|
Мине, не мине месец - Ахмед Доган пуска по някоя бомба в
общественото пространство. Ако не се жени или развежда, я ще внася
хиляди биволи от Индия, я ще засажда екзотични стопански култури
за промяна на тютюневия поминък на българските турци. Сега реши да
строи пътища и - срам, не срам, си поиска 1 милиард лева от
фискалния резерв.
Преди месеци, когато финансовият
министър Милен Велчев и шефът на бюджетната комисия в парламента
Иван Искров поставиха въпроса за по-активното управление на
фискалния резерв, Ахмед Доган визира сума от около 250 милиона за
инфраструктурни проекти. Сега апетитът му е нараснал 3 - 4 пъти и
това прави впечатление. По същото време земеделският министър
Мехмед Дикме също си поиска "скромните" 500 - 600 млн. лева, за да
комасира земята и да я продава уедрена на чужденци. Май всички се
досещат за националността на потенциалните инвеститори. Лошо няма.
По-интересният въпрос в случая е какви причини доведоха до
ескалацията на исканията на ДПС
И то точно в навечерието на местните
избори, които, макар по различен начин, могат да бъдат съдбовни
както за НДСВ, така и за СДС и БСП. Затова един от логичните
отговори може да бъде, че Доган най-сетне е осъзнал, че
управлението не е само пуйчене пред драгия електорат, а огромна
отговорност за битието на милиони хора, които, кой знае защо,
веднъж на няколко години отсъждат какво е било качеството и на
управлението, и на управляващите. А Доган е управляващ и вече не
може да се измъква по терлици, когато го питат защо, аджеба,
стандартът и начинът на живот в смесените региони не помръднаха за
последните две години и кусур? Защо не беше направено нищо за
замяната на непродаваемите сортове тютюн с продаваеми? Защо, след
като сделката с "Булгартабак холдинг" беше провалена по негова
вина заради утопичното искане инвеститорите да поемат ролята на
социалното министерство, сега отново предлага абсурдна схема за
раздържавяване. Де факто новото искане на Доган е смесената
собственост, каквато представлява холдингът, да се превърне в
държавно социално предприятие, без да се зачитат интересите на
част от собствениците - физически лица, компании, банки,
пенсионноосигурителни дружества и др.
Доган се готви за избори
На някои хора им стана навик да
говорят за него като за връх в българската политика. Сега те
твърдят, че лидерът подготвя партията си за следващите
парламентарни избори, за които самият той бил убеден, че ще бъдат
предсрочни. Ако това наистина е така, то, преведено на нормален
език, означава, че Доган вече е подготвил динената кора за
коалиционните си партньори и само чака подходящия момент да им я
подложи. Правил го е вече през 1992. С мощен депесарски шут. Окото
му не мигна. Но тогава СДС искаше отваряне на досиетата, искаше
цялата истина за бившата Държавна сигурност и т. нар. Възродителен
процес да излезе наяве. А Доган не искаше и предпочете да се съюзи
с комунистите, разиграли най-голямата трагедия за повече от милион
български граждани. Затова, ако някой смята, че непочтеността и
демагогията са синоним на добра политика, то Доган наистина е
връх. Не пресилвам нещата. Достатъчно е да се проследят
поведението и действията на лидера на ДПС в епопеята за
приватизацията на БТК. Не твърдя, че "Адвент", представен от "Вива
Венчърс", е идеалният стратегически инвеститор, но такова открито
лобиране за турския "Коч холдинг", каквото Доган си позволи, поне
досега в България не е имало.
Всъщност на Доган му е ясно, че поне
при избори не провалените големи сделки, а беднотията на хората
може да му "изяде главата". Това би трябвало да обясни стръвта, с
която се зае да потяга партията си. На практика
ДПС е най-тоталитарната партия в
България
Всеки, проявил дори най-малко
инакомислие, бива моментално низвергнат. Така стана с Гюнер Тахир,
така стана с Осман Октай. А само преди седмица гръмна новината, че
след масиран натиск ЦИКМИ е спряла регистрацията на Мустафа
Карнобатлъ, близък роднина на Ахмед Доган, позволил си да се
кандидатира като независим кандидат за кмет на Плевен, но
подкрепен от партията "Демократично крило" на Октай. Депесарска
демокрация в действие. И Доган не е Командира. Той е връх в
политиката.
На този фон в политическата лексика
все по-настойчиво си пробива път издигнатата от самия него теза,
че ДПС се превръща в национална партия. Само че едно нещо, както
се казва, трябва и да се доказва. И доказателство този път няма да
бъдат определен брой кметски места в смесените региони, а
вкарването на общински съветници в областните центрове и
най-големите градове на страната. Ако Доган успее в намеренията
си, това наистина ще бъде най-големият му реален удар досега. Ако
не успее - и тази му илюзия ще загине като индийски бивол в
пустиня.
ДПС беше създадена като етническа
партия и независимо от наличните конституционни противоречия при
регистрирането є за всички беше ясно, че това е своеобразен жест
на държавата към българските турци след терора, на който бяха
подложени от комунистите. Нормално е, че Доган иска да изчисти
съмненията. Но проблемът му е друг и за него стана дума в
началото. За разлика от партийната върхушка баба и дядо от село
продължават да мизерстват и "от нийде взорът надежда не види". А
Доган е управляващ. Той е властта и затова вече няма с какво да се
оправдава. И страхът, че урните са достатъчно дълбоки, за да
погълнат амбициите му, сън не му дава.
.........................................
Най-най-нова история
(само факти)
На 21 октомври 1992 след решение на
Министерския съвет премиерът Филип Димитров внася в парламента
искане за вот на доверие към кабинета. Три дни по-късно след
разговор с президента Желев лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че
е необходим "ляв завой" и че предстои "депесарски шут". На 28
октомври първото демократично правителство на България след
септември 1944 г. е свалено. Идва ред на Беровото безвремие. Как
се стигна до него, личи от ескалацията на исканията на Доган,
който забърка най-големия гювеч в годините на прехода.
На 11 ноември 1992 в декларация на
ЦС на ДПС се предлага съставяне на коалиционно правителство със
СДС, като са посочени трима потенциални кандидати на ДПС: Евгени
Матинчев, Иван Палчев и Емил Бучков.
На 12 ноември ДПС вече претендира за едно вицепремиерско място, за
министерствата на правосъдието и на труда и социалните грижи, за
зам.-министър на вътрешните работи и за председателските места на
комитетите по туризма и горите.
На 15 ноември Доган вече иска един
вицепремиерски пост, три министерски, четири заместникминистерски
и два комитета. Става ясно, че умишлено се иска невъзможното, за
да се провалят преговорите.
На 18 ноември Доган поставя още две
искания пред Филип Димитров Емил Бучков да стане министър на
правосъдието, а Богомил Бонев да бъде освободен като главен
секретар на МВР и на този пост да бъде назначен човек на ДПС.
На 19 ноември в 19 часа е оповестена
декларацията на ДПС за отказ от участие в коалиционен кабинет.
Пътят за беровизацията на страната и за разпада на държавността е
открит.
***
Подкрепата, която Ахмед Доган
единствен даде за назначаването на Бриго Аспарухов в политическия
кабинет на премиера Симеон Сакскобургготски, може да е изненада
само за незнаещите и непомнещите. Ето как един от авторитетите не
само на СДС, но и в цялото национално демократично пространство
Иван Куртев, описва закритото заседание на парламента за т. нар.
"македонска афера" на 20 октомври 1992:
"...Ние от СДС напуснахме
заседанието и слушахме, и гледахме какво става в залата от
балкона. Беше късна вечер, някъде след осем часа. Бриго Аспарухов
дойде в парламента. Депутатите от БСП и ДПС излизаха навън,
получаваха от него указания какво да казват и после наговаряха от
трибуната куп глупости, обвинения и обиди по адрес на
правителството.
Кадир Кадир водеше парламента по
един безобразен начин. Той постоянно прекъсваше
министър-председателя, пречеше му да се изкаже и в крайна сметка
се прие едно решение, което по същество осъждаше правителството и
премиера за някаква незаконна сделка, която те и той не бяха
сключили. |
