|
Колегите от "Труд" явно са особено горди с компромата срещу
фондация "Демокрация". Защо го наричам "компромат" ли? Защото
става дума за истинска класика в жанра. Налице има факти, но има и
съмнения. 200 хиляди долара наистина са били преведени на
фондацията и са били усвоени. Това е безспорно. Искана е проверка
от Агенцията за финансово разузнаване, която впоследствие е била
отказана. Тук има известни съмнения, свързани със срокове, дати,
имена и т. н. Но големите съмнения идват от другаде.
Бившият министър на вътрешните
работи Емануил Йорданов коментира темата така: "Скандалът е
разграфен за всеки ден до изборите и въпросът е, какво предстои
утре?" Това утре е днес, петък, 24 октомври. Събота вече е ден за
размисъл, но някои вестници винаги са намирали начин да се
произнесат и тогава. Особено когато си струва да се нарушат
правилата.
По същество: За никакви "пари на
Майкъл Чорни" не е коректно да се говори, преди да се установи
безспорно собствеността на Чорни върху фирмата "Ромент трейдинг".
И което е още по-важно дори към днешна дата офшорката да му
принадлежи, далеч по-важно е да се знае дали тя е била негова
собственост към 8 юни 2001 година, когато преводът е получен от
фондация "Демокрация". Защото, ако се окаже, че Чорни е закупил
фирмата впоследствие, то вече няма да сме свидетели на компромат,
а на класическо "активно мероприятие", както обичат да се
изразяват някои кръгове.
На такава мисъл ме навеждат и споделените на глас мисли на друг
един ексвътрешен министър Богомил Бонев, който от националния
екран сподели убедеността си, че "Труд" ще доведе разследването до
край. Самият Бонев има да си връща на Иван Костов, който го бил
набедил за връзките му с Чорни. Ами ако нямаше връзка с Чорни,
откъде пък ще е толкова сигурен генералът?
Същата тайнственост обвиваше и
действащия шеф на МВР Георги Петканов, когато за първи път се
произнесе, че не е имало проверка на фирмата нито от българска,
нито от кипърска страна. Излиза, че някой вече е имал и тази
информация. И като капак поведението на финансовия министър
Милен Велчев, който, за да не покаже кореспонденцията между
фондацията и Агенцията за финансово разузнаване, се скри зад
Закона за класифицираната информация. Журналистическата гилдия
тепърва има да пати от тънкостите на закона.
В крайна сметка, преди да излезат
резултатите от прокуроската проверка, могат да се твърдят две
неща. Първо, във фондацията са направили груба грешка, като са
приели сумата без необходимите проверки. Второ, в. "Труд" или
разполага с пълната информация и я пуска по график, прицелен в
изборите, което навежда на мисълта за "мероприятие", или за
пореден път излива неистовата си злоба към Иван Костов с цел
политическото му унищожение. В случая "Труд" и Чорни имат общи
интереси. Въпросът е, колко са дълбоки корените им? |
