|
|
В
стар, но вече станал и новоруски виц из театралния живот,
режисьорът обяснява на актьора: "Вие сте милиардер. Живеете в
замък на Рубльовка, през седмицата общувате с президента и с
членовете на правителството, а през уикенда, отпочивайки си от
държавните дела, къпете курви в шампанско". Нещата обаче се
променят, в залата дотичва с пребледняло лице счетоводителят,
показва на режисьора някаква бележка и стремглаво се изнася. "Аха"
- проронва след внушителна мхатовска пауза постановчикът,
"антуражът малко се променя. Вие сте бездомник. Живеете на
бунището. През уикенда се навъртате около бирюльовския супер. През
седмицата също. Вживявайте се в ролята!"
Анатолий Чубайс ни предупреждаваше дълго, но безуспешно, че на 8
декември може да се събудим в друга страна с друг пейзаж. Ние не
вярвахме и всъщност бяхме прави. Тъй като живеехме вече в тази
страна и то повече от четири години, от деня, в който болният Дядо
откри в лицето на своя директор на ФСБ наследник и продължител на
славните демократически традиции. Ние живеехме, наблюдавайки
тайнствените взривове в руските градове, "размяната" на журналиста
Бабицки, погрома в НТВ, "чистката" в ТВ-6 и ареста на Ходорковски,
слушахме сталинския химн и заявленията на наследника за
обрязването. Но все пак в долната камара на нашия парламент все
още заседаваха хора, които оценяваха епохата подобно на нас, макар
че понякога се стесняваха да произнасят мислите си на глас. Сега
вече те не са там. И макар че не сме спали с тях на Рубльовка, но
на 8 декември ние всички се събудихме на едно и също място. И
заедно с тях започваме да се вживяваме в ролятя.
За
репликите, вписани в новия сценарий, можеше да се съди още в
следизборната нощ. Тогава в пряк ефир, когато живачния стълб на
"Яблоко" и СПС вече завинаги замръзна на 4 процента, един от
демократическите журналисти мрачно промълви: "Владимир Волфович (Жириновски
– б.пр.) все пак си е честен по своему – каквото мисли, си го
казва. За разлика от Глазев и Рогозин".
Това беше новият либерален речник, който ние сега, след
поражението на Явлински и Немцов, ще разучаваме постепенно. Ще се
вглеждаме настойчиво в лицата на новите народни избранници, ще
откриваме от време на време в тях някои човешки черти и тайно ще
ликуваме. Ще открием, че най-дясната парламентарна група в Думата
се състои от ужасни на външен вид, но вътрешно добри господа
единноруси и понякога дори ще ни се прииска да ги изкъпем в
шампанско. Ще отбележим, стеснявайки се да го признаем даже пред
любовниците си, че се смеем на ум на забавните номера на
Жириновски и ще се порадваме на Глазев, защото той все пак не е
Рогозин. Ще се възхищаваме на гражданското мъжество на Зюганов,
когато той излезе на трибуната и каже, че не е съгласен във всичко
с Путин, и че правителство му е просто антинароден режим. Ще се
вълнуваме за съдбата на олигарха Видманов, ако го арестуват.
...Разбира се, че може да критикуваме електората. Да сме поразени
от това, как милиони представители на народа-богоносец гласуват за
политик с външност и маниери на селски побойник. Гласуват за
мерзавец, дори след като той публично е крещял в лицето на руски
десантен генерал, че се радва на гибелта на сина му в Чечня. Може
да се тормозим от тъпоумието на тълпата, която дава гласовете си
на тъпоумната банда политици от "Единна Русия", у които въобще
няма никаква идеология, а вместо икономическа програма - само
любов към Путин. Може да се чудим, как в страна, победила нацизма
и погубила милиони в ГУЛАГ, се гласува за нацистска кремълоугодна
партия и за КПРФ (Комунстическата партия на руската федерация).
Възможно е, казвам, да се хващаме за главата и да отказваме да
разберем, какво става, но май все пак е по-добре да се опитаме да
го проумеем.
Да
разберем например тези на вид нормални хора, излизащи от
избирателната секция в Ессентуки под прицела на телевизионните
камери. Те не се стесняват и не крият своя избор след
терористичния атентат: за "Родина" (социалисти-националисти – бел.
ред.), в краен случай за ЛДПР (либерал-демократите на Жириновски).
Това беше социология на прякото действие: гласуване за нацистите в
отговор на терора. Така нашата Родина без кавички се влюби в Путин
след дагестанската война и взривовете на блоковете в Москва и
Волгодонск. Така гласуваха гражданите в депресивните райони,
живеещи без отопление и електричество. Така гласуваха германците,
протестирайки срещу версайските унижения и техните икономически
последствия. В Русия пък връзката между терора, бедността,
фрустрацията и гласуването за кафяви и безцветни е винаги
най-пряка.
Оттеглянето на либералните политици от голямата политика е явление
от планетарен мащаб. Както и излизането на сцената на малкия
наплашен и озлобен човек, който нищо не разбира, а и не иска вече
да разбере каквото и да било. И колкото са по-силни страховете,
които разпалва държавата, колкото по-ниско спада нивото на живота,
колкото по-ясна става бездарността и безпомощността на силовата
политика на спецслужбите, които управляват страната – толкова
по-стремително гражданите се повличат след тези политици и тези
спецслужби. Толкова по-безнадежна е перспективата на партиите с
ясна правозащитна идеология и привързаност към либералните
ценности. А когато се случи да се присламчат към властта, то става
или с радостни възклицания за "възраждането на нашата армия", или
опитвайки се да обслужват тази власт като икономически специалисти
в полицейски режим.
Късно е. Тяхната "историческа мисия е завършена", както напоследък
се изразяват в кремълската администрация.
Нощта на изборите приключи. Събудихме се на бунището и още дълго
има да търкаме очи, да разглеждаме новите декорации и да душим
острите миризми отдясно и отляво. Те поразяват обонянието с
особена сила, след като девет години ни се удаде да подишаме
въздуха на свободата.
Впрочем, това беше тъй отдавна, време е да отвикваме.
"Като поседиш дълго в нужника, преставаш да усещаш миризмата", е
рекъл един от класиците, прекарал десетилетия в неволя. Нека се
доверим на класическия цитат, нека той ни даде утешение.
Преведе Милен
Радев |
