския икономист
Андерс Ослунд, бившите министри на външните работи на Полша
Владислав Бартошевски и Бронислав Геремек, бившия
министър-председател на България Филип Димитров, американския
политолог Франсис Фукуяма, френския философ Андре Глюксман, бившия
американски представител в ООН Ричард Холбрук, бившия естонски
премиер Март Лаар, бившия президент на Литва Витаутас Ландсбергис,
депутата от Европейския парламент Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер,
американския политолог Майкъл Макфол, главния редактор на полския
вестник Газета Виборча Адам Михник, бившия заместник-държавен
секретар на САЩ Стивън Сестанович, депутата от Бундестага от
ХДС/ХСС Фридберт Пфлюгер и други.
В писмото се
изразява съчувствие и солидарност с руския народ в неговата борба
с тероризма и безусловно осъждане на “отвратителния терористичен
акт”, извършен в Беслан. Същевременно авторите на документа са
дълбоко загрижени, че тези трагични събития се използват за
подкопаване на демокрацията в страната. Според тях “демократичните
институции в Русия винаги са били слаби и крехки, а президентът
Путин от момента на своето идване на власт през януари 2000 още
повече ги отслаби. Той систематично ограничава свободата и
независимостта на пресата, ликвидира сдържащите и балансиращи
елементи във федералното устройство, произволно изпраща в затвора
действителни и мними политически съперници, не допуска законни
кандидати до участие в избори, подлага на преследване и арести
активисти на граждански организации и отслабва руските политически
партии. След чудовищното престъпление в Беслан президентът излезе
с планове за още по-голяма централизация на властта и приемането
на такива мерки, които ще приближат Русия с още една крачка към
авторитарния режим.”
В писмото също
се изразява безпокойство от “влошаването на поведението на Русия
на международната сцена”. Според авторите, “външната политика на
президента Путин все повече се характеризира със заплашителен стил
спрямо съседните страни и спрямо европейската енергийна сигурност,
с връщане към милитаристическо-имперската риторика и с отказ да се
спазват международните задължения на Русия. Във всички области на
руския политически живот изглежда отново се реставрират
инструментите на държавната власт и се засилва властта на
спецслужбите”. “Ние смятаме, че такова поведение е неприемливо
като основа за истинско партньорство между Русия и демократичните
страни от НАТО и Евросъюза” – пише още в писмото. По думите на
авторите, “тези стъпки представляват само най-скорошното
свидетелство за отдалечаването на сегашното ръководство на Русия
от основополагащите ценности на Евроатлантическата общност. В
миналото Западът твърде често мълчеше и сдържаше критиката си,
като смяташе, че стъпките на Путин в погрешна посока са временни,
и надявайки се, че Русия скоро ще се върне към демократичния и
прозападен път. Западните лидери все така доброжелателно се
отнасят към президента Путин, без да обръщат внимание, че неговата
страна явно върви в погрешна посока и че неговата стратегия за
борба с тероризма води към нарастващо ограничаване на свободата.
Ние сме твърдо убедени, че диктатурата не може да бъде и няма да
стане решение на проблемите в Русия.”
“Лидерите на
западните страни трябва да признаят, че нашата стратегия спрямо
Русия претърпя провал” – пише по-нататък в писмото. “Нашата
политика въобще не помага за създаването на тази демократична
Русия, която е желана от нас и каквато заслужава великият народ на
тази страна, претърпял толкова страдания. Време е отново да
обмислим степента и характера на нашето взаимодействие с путинска
Русия и недвусмислено да застанем на страната на руските
демократични сили. В този решителен исторически момент, когато
Западът се стреми да съдейства на демократичните промени в целия
свят, в това число и в Близкия изток в широкия смисъл на думата, е
необходимо да не гледаме през пръсти на поведението на Москва и да
не създаваме специален стандарт за демокрацията в страните на
изток от Европа. Трябва да кажем истината за това, което се случва
в Русия. Това е наш дълг пред жертвите от Беслан и пред десетките
хиляди руски демократи, които все още се борят за запазването на
демокрацията и човешката свобода в своята страна.”
Публикацията подготви Борислав Скочев |
